0

Е дна изпепеляваща забранена любов...Когато се запознават, тя е 18-годишна стройна абитуриентка с тъжни бадемови очи. Красива, с водопад от бухнали коси, извити лястовичи вежди, нацупени черешови устни, създадени за целувки. Той е професор, на 51 г., нисък, трътлест и небрежно облечен. Разсеяността му е повод за десетки вицове, ексцентричното му поведение и остър език са му спечелили безброй почитатели и врагове.

ТОЙ

Професор Александър Балабанов е ярък литературовед, преводач и критик, вече известен извън пределите на България. Но той е с изключително чепат и  буен характер. Студентите му го боготворят, той другарува с цар Борис III и с Елин Пелин, но непрекъснато се замесва в политически и литературни препирни и интриги, за които го хулят. Професорът е и чест представител на България в международни конгреси и конференции.

Една от малкото фотографии на професора и Яна Язова заедно

 Една от малкото фотографии на професора и Яна Язова заедно

Водач е на студентските походи до в. Вола в Ботевия ден. На новогодишните балове във Военния клуб жури от веселяци като Балабанов, Елин Пелин, Константин Щъркелов, Александър  Божинов определя три красавици за годината, т.е. като  сегашните миски. И в края на вечерта членовете на журито танцуват с финалистките. Елин Пелин - висок, прегърбен, избира някое миньонче да го развърта на валса. Балабанов - нисък, рошав, тантурест, си избирал руса стройна красавица с две педи по-висока от него. И, разбира се, като най-пъргав танцьор, обирал точките на възторжената публика.

ТЯ

Люба Ганчева е родена на 23 май 1912 г. в Лом в семейството на известни интелектуалци и учители. Баща й Тодор е от виден болярски род, оцелял след падането на Търново под турска власт. Доктор е на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка й Рада е от виден калоферски род.

През 1930 година никому неизвестната абитуриентка от Първа девическа гимназия в София Люба Ганчева занася стиховете си на международно признатия учен и интелектуалец проф. Александър Балабанов. В този миг любовта пробожда в сърцата и двамата. Той редактира вещо първата й книга „Язове”. Става й кръстник в литературата и тя вече е Яна Язова. Стихосбирката е сензация, ученичките я рецитират наизуст. Критиците величаят поетесата като „гениалното дете на българската литература”.

Любовта им е страстна, безпощадна и обречена от самото начало. Тя скандализира не само литературния и академичния свят.

Проф. Александър Балабанов я препоръчва в „Литературен глас”, „Вестник за жената”, „Зора”, „Мир”. Той ускорява и излизането на нейните книги. Освен 3 стихосбирки до 1940 г. Яна Язова издава романите „Ана Дюлгерова” и „Капитан”, както и драмата „Последният езичник”, книги за деца.

МОЙРА

Професорът е ревностен защитник на граматиката. Дори е бил залавян от полицията да поправя правописни грешки на лозунги,  изписани върху стените. Любовта им ескалира до обществен скандал. Едни му се чудят на акъла, други му се подиграват, трети му съчувстват, четвърти завиждат. Наричат Яна Язова единствената „правописна грешка“ на проф. Балабанов. 

Странната им любов оцелява 15 години?!  Ученият и поетесата взаимно използват  антични имена. Тя е Мо, а той е Ра. Двамата заедно са Мойра – старогръцко название за голяма любов и неразделност. Съпругата на професора, австрийката Лия, също голяма красавица, разбира се, не одобрява скандалната връзка. Тя го шантажира с двете им вече отраснали дъщери, излага го с публични скандали, но не му дава развод. 33-годишната разлика във възрастта на влюбените е любима дъвка за улицата. Дори цар Борис III избягва да го кани в двореца на официални тържества.

На излет с Цар Борис III и писатели

 На излет с Цар Борис III и писатели

МИЛИОНЕР

През 1937 г. Язова заминава за Париж да учи френски в Сорбоната. Любовта й с Балабанов е подложена на изпитание. Той за пореден път е отказал да се разведе и отношенията им са изтънели до скъсване. Във Франция Яна среща милионера индустриалец Джон Табаков. Той се влюбва безпаметно в нея и веднага й предлага брак. Поетесата е изкушена.

Тя мечтае за бляскав и охолен живот, иска да се задоми и да има деца. Влюбеният милионер  притежава две фабрики в САЩ. Той е толкова запленен от нея, че й написва чек за 3 млн. долара (което към днешна дата е около 2 млрд.). За да разполага тя с парите, ако той умре! Ревнивецът Балабанов научава и веднага взима трена за Париж.

Той  успява да обработи любимата си, че ситото битие ще погребе литературния й талант и проваля заплануваната сватба. Полуделият от ревност Балабанов нарича съперника си "безогледен аферист и материалист". Обвинява любимата си, че се е продала за пръстен с диамант и палто от лисици. Яна разваля годежа и се връща при любимия си.

ХУДОЖНИК

Година по-късно Балабанов прекратява зараждащата се в Созопол нова връзка между Яна с художника Марио Жеков. Професорът гребе с лодка до Созопол и разправата стига до бой. Младият художник отстоява с юмруци любовта си, но в крайна сметка победител отново е Балабанов. Яна се връща отново при професора, въпреки че е осъзнала обречената им любов. Връзката й с проф. Александър Балабанов е нейното щастие и проклятие едновременно. 

БРАК

Едва през 1943 г., тайно от дългогодишния си любим, Яна Язова сключва брак с инж. Христо Йорданов. Но не спира да се интересува за здравето и творчеството на професора. С брака се измъква от менгемето на обсебващата му любов и най-после разгръща пълнокръвно таланта си. Пише книги на историческа тема - трилогията "Балкани", драмата "Последният езичник", пиесата "Силян Щърка", романа "Александър Македонски" и др.  

НЕЩАСТИЯ 

Нещастията обаче я преследват до края на живота й. Последователно умират родителите, сестра й и съпругът й. През 1955 г. си отива и проф. Александър Балабанов. Романът й „Александър Македонски” изгаря в печатницата и ръкописът му не може да се възстанови. Правят опит да издадат книгата й за Левски под чуждо име.

Съюзът на писателите отказва да я приеме след 9 септември 1944 г. В последните си години Яна Язова живее в пълна самота и изолация в апартамента на родителите си на ул. „Раковски”. Там написва трилогията „Балкани” – огромен труд, заради който години наред се рови в архиви и библиотеки. Димитър Талев и Георги Томалевски са във възторг от ръкописа, но и той не вижда бял свят приживе на писателката.