- Господин Ушев, Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането на главния прокурор за установяване на противоконституционни текстове от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, касаещи закриването на спецправосъдието. Какво следва оттук нататък?
- Очакваме произнасянето на КС по същество, като се надяваме то да е своевременно, защото са заложени професионалните съдби на магистратите и служителите от специализираните съдилища и прокуратури, както и на редица обществено значими дела в наказателното правораздаване. Ние вече изразихме становището си, че прословутият „квотен принцип“ е дискриминационен, защото създава различен ред за преназначаване на магистратите от специализираните съдилища, който се отклонява от общия. Освен това „квотният принцип“ представлява пряко вмешателство на законодателната власт в съдебната и указване на ВСС на начина, по който следва да стане това преназначаване, което е от изключителната компетентност на кадровия орган на съдебната власт. Тези разпоредби нарушават и правото на свободен избор на мястото на работа, което е прокламирано в Конституцията на Република България. Отделно в резултат на този „квотен принцип“ не малка част от магистратите от специализираните съдилища обмислят насочване към административното правораздаване, а за други чувам - и това бе заявено от трибуната на НС, че вероятно ще се стигне до прехвърлянето им в гражданските отделения на СГС и САС по решение на общите събрания на тези съдилища. Ето така много бързо ще бъде ликвидирана и натрупаната експертиза на магистратите в продължение на повече от 10 години по делата за организираната престъпност.
- Значи ли, че ВСС ще трябва да спре процедурата по преназначаване на спецмагистрати?
- Съгласно Административно-процесуалния кодекс, административният орган (в случая ВСС) спира производството, когато КС е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон. От това правило има изключение. Административният орган не спира производството, ако спирането може да застраши важни държавни или обществени интереси. В случая ВСС има суверенна преценка дали е налице това изключение, или да спре производството за преназначаване на магистратите.
- Какво ще се случи след 28 юли, когато спецсъдилищата и спецпрокуратурата трябва да спрат работа?
- Това до голяма степен зависи от решението на ВСС дали ще спре преназначаването на магистратите и служителите в съответните съдилища, както и от това какво ще е решението на КС и дали то ще бъде обявено преди тази дата. Възможно е разглеждането на наказателните дела, които са започнати и следва да се догледат от специализираните съдилища, да бъде блокирано за неопределено време, което ще доведе до негативни последици както за подсъдимите, така и за пострадалите лица по тях. Същото се отнася и за делата, които следва да бъдат изпратени по подсъдност за разглеждане на други съдилища поради недомислени разпоредби в ЗИДЗСВ (Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт - б.а). Например съгласно преходните и заключителни разпоредби на закона към 27.07.2022 г. следва да бъдат прекратени правомощията на административните ръководители. Същевременно на тях е възложено задължението в 7-дневен срок от влизане в сила на закона, тоест след 27.07.2022 г., да изпратят делата, по които не е било проведено разпоредително заседание, както и преписките и делата в досъдебното производство, организацията по предаването на делата, преписките и архива. Как бих могъл да изпълня това свое задължение, при положение че вече съм преназначен в друг съд като редови магистрат, не е ясно.
- Миналата седмица изпратихте писмо до ВСС, в което поставяте редица въпроси, свързани с организацията около прехвърлянето на дела. Проведохте ли среща с кадровиците?
- Бяхме поканени на изслушване във ВСС по повод поставените от нас въпроси. Голям проблем ще възникне и с единната информационна система на съдилищата, защото в нея към момента не е предвиден начин делата, които ще се доглеждат в СНС и АСНС, да бъдат внедрени в системата на друг съд - в случая СГС и САС, които се явяват правоприемници на специализираните съдилища, и то по средата на разглеждане на делата. Ако не бъде решен този въпрос, след 27.07.2022 г. съдиите от СНС и АСНС няма как да доглеждат започнатите от тях дела, тъй като няма да имат достъп до системата, защото техните електронни подписи като специализирани магистрати няма да бъдат валидни. От ВСС осъзнават възникналия проблем и се търси разрешаването му, но доколкото разбирам, това не е възможно да стане до 27.07.2022 г., тъй като всяка една промяна в системата предполага процедури по Закон за обществените поръчки, които траят по-продължително време.
- Каква според вас ще е съдбата на т.нар. знакови дела?
- Както казах преди малко, налице е реален риск от блокиране на тези дела за неопределено време след закриване на специализираните съдилища, за което съществуват множество обективни обстоятелства. И това е в най-добрия случай. Но едва ли обществото ни има нужда от излъчване на допълнителни негативни послания, свързани със закриване на тези съдилища. Затова ще се въздържа от прогноза за крайния изход на така наречените от вас „знакови дела“. Отделно по много други дела ще възникнат спорове за подсъдност между съдилищата в страната, като едва след тяхното решаване ще се пристъпва към същинското им разглеждане.
- Закриването на спецправосъдието реформа ли е според вас?
- Наказателното правосъдие като цяло с нищо няма да се подобри. Отсъстват и обективни предпоставки за подобряването му. От ликвидирането на специализираните съдилища ефективността на разследването не може и няма как да се повиши. За сметка на това обаче при връщане на стария модел ще се случи точно обратното - ще се създадат съвсем реални условия за намаляване на разкриваемостта и затрудняване на събирането на доказателства. Ако под „реформа“ се разбира връщане на стария слабоефективен модел, при който беше ниска разкриваемостта на престъпните деяния и затруднено наказателното им преследване, то тя е „постигната“. В периода 1990 г. до 2011 г. беше демонстрирано как териториално ограничените възможности на местните правоохранителни органи са допълнителна пречка да се изследва и обоснове с доказателства цялостната престъпна дейност на престъпните сдружения, който недостатък не се наблюдава при органи с национална компетентност. Сега те са „успешно“ ликвидирани, без да се предлага адекватен механизъм за разследване и наказателно преследване на организираната престъпност. Е, това реформа ли е?
- Какво тогава трябва да включва съдебната реформа в България?
- За да се постигне не квази, а истинска съдебна реформа, с капацитет да подобри и ускори правораздаването, е необходимо дълбоко осъвременяване на процесуалния и материалния наказателен закон, с въвеждане на прагматични решения и изоставяне на силно критикувания от всички международни наблюдатели краен формализъм, подобряване на подпомагащата правосъдието експертна дейност, излизане от омагьосания кръг на блокираното кадрово израстване, породен от редица предходни законодателни неудачи, а не закриване на ситуативно неудобни за някоя власт работещи юрисдикции.
- Органите на спецправосъдието бяха наречени „бухалка“ от управляващите. Как ще отговорите на това твърдение?
- Поставени сме в абсурдната ситуация да отговаряме на лишени от всякакво съдържание, крайно несъстоятелни твърдения, които просто се повтарят до безкрай, само за да бъдат внушени на обществото, под формата на целенасочена пропаганда за постигане на обществено търпимото ни закриване. Оказва се, че пропагандата е по-силна от истината. Написахме многобройни становища, изпратихме данните за дейността си до всички парламентарно представени партии, присъствахме на дебатите в правната комисия на Народното събрание, където изложихме нашите аргументи, основани на документирана статистическа информация, очевидно опровергаваща подобни внушения, но нищо не беше взето под внимание от управляващите. Останахме с неприятното усещане, че решението за ликвидирането на специализираното правосъдие е взето предварително, извън парламента и изобщо не е било ръководено от разумни и полезни за държавата ни съображения.
Това е той
Роден е на 7 октомври 1974 г. във Велинград.
Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“ .
Започва работа в Софийската районна прокуратура през 2000 г.
Минал е цялата съдебна йерархия, като след това е избран за заместник-председател на Софийския районен съд. Заема поста до 2009 г., когато е командирован в Софийския градски съд.
През 2011 г. е избран за шеф на Специализирания наказателен съд. През 2017 г. поема поста административен ръководител на Апелативния специализиран наказателен съд.
Тереза Тренева
