Г ласовете „Не подкрепям никого“ се равняват на 8 мандата в НС. На последните парламентарни избори тези гласове са 82 619. Според законовите разпоредби те са действителни, оказват влияние върху активността, но не се прибавят при изчисляването на бариерата от 4% за влизане в НС, нито пък участват при разпределението на мандатите.
За определянето на прага от 4 на сто за база се взимат действителните гласове, подадени за партии, коалиции и независими кандидати. Така на тези избори, за да имат депутати в НС, формациите е трябвало да получат подкрепа поне от 97 458,24 гласа. След това при изчисляването коя партия колко места взима в парламента се взимат действителните гласове само на онези сили, които са минали бариерата 4%.
Методика
Според методиката на ЦИК това означава, че цената на един мандат на национално ниво е 9331,82. Ако обаче вотът от квадратчето „Не подкрепям никого“ се вземе предвид, то това би вдигнало малко бариерата. И за прекрачване на НС щяха да са нужни 100 763 гласа. В случая това нямаше да промени броя на политическите сили в парламента и те щяха да си останат осем, но „Величие“ щеше да остане далеч под прага и щяха да са й нужни не 21 гласа, а над 3300.
КС образува дело по искане за частично касиране на изборите
При условие че „Не подкрепям никого“ се включваше в разпределението и на местата в НС, това щеше да вдигне и цената на мандата. Така за едно депутатско място щяха да са нужни 9676,37 гласа. Това обаче би било в полза само на две формации. В случая това щяха да бъдат МЕЧ и „Алиансът за права и свободи“, които щяха да имат с 1 мандат отгоре.
Вместо 12 МЕЧ щеше да вкара в НС 13 депутати, а на свой ред АПС да се радва на 20 души на банките, а не 19. Разбира се, това ще е за сметка на някоя от другите сили. Ощетена щеше да бъде ГЕРБ-СДС, откъдето щяха да се вземат тези 2 мандата. Всички останали партии биха запазили мандатите си.
Праг
След изборите отделни партии заговориха за нуждата от промяна на изборната система – въвеждане на смесена такава или дори вдигане на прага от 4 на 7%. Причината – ниската активност, която води до силно фрагментиран парламент и затруднява формирането на мнозинства в НС.
Експерти обаче коментираха пред „Телеграф“, че в тази ситуация е по-добре да не се пипа избирателната система или начина, по който се изчислява резултатът, а по-скоро да има промени при броенето на гласовете от бюлетините.
За целта според тях е добре да се обмисли отново идеята за създаването на регионални преброителни центрове, които може да са 31, колкото са и избирателните райони или двойно-тройно повече.
Тихомира Михайлова
