Н аближава 15 септември и резонно се надигат отново въпросите около качеството на българското образование и дали държавата ни отделя достатъчно средства за него. Абсолютно съм убеден, че от 100 запитани и 100-те ще отговорят с „не“. Абсолютно прави са. Между другото темите „образование“, „медицина“ и „пенсии“ са най-използваните и популистки „дъвки“ от страна на политиците за последните 33 години. По тези теми всички се обединяват мощно при избори пледирайки за шоково увеличаване на средствата, а същевременно нацията ни става все по-неграмотна, все по-болна и с все повече бедстващи пенсионери.
Не ви ли се струва, че има нещо фундаментално сбъркано в обществото ни?
Далеч съм от мисълта, че мога да направя задълбочен анализ в рамките на един коментар, нито имам и нужната квалификация, но ще поема риска да изразя лично мнение по темата.
Няма да коментирам, че като процент от БВП за 2023 година за образование ще бъдат изразходвани по-малко отколкото през 2022 година – около 4,1%. Точните данни могат да бъдат представени в началото на 2024 година. Бих започнал с висшето образование, където имам преки впечатление, и по-точно в областта на финансите и икономиката.
Само ще припомня, че за 2023 г. в класацията на Times Higher Education за 2023 година в топ 1000 на най-добрите университети на света не попада нито един български. Класацията се оглавява от университетите на Оксфорд и Харвард. Защо е така ли? Има ясен и безспорен отговор – нивото на изследователска и научна работа. Преподаването, освен излагане на базови знания по дадена дисциплина е и научноизследователска дейност. България, традиционно е на едно от последните места в Европа по разходи за научноизследователска и развойна дейност – под 1% от БВП. Водещите университети точно в това отношение са недостижими – условия за научно-изследователска дейност. Съвсем логично в тази посока водещите европейски държави са Швеция, Дания, Австрия и Белгия в Европа. Категорично има пряка зависимост между разходите за научно-творческа дейност в една държава и стандарта на живот.
Истината боли
Висшето образование отдавна се е превърнало в долнопробен бизнес у нас, свързан с „продажба“ на изпити и научни степени. Да, точно така – не говорим за научно развойна дейност, а за долнопробен бизнес. Осъзнавам, че много хора ще се засегнат от тази позиция, но по-скоро трябва да се засегнат от фактите, които са поднесени от горецитираната класация за качеството, което предлагат родните университети в сравнение с останалите държави. И само за сравнение – в класацията на топ 1000 най-добри университети в света попадат такива от Замбия, Мозамбик, Зимбабве и Гана. Още ли има хора, които се засягат от написаното?
В България има 52 висши учебни заведения. Това, без абсолютно никакъв спор, е тотално разхищение на публичен ресурс и енергия. И кой е позволява такова разхищение? Държавата, разбира се, по-точно политиците. Кашата с „югоизточните“, „северозападните“, „североизточните“ университети е свързана с тежък политически популизъм и корупция без грам държавен рационализъм. Още по-голям парадокс е, че навсякъде е задръстено от студенти по бизнес администрация и право. Без грам ирония считам, че ако се направят 5 нулеви години по тези специалности ви гарантирам категорично, че няма да се почувства какъвто и да е недостиг на въпросните специалисти. От друга страна липсва даже и минимален интерес към приложните науки – химия, физика, биология и т.н. На Запад завършилите специалността „Физика“ са едни от най-желаните от страна на абсолютно разнородни по своята дейност компании.
Скъсана връзка
В България, за последната година, има рекордно малък брой студенти в СУ по тази специалност – само 60 човека. Това означава, че категорично е скъсана връзката между средното и висше образование. Както казах по-горе, липсват модерни лаборатории за научноизследователска дейност и това се изтъква като проблем от самите преподаватели по физика. 90 на сто от завършилите физика и химия напускат страната - да им честито на политиците !
Нещата и при средното образование не са твърде различни. Ще ви предложа една извадка от „Преглед на публичните разходи: Образованието - състояние, проблеми и възможности“ на Министерство на финансите: „Налице е тенденция към разширяване на несъответствието между квалификацията на лицата с професионално образование в основните възрастови групи, от една страна, и уменията, които се търсят на пазара на труда, от друга. Разминаването между предлаганата и търсената квалификация е най-вече в групата на младежите със завършено средно общо образование“. Коментарът е излишен.
Не ви ли се струва, меко казано идиотско, да правим едни и същи констатации вече 30 години за състоянието на българското образование, а нещата да продължават да се влошават? Да ни е честит 15-ти септември – първият Очебен ден!
*Анализът е изготвен специално за "Телеграф"!
Бисер Манолов, финансист
