П редставян от своя PR екип като „руския Илон Мъск“, предприемачът Михаил Кокорич съобщи, че новата му компания Destinus изгражда, задвижван от водород, междуконтинентален товарен дрон, способен да лети със хиперзвукова скорост от 15 Мах. Според компанията, този хиперзвуков самолет, ще „комбинира технологичния напредък на космически самолет с простата физика на планер, създавайки превозно средство, което отговаря на изискванията на хипер свързан свят“, превозвайки товари между Европа и Австралия само за няколко часа захранван от течно водородно гориво.
Нареченият Hyperplane ще е напълно автономен и ще може да излита от настоящите писти на летищата, като ще лети бавно до брега, след което ще ускорява до свръхзвукова скорост. В интервю за DroneTalks, Кокорич обяснява, че това ще бъде постигнато с помощта на „първостепенен въздушен турбо ракетен двигател, който е, бих казал, позната технология“. След това самолета запали ракетен двигател за втора степен, ускорявайки до хиперзвукови скорости между 13 и 15 Мах в мезосферата, на височина над 50 км, където въздушното съпротивлението е значително по-малко. Кокорич пояснява, „Ако искате да преместите нещо от едно място на Земята на друго място на Земята, трябва да изразходвате енергия в няколко посоки. Първо, трябва да преодолеете гравитацията, докато държите самолета във въздуха. Така че, по-дълго означава повече загуба на гравитация. Второ, срещу триенето на въздуха, и трето, за максимална скорост за кинетична енергия.“
„Да, трябва да ускорим нашето превозно средство до много висока скорост с ракетния двигател. Така че трябва да изразходваме повече енергия за ускорение. Но тъй като летим 10 пъти по-бързо и защото летим на изключително големи височини... където има 10 пъти по-малко въздух, отколкото на 10 км, нашите загубите от гравитацията и аеродинамичните ни загуби са изключително ниски. Така че, като цяло, това започва да бъде много привлекателно. Всъщност ... можем да преместваме неща от един на друг континент по-евтино от нормалните самолети. Звучи странно, но не е, просто изразходваме по-малко енергия за това."
За да може това да се осъществи, Кокорич добавя, че ключова стъпка ще бъде разработването на ракетен двигател, който е "почти толкова използваем многократно, колкото реактивен двигател", както и система за водородно охлаждане, която може да попречи структурата на самолета да се стопи от "десетките мегавата на квадратен метър" топлина, която създават хиперзвуковите превозни средства, дори при въздуха с ниска плътност в мезосферата. Планът на предприемача е, да започне с превозването на спешни товари с висока стойност, медицински доставки, документи, важни инфраструктурни части, дори „невероятната риба тон от Средиземно море ще бъде в кухнята на японските ресторанти толкова прясна, сякаш току що е била уловена, евентуално, на същата цена." Летящия в мезосферата Hyperplane, ще генерира „10 пъти по-малко“ шум, добавя Кокорич.
Destinus съобщава, че е отворила вече четири офиса, в Испания, Франция, Швейцария и Германия, както и че е събрала доста приличен капитал, но че ще има нужда от много повече. Предприемачът изчислява, че ще му трябват повече от милиард франка, преди Destinus да бъде печеливша. Скорошната първоначална инвестиция, в размер на единадесет милиона е от инвеститори, които познават руския предприемач от предишни негови компании. Компанията очаква също инвестиция от още 25 милиона. Само за четири месеца след стартирането, компанията вече е извършила тестов полет с първия си прототип, наречен Jungfrau, кaто е публикувала видео в LinkedIn. Тестовият полет, извършен близо до Мюнхен, продължил пет минути и е имал за цел „как ще работи хиперзвуковата аероформа при ниски скорости по време на критичните фази на излитане и кацане“. Поради това Jungfrau, който е „с размерите на автомобил", поддържа скорост под 150 км/ч и височина под 20м. Комапанията казва, че „Следващият ще бъде готов в началото на 2022 г.“, както „и ще бъде с размерите на автобус“.
До тук, всичко изглежда и звучи прекрасно, но прототипа Jungfrau много прилича на концепцията за хиперзвуков самолет LAPCAT MR2.4, разработена като част от изследователска програма на Европейския Съюз с цел проучването за приложимост на Horizon 2020 Stratofly. MR2.4 е проектиран с идеята да бъде пътнически самолет с 300 места.
Високоскоростния полет ще се извършва в мезосферата
Destinus казва, че Jungfrau използва „аероформа, базирана на хиперзвуков дизайн“, като не твърди, че дизайна е напълно оригинален. Но защо компанията да създава прототип с размерите на кола, а не по-малък, който не представлява самолета, който всъщност ще направи? Какви двигатели използва? Възможно е това да са реактивни турбини, а не може да се намерят кадри с турбо въздушен ракетен двигател, за сравнение. Това вероятно е така, защото това е „позната технология“, както предполага Кокорич, и няма нужда да бъдат заснемани. Въпреки че, ракетната технология не е нова, ако беше достатъчно надеждна, отдавна щяха да съществуват самолети с ракетни двигатели, извършващи редовни полети. Относно използването на водород за гориво, отдавна има успешни разработки на двигатели задвижвани с водород, но явно има някой големи препятствия за комерсиализирането на технологията.
Също така и самият Кокорич, който със сигурност има известен опит в бизнеса и космическото пространство, след като е стартирал десетки компании, включително Dauria Aerospace, който първият руски частен производител на микросателити, и американската стартираща компания космически доставки Momentus Space, която се превърна в SPAC компания на борсата. Tech Times описва Михаил Кокорич като „безскрупулен предприемач, който изглежда е в топла връзка с американските служби през цялото време“ и многократно е бил посочван от американски служби, като потенциален риск за националната сигурност, поради някои връзки с друго руски бизнесмени. В резултат на това той е трябвало да подаде оставка, като главен изпълнителен директор на Momentus и сега не му е позволено да е запознат с технологията, върху която работи собствената му компания. Предприемач има своите обяснения, а и Европа не е Америка.
Относно идеята за хиперзвуков самолет за доставки. Известно е, че е създаването на хиперзвуков самолет е изключително предизвикателство, поради това че всяко тяло, което се движи с такава скорост, има достатъчно кинетична енергия, за да се превърне е опустошително оръжие. Дали всичко това означава, че Destinus е предопределено да се провали? Това не е задължително да се случи, но като всяко ново начинание за хиперзвуков полет, след известно време ще стане ясно. Може да се запознаете с концепцията на Destinus тук.
Източник: Destinus
Николай Ваташки
