- Г-н Керезов, София е един от избраните 100 града, които повеждат борбата за въглеродна неутралност до 2030 г. Какво означава това за града?
- Амбициите на Европа са континентът да стане въглеродно неутрален до 2050 г. Когато започна войната в Украйна, Европа осъзна колко енергийно зависима е и в момента зеленият преход е ускорен. Не просто заради ангажимента на всички ни към по-чист свят, а защото има икономическа и социална потребност от него. Зелената сделка вече не е просто една добра идея, а е нещо силно належащо. София вече е основополагаща част от тази мисия.
- Как успяхте да се класирате?
- Още преди войната бяхме започнали работа по темата за умния град и решихме София да кандидатства по новата мисия на ЕК „100 въглеродно неутрални и умни градове“. Винаги ясното ми послание пред Брюксел и у дома е било, че едното без другото не може да съществува. Не можеш да имаш въглеродно неутрален град, ако нямаш умен град, който постоянно да дава бързи и точни данни за всички свои дейности. Дигитализацията, 5G инфраструктурата, бързината на различни системи в града - точно тук въглеродната неутралност се слива с умния град. ЕК казва: искаме 100 града, отличаващи се с иновативност и ясно разбиране на темата и механизмите на изпълнението и които да поведат примера за всички останали в цяла Европа. Над 400 града кандидатстваха за мисията. Имахме привилегията да сме сред поканените от Саша Безуханова, която е посланик на мисията, и започнахме да подготвяме кандидатурата. Анализирахме всички стратегии на Столичната община, политики, планове за действие. Три месеца работихме денонощно, за да се подготвим.
- Успяхте ли?
Резултатът е, че София е селектирана сред всички градове кандидати, другият български град, който е избран, е Габрово, което е страхотен успех. Избраните градове са тези, които ще разработват и реализират най-добрите практики за зеления преход в Европа. Само че вече това няма да бъде маратон, а един осемгодишен спринт на много бързи обороти, за да успеем да създадем условията и за всички останали градове в Европа. Именно тези градове ще бъдат символите на трансформацията.
- В практичен план какво трябва да се случи в тези осем години?
- Еврокомисията предлага сделка. Този път не става дума да получим едни пари и да правим с тях, каквото решим, а да посочим какво точно ще постигнем – конкретни данни, конкретни факти, конкретни заявки. Сега градовете започват преговорите си с ЕК. През септември всеки трябва да подпише договор, който ще съдържа емпирични показатели, конкретни цели и амбиции до 2030 г. Ние имаме чудесна практика, над 100 заинтересувани страни участват в нашето направление „Дигитална трансформация“. Това са общински предприятия, неправителствени организации, бизнес, политически формации. След това трябва да дефинираме конкретните инвестиционни проекти. Трябва да има и адекватна организация и структура около тези проекти. Ще се налагат сериозни реформи. Финалната фаза е консорциумът, който управлява мисията и ще осигурява финансиране - грантово, кредитно или публично-частно партньорство. Последното беше големият акцент в срещата. Бизнесът има най-голям експертен капацитет и той трябва да се включи директно в проектите, защото има и много свободни пари.
- Правилно ли да разбираме, казвате, че в условията на криза бизнесът има свободни средства?
- Бизнесът има и изключително много свободни пари в момента. Капитал, който може да се инвестира в трансформацията на света ни, така е навсякъде. Затова Европейската комисия казва, че публично-частното партньорство е фокусът. ЕК казва още: дайте качествено предложение и ние ще намерим механизмите за финансиране, за да го реализираме. Преценката е, че за да стане умен град София, в продължение на два мандата, което е точно осем години, ще трябват около 500 милиона евро.
- София има ли готови проекти?
- Във висока степен на готовност е проектът за умните общински сгради и енергийната им независимост. Те включват в себе си проектирането и инсталацията на колкото може повече възобновяеми източници на енергия в градска среда, свързани в обща инфраструктура. Това е отлична предпоставка за създаването на общинско предприятие, което да бъде енергиен мениджър. Пилотните ни проекти са със самостоятелни енергийни централи, умната детска градина, която направихме, е самостоятелна централа и тя може да се присъедини към мрежа, когато бъде създадена. Ако искаме да имаме умен и въглеродно неутрален град, трябва да мислим по-мащабно. Соларите по покривите на София са единият проект. Другият може да е монтирането на вятърни турбини по „Цариградско шосе“ - ако поставим малки вятърни турбини между двете платна на булеварда, въздушните течения от движението на колите могат да ги захранват, вече се практикува на много места по света. Има толкова много технологии, които може да се реализират, но това изисква огромни инвестиции. Бюджетът на София в момента не може да си ги позволи. Затова за нас беше много важно да влезем в тази мисия, която предоставя толкова много възможности за столицата за години напред. И капацитетът в администрацията у нас не е достатъчен. Технологичната експертиза е колосална и тя е в бизнеса. Ръка за ръка с бизнеса ще можем да идентифицираме правилните механизми. Необходими са и административни реформи, това също ще е част от проекта.
- Как ще привлечете софиянци, за които мисията за въглеродно неутрален град звучи малко отнесено?
- На първо място е осъзнатостта. Трябва много мощна кампания, която да информира хората пълноценно. Примерно програмата за подмяна на отоплителните уреди трябва да продължи и да се осъзнае, че това е важно. Трябва да имаме обширен поглед как да се насочи общественото мнение с правилните стимули. Другото, което със сигурност трябва да се направи, е да се идентифицират източниците на замърсяване. Горенето, транспортът, дори потреблението е фактор, защото когато говорим за въглеродно неутрален град, не става дума само за газовете, става дума и за въглеродния отпечатък на хората в града. Колко отпадъци изхвърлят, колко парникови газове са изразходвани за доставяне и приготвяне на храната. Това е една доста по-глобална рамка. Трябва да установим колко време губим в администриране. Добрата администрация работи, когато не я забелязваш. Голям оптимист съм за някои неща, които вече сме свършили. Ето един пример от социалните мрежи: дама в София ще се омъжва. Тя се обадила да пита какви документи трябва да занесе, а са й отговорили, че има чудесна онлайн система - пускаш документите, плащаш и отиваш да се жениш. Това един от първите ни проекти за услуги, който пести много време и ресурси. Колкото е по-дигитална общината, колкото по-малко им се налага на хората да харчат енергиен ресурс – гориво, време, толкова по-зелен става градът. Спестяваш дори частите за автомобили. Всичко това трябва да се направи супер лесно и удобно, но трябва и да се маркетира. Това е другата широка задача. Хората да знаят, че има услуги, те са вече там за тях и коренно променят начините на взаимодействие с общината спрямо преди.
- Какви кадри ще са ви необходими за реализация на проектите?
- Ще се наемат хора с модерни професии, хора, които могат да работят с данни. Има огромно търсене за техници, които могат да инсталират соларни панели. Със сигурност ще създадем условия за една нова икономика на София. Като въвличаш бизнеса в един нов тип експертиза, ще има и нова потребност да се обучават хора, ще трябва да работим и с академичната общност. Част от професиите, с които се сбъдва умният град, все още ги няма. Имаме златна възможност да обучаваме хора в линията на модерните професии, да привлечем кадри от чужбина дори. Бизнесът само чака да си нахъсан да учиш и да работиш. А икономиката на София ще бъде в небивал разцвет.
Това е той:
Роден е на 16 септември 1990 г.
Завършил е УНСС, специалност "Международни икономически отношения", и MIB SCHOOL OF MANAGEMENT – Триест, Италия
Владее английски език
Сияна Севова
