- Проф. Чуков, на какво ставаме свидетели в Сирия? Нещата там се случват скоростно и всички са малко объркани първоначално.
- Свидетели сме на падането на режима на Асад. 29 години бащата, 24 години синът. Това е краят всъщност на една държава, която по времето на бащата, ако беше относително по-отворена и с контакти, както с бившия Източен блок, така и със Запада, то неговият син Башар, който според мен се появи случайно начело на сирийската държава, човек, за когото промениха конституцията. Един човек, който е учил да бъде лекар, специализирал във Великобритания. Човек, който попадна начело, защото просто замести брат си заради един трагичен пътен инцидент. Но така или иначе това, което наблюдаваме през последните 24 години, е една пълна агония. Башар, вместо да отвори Сирия към Запада, стана жертва на колегите на баща му. Една баасистка номенклатура, която не си взе поука от това, което се случи в Източния блок. Отваряне, демократизация и тръгване по един алтернативен начин. Напротив, партията БААС тогава издигна лозунга, че Сирия трябва да тръгне по пътя на Китай. Политически монопол с отваряне на икономиката. Но това нямаше как да стане в сирийските реалности. Страната граничи с Ирак, Иран и Афганистан, а всъщност е средиземноморска държава, която в цялата си история е била свързана с Европа и Западния свят. Дори самата сирийска диаспора е много по-присъствена в Европа и Америка, отколкото иракчаните или другите наоколо. Да не се връщаме в историята и да правим разликата между Омаяди и Абисиди, как едните са с поглед към Средиземно море, а другите са си с посока Азия. Башар очевидно не се съобрази с това и продължи традицията от баща си на стратегически партньорства с Иран. Има и едно продължение на традициите на френската колониална политика, която за разлика от британската традиция залага на малцинствата. Така са начертани и границите след края на Първата световна война, като френската армия разчита на алауитите, от които произхожда и семейството Асад.
- Това не е ли всъщност най-либералното мюсюлманско религиозно направление?
- Да, да, но те са малцинство. По този начин Франция даде армейски статут на алауитите. В Сирия и шефовете на отбраната, на военното министерство и на генералния щаб винаги са били алауити. Дори в един момент такива задължително са и летците във военната авиация. Всичко това някак си обърна управленската пирамида на обратно. Малцинствата управляваха мнозинството. И така Сирия се обърна срещу традиционните си съюзници в лицето на сунитските държави като Саудитска Арабия, страните от Залива, Египет. Така се започнаха връзките с Иран и шиитската общност в Ливан и респективно с Хизбула.
- Но на фона на това, защо сега събитията се случиха с такава страшна скорост? В Сирия тече една война от 2011 година, а Асад имаше силния гръб на Путинова Русия. Самият Путин се закани през 2014-а, че ще смаже всякаква съпротива. Защо се случи така?
- Нека да кажем, че гръбнакът на режима беше сирийската армия. И тези множество институции по сигурността, което можете да запишете, че са изградени по модела на Гестапо. Още Третият райх има специални отношения със Сирия. След войната страната е магнит за военнопрестъпници от райха, както е и Южна Америка. Алоис Брюнер, Касапина от Солун, екстрадирал евреите от Беломорието в концлагера Треблинка. След войната той и негови колеги бягат в Египет и там те създават модела на сирийската държавна сигурност. И това са едни 7-8 институции, създадени, за да се потиска опозицията. Значи не Съветският съюз, ами директно Гестапо е в основата на създаването им. И това може да се види дори в методите на разпитване.
- Появиха се кошмарни видеа от разпитите и изтезанията...
- Да, и саудитските телевизии и сирийската телевизия пуснаха репортажи. Това са просто едни отвратителни истории. Но да се върна на мисълта, ето това е тази машина, която рухна.
- Но пак да ви попитам, защо толкова бързо, толкова изненадващо бързо се случиха събитията?
- Ще ви кажа. Защото самият режим не беше победил. Дори и след намесата на Русия и военните помощи от Иран и Хизбула. Просто сунитите са мнозинство. И как се случи това? Всеки град имаше по една местна милиция, която искаше да свали властта, но ако питате мен, това бяха местни криминални групи, които първо бяха победени от руската авиация.
- Говорим за 2011-2014-а, нали?
- Точно така. Най-горещият период. Тогава Ахмед Давутоглу, външен министър на Турция, френският президент Никола Саркози и външният министър на Саудитска Арабия Фейсал молиха Барак Обама да даде зелена светлина за американската авиация, която беше единствената, която можеше да свали Башар Асад. Той не го направи. Тогава Башар контролираше само 18% от територията, районът на Дамаск и крайбрежието, населено с алауити, но тогава дойде иранският генерал Касем Сюлеймани и му каза да остане. Назначи му иранска въоръжена охрана, въпреки че Асад вече си беше накупил имоти в чужбина, сега сигурно им се радва, за около 200-300 милиона.
- Разбра се, че Путин лично се е разпоредил да му се даде убежище.
- Да. Неговото семейство отдавна се готви. Неговата жена Асма, тя е сунитка от Алепо, британска гражданка, която лишиха от британски паспорт. Нейният баща също има наложени санкции. Синът му пък от години е студент в Московския държавен университет. Общо взето от години се е подготвяло това бягство, защото са знаели, че това един ден ще свърши. И пак да кажа, тези местни милиции, които тогава бяха победени от руската авиация и със сирийската авиация донякъде, с напалм, с фосфорни и запалителни бомби, касетъчните бомби...
- Имаше обвинения и за употреба на химически оръжия от режима.
- Ами при атаката на град Дума, на 30 км от Дамаск, опозицията казваше, че е използван хлор. Тъй като те са се крили в подземия, а хлорът е тежък и пада на дъното. Беше нещо ужасно. И в интерес на истината на Обама и тогава му бяха дадени доказателства, че Башар Асад използва такива оръжия и по смисъла на американската отбранителна стратегия, субект, който използва химически, бактериологични или ядрени оръжия, автоматично трябва да стане цел на американските въоръжени сили, но тогава той не се съобрази с това. И всъщност бунтовниците бяха смазани. Беше превзет и Алепо, бастионът на сунизма в Сирия. Атакуваха го милициите, Хизбула, „Вагнер“, сирийската армия и тия, които оцеляха, бяха довършвани от чеченците на Кадиров.
- А защо сега Русия не помогна на Башар Асад? Защо рязко го изостави?
- Просто защото Русия няма такива възможности. Почти целият им личен състав е изпомпан по посока на Украйна. Дори самолетите, които бяха останали в базата Хамеймим в Латакия, са останали само три самолета, въпреки че трябва да са повече от 30. Това говори само по себе си. И идваме до голямата грешка всъщност. Защо толкова бързо? Защото самият Башар Асад си вярваше. Абас Арагчи, външният министър на Иран, е предупредил Асад няколко дни преди падането буквално, че нещата не могат да продължат по този начин и Иран няма възможност вече да му помага. Асад е отговорил, че няма нужда, защото той контролира положението. Той е имал и от САЩ през Емирствата, и от самите Емирства, с които има дипломатически отношения оферта, да се раздели с Иран, да приключи трансфера на оръжие през сирийска територия към Ливан и Хизбула, като дори са му обещали инвестиции. Той отклонява тази оферта, защото е смятал, че е силен. И когато бунтовниците стигат до Хомс, тогава той е потърсил отново офертата, но са му казали, че е късно. Един самозабравил се човек, който живее в собствен свят, където мисли, че контролира всичко. А Русия отслабва, Иран става още по-слаб, а на самите сирийци им омръзва. Говорим за армията и виждаме, че новите власти са издали тотална амнистия. И сега новите власти правят и един списък за онези, които са извършили престъпления срещу човечеството. Висши военни и тези, които са изцапали ръцете си с кръв.
- А каква очаквате да бъде тогава политиката на Ал Джолани, този нов герой и освободител на Сирия?
- Той има много интересна биография. Нека да видим тази биография, която е брадата, образно казано. Дали тя е официалната или зад тази брада има и нещо друго.
- Очаква ли се някакво по-меко и отворено отношение към Запада? Поне такива са заявките за момента.
- Нека да кажем следното: ако той не изпълни тези заявки, той просто ще бъде свален! Сирия твърде много изстрада. Смята се, че убитите в тази гражданска война са 600 000. Над 100 хиляди са изчезнали из затворите. Хора, които са били там по 50 години. Буквално завчера имаше един потресаващ репортаж, в който една група от 4-ма младежи са чакали да бъдат обесени и датата е била в същия ден, в който Башар Асад падна, а едното момче показа бесилото. Деца, родени вследствие на изнасилване и родени в затвора, незнаещи, че има нещо извън затвора. Ужасна история.
- А каква ще бъде ролята на Турция в тази разбъркана ситуация? Не е ли тя единствената, която успява да контролира отчасти случващото се там?
- Турция е големият печеливш. Без подкрепата на Турция тази операция нямаше как да стане. Било чрез разузнавателна информация от дроновете, които са давали картина и информация на бунтовниците къде да напредват, къде да ударят, тактиките, които са използвани, те са тактики на турската армия. Според мен Турция ще се опита да „фактурира“ този успех. Защото в един момент ще се стигне и до парламентарни избори, защото Сирия според Резолюция 2254 трябва от президентска да стане парламентарна република. И там ще има със сигурност едно сунитско мнозинство. И точно тук е вероятно Турция да се възползва и да повлияе върху това кой ще управлява в Дамаск. Ако си спомняте, самият Ердоган навремето беше тръгнал да прави партии в Германия, във Франция. По този начин ще опита вероятно и в Сирия.
- Но там има още една пречка и един участник. Това са кюрдите. С тях как ще се получи?
- Нека първо да видим ситуацията там как ще се развие, тъй като Ердоган има негативно отношение към сирийските кюрди, но не и към иракските кюрди. Например Масуд Барзани има турски дипломатически паспорт. Ако съдим по това, което се чува, ще има трансформация в отношението към сирийските кюрди. Още през 2014-а имаше идея за създаването на кюрдска автономия в Сирия, която впоследствие да се обедини с кюрдите в Ирак. Но впоследствие тази идея беше изоставена. Въпросът за самоуправлението на кюрдите в Сирия сега може да бъде решен в една бъдеща конституция. На базата на същата резолюция 2254, където се казва, че в управлението трябва да участват по 50 човека от режима, 50 човека от опозицията и 50, посочени от ООН. Режим и опозиция вече не съществуват, така че там явно ще трябва да има някакви изменения в текстовете. Дълъг и тежък преходен процес се очаква и дай боже всичко това да бъде мирно.
- Да ви попитам и за другия играч - Израел. От една страна Нетаняху веднага приветства падането на Асад, но и веднага побърза да си осигури гърба, като навлезе по-навътре в Голан и бомбардира военни бази в самата Сирия.
- В Тел Авив има страх от бъдещото поведение на бъдещите сирийски власти. „Хаят Тахрир аш Шам“ - основната бунтовническа сила, е в списъка на терористичните организации. Самият Ал-Джолани е израснал в Голан (прозвището му означава Голанец, на арабски). Израел ще гледа с много голямо внимание това, което се случва в Сирия, да не би новите власти да се окажат джихадисти и на някого да му щукне да тръгне към Йерусалим. Нещо, което аз се съмнявам въобще да им мине през ума. Вече има опити да се създаде някакво правителство и това, което ми направи впечатление, че всички около Джолани бяха с бради. Ще трябва да има представители на всички общности, етноси и конфесии. Ако не, той просто няма бъдеще.
- Какво да очакваме?
- Трябва да бъдем предпазливи в нашите прогнози, като същевременно оставаме умерени оптимисти.
Това е той:
- Проф. Владимир Стефанов Чуков е български арабист, професор, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма
- Роден е на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия
- Преподава в редица български университети
- Член е на редица международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society
Иван Петрински
