STEM кабинети ще се изградят в българските училища за над 576 хил. лева. Средствата са предвидени по Плана за възстановяване и устойчивост и сега школските директори ще трябва да кандидатстват със своите проекти за финансиране. Въвеждането на STEM в родните школа обаче поставя много предизвикателства, стана ясно на дискусията по темата в образователната комисия в парламента.
Системата
STEM подходът в образованието стартира още през 90-те години, през последното десетилетие обаче придобива все по-голяма популярност. Съкращението STEM означава Science, Technology, Engineering, Math, или преведено на български – Наука, Технология, Инженерство, Математика. И това не е просто учебен план, а философия на образованието. STEM се фокусира изцяло върху обучението по четири направления – наука, технология, инженерство и математика. STEM образованието обаче си взаимодейства и с художествения дизайн и изкуствата, с творческото мислене и заложби, които са основата във всяка една иновация.
Индустрията
Според IT индустрията буквата Т в съкращението на метода е от огромно значение, защото без новите технологии останалите сфери не могат да се развиват. Оказва се, че индустрията у нас страда от липса на кадри. Тази бизнес сфера може да усвои 10 000 кадри за няколко години, обясниха представители на различни IT асоциации. Пак в Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено да се изгради център за изотопна терапия на онкоболни деца, оказва се обаче, че за него обаче няма специалисти по медицинска физика, стана ясно по време на дебата в парламента. Технологиите се развиват с такава бързина, че до две години всички професии ще се трансформират. В момента преживяваме IT революция като през 1999 г.-2000 г., когато интернетът стана масово достъпен, коментира Иван Русев от Българската асоциация за информационни технологии. Според него бъдещето е училищата да създават дигитално грамотни таланти. Щели да се появят и IT паралелки с хуманитарен профил, а изкуственият интелект ще влезе във всяка гимназия.
Учителите
Навлизането на STEM в българското училище обаче поставя и въпросът за компетентни в информационните технологии преподаватели. Средствата за STEM са в две посоки – едната е за оборудване на кабинети и изобщо STEM среда в учебните заведения, а другата е за обучение на учители. Програмата предвижда 40 000 учители да се квалифицират по тази програма до 2029 г., посочи Петър Шарков от Телерик Академия. Според него сегашното учебно съдържание много трудно може да се дигитализира, но пък хартиените учебници вече са отживелица. Материалът за изучаване трябва да е онлайн и редовно да се актуализира.
Училищата
В някои училища получените 3D принтери за STEM кабинетите стоят заключени и не се ползват, за да не се повредят, изтъкнаха представителите на IT индустрията. „Поддържането на компютърен кабинет е много скъпо. Ако училището има паралелки за информационни технологии, компютрите трябва да се подменят на всеки три-четири години. В някои училища информационните технологии се изучават само два часа и половина за целия курс на обучение. В 51-во СУ имаме над 20 часа на седмична база, нашите кабинети са много натоварени, трябват ни програми, скъпи видеокарти, Wi-Fi връзки, преподаватели, коментира за „Телеграф“ директорът на 51-во СУ Асен Александров.
Средствата
Според Александров, а и много негови колеги парите за STEM среда в училищата трябва да се инвестират целесъобразно. Ако се разпръснат в много школа по малко, няма да се постигне очакваният ефект. Със средствата трябва да се оборудват съвременни лаборатории, в които учениците да правят експерименти, кабинети за информатика и дигитални технологии, роботика и др. От общо 2243 училища в 263 от тях вече са изградени STEM кабинети с различни видове спонсорства. За да могат да кандидатстват успешно школските директори за финансиране по плана обаче, те ще трябва да се обединят в колективи, тъй като няма да се справят сами.
Модерните лаборатории да са за повече от едно школо
Три регионални STEM центрове ще обучават учители и ще задават посоката за работа по този метод. Предвидено е те се изградят в съществуваща база в Хисаря, с. Ястребино и с. Ковчевци. Идеята на Асен Александров е да има подобни центрове и в големите градове. Под център се разбира училище, в което да се изгради най-добрата модерна лаборатория или компютърен кабинет и той да се ползва от учениците от съседни училища. В друго школо пък да има такъв кабинет по физика, в трето по химия. Подобна система имало в много европейски държави. „Навремето във всеки софийски район имаше по един междуучилищен център с различни лаборатории и там ходеха от училищата в района. Като не достигат парите, средствата трябва да се вложат много по-ефективно. Специализираните часове могат да се посещават на регионален принцип“, смята директорът на 51-во СУ.
Сияна Севова
