Б ратът на известния български писател Богомил Райнов е обявен от комунистическата власт в България за предател и в продължение на 37 години му е забранено да се среща и вижда със съпругата и дъщеря си.
За разлика от своя известен по-голям брат, известен като „бащата“ на шпионина супермен Емил Боев, художникът и скулптор Боян Райнов е име, малко известно не само в годините на социализма, но и до днес, извън арт средите. Над неговото име повече от половин век тегне табу и „червено“ болшевишко проклятие. Дори и батко му Богомил, който се е радвал на уважението и признанието на тогавашните управляващи, се е страхувал да говори за своя по-малък брат, за да не бъде изпратен на „почивка“ с еднопосочен билет в някой концлагер или зад решетките. Драматичната съдба на семейството е напълно достойна за сценарий за заснемане на холивудски филм.
Семейство
Боян Райнов е роден на 22 февруари 1921 г. в София и е по-малкият син на писателя и философ проф. Николай Райнов. За разлика от своя по-голям брат Богомил, който се ориентира към писането и става автор на криминални и шпионски романи, по-младият се насочва към изобразителните изкуства, като завършва Художествената галерия в София със специалност стенопис. През 1945 г. със съпругата си Стела заминават за Париж на специализация. Две години по-късно там се ражда дъщеря им Диана-Мария. През 1951 г. се налага съпругата да се върне с четиригодишната дъщеря в България заради получено съобщение, че здравето на родителите й е силно влошено. Когато по-късно тя опитва да се върне с детето обратно във Франция при съпруга си, българските власти отказват да й издадат задграничен паспорт. Така семейството е разделено за повече от половин век.
Писма
Бащата Боян опитва да се свърже с любимите си хора чрез писма, но те са конфискувани от Държавна сигурност и така и не стигат до семейството му никога. И докато в България Боян Райнов е обявен за предател и капиталистически агент и шпионин, отвъд желязната завеса той бързо придобива световна известност в областта на скулптурата. През 1963 г. с произведението си „Прегърнати“ получава Първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло. За неговата 60-годишнина във Франция е издадена пощенска марка със скулптурата му „Семейство“, а на негово име е кръстен площад в Париж. Боян Райнов води свое телевизионно предаване за изкуство, а сред най-близките му приятели са художникът Пабло Пикасо и поетите Пол Елюар и Рьоне Шар. Успехът не идва наготово при българския емигрант. Преди да стане известен, Боян рисува шалчета, които продава и дори работи в салон за подстригване на кучета, за да изхранва съпругата и дъщеря си. И съдбата възнаграждава неговата упоритост и амбициозност.
Дъщерята Диана-Мария успява да се срещне за пръв път с баща си едва когато е вече на 31 години. Дълго време тя напразно опитва да умилостиви родните власти да й издадат задграничен паспорт, с който да пътува до Париж. След като разбира, че по законния начин това няма да стане, се записва на организирана екскурзия до Франция със свои колеги от Съюза на българските художници. Неизвестно как, но този път агентите на Държавна сигурност не успяват да я надушат и тя успява да напусне България, при това напълно легално. Посредник при срещата с баща й е сестрата на друг известен български емигрант - Петър Увалиев, Дора Валие, а самата среща се провежда в парижко кафене. „Краката ми направо се подкосиха, когато го видях да пристига усмихнат, облечен в бяла риза с българска шевица“, споделя дъщерята.
След тази първа среща тя започва да поддържа контакти със своя баща чак до смъртта му.
За разлика от други известни българи, направили световна кариера, които започват да се отдалечават постепенно от българските си корени, Боян Райнов до последната минута от живота си остава българин и родолюбец. „Как мога да забравя българския език, когато баща ми е голям български писател“, споделя той. Боян Райнов умира на 11 април 2005 г. на 84-годишна възраст във Франция. Обявен е за почетен гражданин на предградието на Париж „Антони“, където приживе е било ателието му. След смъртта му дъщерята Диана-Мария пренася творбите на своя баща с камион в България, където е организирана първата изложба на скулптора в родината.
Съдби
Бащата Николай така и не успява да се примири, че единият от синовете му е обявен за невъзвръщенец. Внучката Диана-Мария си спомня по-късно, че всеки път, когато вечер се звъняло на входната им врата, дядо й скачал с думите: „Сигурно Боян си идва.“ Самият Николай Райнов пък заради романа си „Между пустинята и живота“, посветен на живота на Исус Христос, е анатемосан и е отлъчен от българската църква. А през 1939 г. българското правителство забранява честването на юбилея му. След 9 септември 1944 г. Николай Райнов отказва да влезе в комунистическата партия, за което също е гледан с лошо око от новите управляващи. По-големият му син Богомил все пак се примирява и става един от добре издаваните писатели по времето на соца у нас. Въпреки това обаче върху него също е наложено табу да споменава името на своя брат. Когато Боян Райнов е тежко болен и брат му Богомил получава съобщение да дойде и да го види във Франция, ченгетата от Държавна сигурност все пак дават разрешение. Но в болницата Богомил е придружаван от военното аташе на българското посолство във Франция. Самият Богомил споделял пред тесен кръг близки хора, че самият комунистически вожд Вълко Червенков му е забранил да споменава името на своя брат и да се интересува от неговата съдба в чужбина.
Баща му го къса на изпит
Скулпторът Боян Райнов е бил скъсан като студент в Художествената академия на изпит по история на изкуството от собствения си баща Николай Райнов. Когато след изпита синът попитал родителя си защо е направил това, след като е отговорил като своя колега Иван, който обаче получил четворка, бащата отговорил: „Защото Иван няма библиотеката, която аз имам и която ти можеш да ползваш. И защото за разлика от тебе Иван си изкарва прехраната като фурнаджия през нощта".
Иван Георгиев
