Д али обичаш мъже или жени не се определя от един-единствен ген, а от много зони в генома, като от значение са множество неуловими негенетични фактори, сочат резултатите от изследване, цитирани от световните информационни агенции.
Дали обичаш мъже или жени не се определя от един-единствен ген, а от много зони в генома, като от значение са множество неуловими негенетични фактори, сочат резултатите от изследване, цитирани от световните информационни агенции.
Такива са заключенията от извършения от учени от Европа и САЩ анализ на половин милион генетични профила.
"Резултатите от изследването хвърлят светлина върху генетичната основа на еднополовото сексуално поведение - заяви Бенджамин Нийл от института Броуд в Кембридж, Масачузетс. - На практика е невъзможно да се предскаже сексуалната ориентация на човек въз основа на генома му."
Най-широкомащабното по вида си изследване е ползвало данни за над 470 000 души, които предоставили ДНК проби и информация за начина си на живот на "Байобанк" във Великобритания и американската компания 23andMeInc.
Някои от откритите генетични вариации присъстват и у мъжете, и у жените. Две от откритите у мъже се намират близо до гени, свързани с плешивостта и усещането за мирис. Това повдига интригуващи въпроси как хормони, свързани със секса и мириса, влияят върху еднополовото сексуално поведение.
Важно е също, че повечето участници били интервюирани за честотота на еднополовите си сексуални контакти, но не и дали се идентифицират като гейове и лесбийки.
"Сканирахме целия човешки геном и открихме едва 5 местоположения, наречени локуси, които са ясно свързани с това дали човек съобщава за еднополово сексуално поведение", отбеляза биологът Андреа Гана от Института по молекулярна медицина във Финландия. Той уточни, че по-малко от 1 процент от генетичните вариации са свързани с признанията на участниците за еднополово сексуално поведение.
От значение е също друг фактор - средата, в която човек израства и живее. Учените направиха сравнение с човешкия ръст, припомняйки, че генетичният ефект е безспорен - ръстът ни е свързан с този на родителите ни. Но генетиката не обяснява всичко - храненето в детството също е от значение.
Вероятно съществуват стотици и дори хиляди други маркери, които бъдещи анализи могат един ден да открият. "Става въпрос за комплексно поведение, при което генетиката играе незначителна роля. Ефектът от заобикалящата среда съществува, но не успяхме да преценим значението му", поясниха от 23andMeInc.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
Монитор
