0

Д ните на Земята в "детските години" на планетата ни са продължавали само около пет часа.

 В първите дни от съществуването на нашата планета, когато Луната току-що се е формирала, въртенето на Земята е било много по-бързо. Но за невероятните 4,5 милиарда години, благодарение на Луната, дните се забавиха до 24 часа, колкото са дълги днес.

Архив

Както учените откриват, Луната много бавно се отдалечава от Земята и това оказва огромно влияние върху ежедневието ни - особено върху концепцията за времето, както го познаваме. Всичко се свежда до гравитацията и нещо, което експертите наричат ​​приливна сила.

Когато гравитацията на Луната действа върху Земята, океанът се раздува - създава се прилив. Въпреки това, поради въртенето на Земята, тази издутина не е точно под Луната, а малко пред нея. И тук започва интересната "космическа игра на надхитряване".

Именно тази издутина всъщност дърпа Луната напред в нейната орбита, така че тя се отдалечава все повече и повече всеки ден - със скорост от около 3,82 сантиметра на година. Привидно малка разлика, но след милиони години тя става решаваща.

С отдалечаването на Луната дните на Земята стават по-дълги с около 1,7 милисекунди на всеки 100 години. Тази невероятна прецизност е възможна благодарение на огледала, оставени на Луната от астронавти от мисиите Аполо. Учените използват лазери за прецизно измерване на разстоянието до Луната - и то със зашеметяваща точност.

Доктор Маги Адерин-Покок, учен и популяризатор на науката, обясни пред BBC:

„Въпреки че 3,82 сантиметра не изглеждат значителни, за достатъчно дълъг период от време те могат да окажат голямо влияние върху живота на Земята, като забавят въртенето му“, казва тя, съобщава Večernji list .

Той добавя, че това е потвърдено чрез наблюдение на ежедневните ивици на растеж в коралите, които записват броя на дните в една година. Благодарение на това знаем, че дните постепенно стават по-дълги, със скорост от около 19 часа на всеки 4,5 милиарда години.

"Скоростта на въртене на планетата играе огромна роля за нейната стабилност. Представете си въртяща се плоча върху пръчка. Докато се върти бързо, тя стои изправена. Но щом се забави, плочата пада", обясни тя.

Същото нещо, твърди ученият, може да се случи и със Земята. Тъй като въртенето става по-бавно, планетата може да започне да „климатизира“, което може драстично да наруши сезоните и климатичните модели.

Може би човешкият вид не трябва да се тревожи, но повечето животни не са толкова адаптивни. Ако тези промени настъпят внезапно, поради планетарни нестабилности, много видове няма да имат време да се адаптират еволюционно - и биха могли да изчезнат, защото няма да знаят кога да заспят зимен сън, да мигрират или да се защитят.

Времето минава, но ние не го забелязваме, докато не осъзнаем, че то се променя. Космосът е жив и всичко е в движение - дори това, което изглежда вечно познато.

Луната Земята заплаха Космоса отдалечава сезоните видове