И ма двоен скок на сигналите за онлайн тормоз при децата като дял от общия брой оплаквания, получени на консултативната телефонна линия на Центъра за безопасен интернет. Това обясни за „Телеграф“ експертът Емануил Георгиев.
За 2021 година са били най-много - 28 от общо 256, които са свързани с други оплаквания, а за 2020-а са били 25 от 459 запитвания. Често сигналите се подават от родители, както и от други заинтересовани възрастни - като учители или психолози.
„Обаждат се обаче и много деца, за което допринася и това, че линията позволява анонимност. Там могат да получат съвет от експерт, да поговорят с психолог. Увеличението е на база на жалбите от онлайн тормоз към общия брой оплаквания и с уговорката, че това са сигналите само при нас, не говорим за национално покритие. Но все пак дава представа за общата картина“, каза Георгиев.
При желание децата могат да предоставят лична информация, ако искат експертите да им помогнат. Голяма част от потърпевшите са предимно тийнейджъри, особено в групата 15-18 години, но има такива и при по-малките. При тормоза при тийнейджърите често има и сексуални елементи.
Причини
Една от причината за този вид престъпления е, че децата влизат в интернет пространството все по-рано.
„Лошото е, че за да имат профил, те посочват фалшива възраст. Само че я завишават страшно много, отбелязват се като пълнолетни и заради това нямат защита, която може да им осигурят социалните мрежи, обясни експертът. Затова той съветва, ако децата си създават акаунт във Фейсбук, при регистрацията да посочат година на раждане, близка до тяхната. В такива случаи е добре и родителите да са наясно, че детето им е активно в мрежата, за да осъществяват контрол и да разговарят с него за опасностите там.
„За съжаление онлайн тормозът не приключва, когато се прибереш у дома за разлика от физическия. Тук не можеш да избягаш, докато някой не докладва за обидното съдържание, което се разпространява“, обясни Емануил Георгиев. По думите му децата най-вече създават групи или страници в социалните мрежи, посветени на техни съученици. Там те качват колажи от снимки и обиди. Така съдържанието започва да се коментира от други хора, които се включват неволно и по този начин неволно стават участници и вредят.
„Това има негативен ефект върху потърпевшия. Може да се стигне до тежки последици, защото сме имали случаи, в които деца започват да говорят за самоубийство. Така че проблемът не бива да се подценява от възрастните“, обясни Георгиев.
Селфита
Според него различните предизвикателства в мрежата са изключително опасни. Особено селфитата, които тийнейджърите си правят, за да бъдат забелязани. Той определи това като феномен, който продължава.
„У нас има и няколко смъртни случая, тъй като много деца се качват на високи сгради или строежи, върху влакови композиции. Трябва да направим всичко възможно, за да го предотвратим. В тийнейджърска възраст са настроени бунтарски срещу правилата, които им се задават, и не си дават сметка за последствията. Просто искат да бъдат забелязани от връстниците си“, каза още Емануил Георгиев.
Междувременно на горещия телефон на центъра за безопасен интернет през последните две години са получени и проверени над 15 000 сигнала за незаконно съдържание и детска порнография. За 2020-а са били 17 855. Не всички обаче се хостват в България.
„Получаваме сигнали от партньорската ни мрежа в други страни, а ние само проверяваме и препращаме. Интернет е глобален феномен и борбата с материалите за сексуална експлоатация трябва да е международна“, каза експертът.
Сензацията Син кит - мит или реалност
Игри като „Син кит“ и „Момо“ са по-скоро мит. Но има реални опасности, като предизвикателствата, в които децата гълтат различни предмети, обясни експертът Емануил Георгиев.
Според него единият от проблемите при онлайн тормоза е, че децата не умеят да общуват помежду си. И въпреки че се смятат за дигитално грамотни, не са наясно как да реагират при опасност.
„Затова имаме различни обучения и работим заедно с министерството на образованието. Целта е да развиваме дигитално-медийната грамотност на децата, включително и социалните им умения. Другото важно нещо е родителите да разговарят с децата си, да знаят какво се случва с тях, да има атмосфера на доверие“, добави експертът.
Силна парола срещу кражба на профил
Най-често кражбите на профили стават заради лесно разгадаема парола или споделяне на паролата с други хора. На първо място добре е паролата да бъде достатъчно сложна и трудна за разбиване. Затова експерти съветват тя да съдържа минимум 8 символа, от които главни и малки букви, цифри и знаци, като е препоръчително и да не бъде свързана дума. Също така е добре да се знае само от собственика на регистрирания профил и да не се споделя с никого, освен с родителите. Препоръчително е и да се сменя достатъчно често - поне веднъж на 6 месеца. Използвайте и различни пароли за различните регистрации на децата - по този начин кражбата на един профил е по-малко вероятно да доведе до кражба и на друг, в различен сайт.
Във Фейсбук може да се добави втори имейл адрес към профила, така че ако случайно паролата и оригиналният имейл бъдат откраднати, може да се поиска смяна на паролата през алтернативната поща.
Яна Йорданова
