- Г-н Софиянски, кризата с боклука наистина ли е борба с хората с прякори или е политически акт?
- Аз бих казал комбинация от двете, защото хората с прякори се бъркат много в политиката, както забелязвате.
- Това зaлог ли е за главата на кмета?
- Аз не мога да преценя това нещо, но поначало това е един доста сериозен проблем със сметоизвозването, защото винаги има съпротива от местата, където се извозва боклукът. При мен беше Суходол, въпреки че сметището беше сертифицирано и имаше още три години срок. В това време ние подготвяхме ново. Процесите пак бяха комбинация от подтикнати хора, които протестираха срещу това там да има сметище. Всички се надявахме, че заводът, който се построи, ще реши проблемите. Построиха го за изключително много пари, повече, отколкото според мен трябваше да се дадат, но както виждате той не решава проблемите.
- Попитах тази криза дали цели да свали кмета на София, защото първо беше проблемът с транспортните работници, след това беше топлофикация, а сега е боклукът. Дали тези стъпки не целят нещо определено?
- Очевидно е, че ГЕРБ не може да се примири с това, че изгуби изборите в София. Виждате, че няма синхрон между Общинския съвет и кмета, а когато това е налице, идват и най-големите проблеми. Според мен тази атака си е целенасочена и тя не е само срещу софийския кмет, а и срещу варненския кмет Благомир Коцев. Нека не забравяме, че те са от една и съща политическа сила. Видяхте на демонстрацията пред комисията за корупцията кои кметове бяха. Вече просто въвеждат кметовете в политическия живот. Има нещо сбъркано изначално в конституцията и в организацията на обществото. Кметът е директно избран. Областният управител и общинските съветници са партийно избрани, а кметът е избран директно от всички. Въпреки това областният управител, който е политическо назначение, може да отмени заповедта на кмета. Това не е нормално, т.е. областният може да отмени волята на хората. Не е правилно. Същото е и с президентската институция. Министър-председателят се избира от Народното събрание. В парламента се влиза на пропорционален принцип. А президентът е лично избран от хората. Обаче няма тези правомощия, които има министър-председателят. Тези асинхрони в организацията на българското общество водят до такива политически кризи.
- Вие също трябваше да се справите с такава криза. Същите ли са мотивите и подтиците, които бяха по ваше време и сега?
- Сметището можеше да работи, то и продължи да функционира, след като се оттеглих. Аз и затова го направих, за да може да паднат блокадите. Тогава се подходи по друг начин. Смятам, че и при мен имаше в основата си политическа атака.
- Същите играчи ли сметоизвозваха тогава?
- Румен Гайтански работеше, да, но той беше от потърпевшите при мен, защото неговите камиони се спряха по пътя към сметището. При мен случаят беше, че суходолци блокираха пътя до сметището и Румен Гайтански не можеше да си върши работата. Гайтански беше също от потърпевшите, защото като не извозваше боклука, ние не му плащахме.
- Правилно ли е да се върви към общинска фирма, която да се занимава със сметосъбирането и почистването в София?
- Когато започнах работа през 1995 г., Гайтански работеше в два района. Всички други бяха с общинските фирми. Те не можеха да се справят. Тогава общината беше в кризисно положение и не можеше да осигури необходимите средства, за да има една съвременна и модерна техника за сметоизвозването. Тогава ние дадохме сметището на концесия. Две фирми си поделиха града, едната от тях беше на Румен Гайтански. Работеха и двете фирми, като общината ги контролираше и поддържаше сметището. Те плащаха такса за извозване на отпадъците на сметището.
- Тук вие не виждате ли порок, че едни и същи хора участват толкова много години?
- Вижте, това нещо има и две страни. От една страна, наистина се получава нещо като монопол. Хубаво е да бъде дадено на различни фирми, които да поемат различни райони, както ние ги бяхме разделили. Имаше и една реална конкуренция за начина, по който се чисти. От друга страна, опитът е изключително важен в тази сфера. Как са поставени условията на търга? Не мога да кажа, но при всички случаи може да се постави таван на обществената поръчка и фирмите или се съобразяват с него, или отпадат от търга. Не бива чак толкова да политизираме този проблем. Въпреки че това не е само в България. Нека да не забравяме, че италианската мафия колко дълги години през боклука тероризираше Италия. Да погледнем по-просто на нещата. Има решение, но е хубаво Общинският съвет да застане на страната на кмета, да се гласува една рамка на обществената поръчка и ще видите, че фирмите ще се съобразят.
- Заговорихте за нова конституция. Какво налага да се мисли в тази посока?
- Ние сме в нов етап на обществено развитие. Ние сме член на Европейския съюз. Когато приехме старата конституция, ние бяхме член на Варшавския пакт и на НАТО. Погледнете датите, когато сме напуснали Варшавския пакт. Тази конституция обаче не трябва да я отричаме, тя изигра ролята си, но с времето, с развитието на обществото на нас ни трябва една по-нова организация. В сегашната конституция има заложени противоречия - президентът има право на вето върху някой закон, но няма право на законодателна инициатива. Може ли един директно избран президент да няма право да внесе закон в Народното събрание? Ако той може да внесе закон, няма да влизаме в тази ситуация той да налага вето, да се отхвърля ветото и т.н.
- Какви са другите дефекти в конституцията ни?
- Второто нещо, България няма второ ниво на регионално управление. Получава се така, че политически назначени лица могат да отменят заповедите на директно избрани кметове. Трето - имаме доста проблеми в публичните финанси. В много от конституциите те не са регламентирани конституционно. Когато казвам, че са регламентирани в други конституции, това не значи детайлно, но това значи как се разпределят приходите на държавата на местно, регионално и на областно ниво, да ги направим малко по-независими, за да могат да им увеличим инициативността при разпределение на средствата. Дефектите в правната система и в прокуратурата са повече от явни. Ние сме в непрекъснато нарушение на нормите или по-скоро конституцията позволява тази ситуация, която разделя хората и очевидно намалява ефективността и доверието към съдебната система и прокуратурата. И тук трябва да се направят радикални промени. Трябва да се премахне квотният принцип, който е много силно застъпен в конституцията при избора на различни органи, които се политизират. Какво значи да избирам квоти? В един Висш съдийски съвет има квота на ГЕРБ, има квота на Народното събрание, но то самото е политизирано. А това са независими институции, в които не трябва да има квоти, които са зависими от някой, а трябва да има директен избор. Ето, всички тези дефекти се отразяват в организацията на нашето общество и ние имаме днешната ситуация, в която имаме непрекъснато избори с работещ парламент, скандали на всички нива, ограничаване на пълномощията на президента, който е директно избран. Да не говорим за тази глупост с домовата книга, на която ни се смее цял свят. Още един пример: Народното събрание има задачата да излъчи правителство. В момента, в който това правителство престане да работи, очевидно е, че Народното събрание не си е свършило работата и то трябва да престане да работи или веднага да избере друго правителство. Сега го промениха така, че да може без правителство Народното събрание да работи, не става така. Мандатът на парламента трябва да бъде изравнен с мандата на правителството, което то избира. Ето, всички тези неща трябва да се променят. Ние сме на друг етап на обществено развитие. Смятам, че сме постигнали едно демократично съзнание, което трябва да облечем в една много по-добра организация на обществото. Имам една амбиция - България да има нова конституция и работя по това.
- В настоящата ситуация на политически скандали усеща ли се желание за нови избори?
- Самите те се колебаят. Виждам едни нерешителни хора. От една страна, това статукво ги удовлетворява, от друга страна, ги блазни възможността да имат още по-стабилно мнозинство. Това се вижда от начина, по който, особено Пеевски, работи организационно. Той прави структури, превзема кметове и населени места. Очевидно се готви за едно по-силно присъствие, което единствено може да се формализира през избори. В същото време Бойко Борисов продължава да има амбициите за министър-председател.
- Евентуална партия на президента Румен Радев може ли да се смята за алтернатива и ще изиграе ли ролята на спасител?
- Радев изкара два мандата, белязани от конфликти. Хората очакват нещо ново. Безспорно, ако реши да създаде партия, той ще вземе присъствие, което ще бъде достатъчно, за да нямат Борисов и Пеевски пълно мнозинство. То обаче няма да е достатъчно, за да има значимо присъствие в политическия живот.
- Тоест новата президентска партия ще има присъствие като „Възраждане“ или дори по-малко - като МЕЧ?
- От тези информации, които споменахме, единствената, която имам чувство, че се развива в правилна посока, е МЕЧ, въпреки че някак си се губи основата на нейното съществуване, но като че с едно сравнително по-разумно поведение печели доста в обществения живот.
- В правилна посока ли вървят „Възраждане“ или губят подкрепа?
- По мое мнение те няма достатъчно аргументация за какво се борят. Борбата срещу еврото е несъстоятелна и не смятам, че им носи някакви плюсове. Това е партия на отрицанието, а не е партия на градежа. България вече има нужда от градеж, не от непрекъснато отрицание. Ние трябва да градим и това е смисълът на създаването на нови политически формации.
- „Продължаваме промяната“ не стъпиха ли твърде много вече накриво?
- При тях има едно разочарование. Първо от това, че те не търсят широка подкрепа, а се капсулираха и се прибраха. Второ - резултатите от тяхната работа и нееднократното им комбиниране с БСП им нанесе доста вреди. Виждате, че всеки път, когато БСП се докоснат до властта, влизаме в някаква криза - Лукановата зима, кризата на Жан Виденов, голямата инфлация, кризата в края на Сергей Станишев и началото на Борисов, резкия спад на БВП. Сега в двете правителства на промяната и Корнелия Нинова видяхте как паднаха и те не успяха да свършат работа. Тези събирания с БСП, търсейки на всяка цена някакво мнозинство, им нанесе вреди в съзнанието на хората, които са минали през целия демократичен преход.
- Каква е позицията ви относно влизането на България в еврозоната?
- Еврото като алтернатива трябва да бъде прието. България обаче сбърка приоритетите си още от времето на Борисов. Логиката трябваше да бъде следната - първи приоритет икономиката, втори - доходите през една силна икономика и тогава да влизаме в еврото с по-високи доходи.
