- Проф. Павлов как ще коментирате завъртялата се през последните дни в политическото и в общественото пространство тема за националния празник на България? Време ли е точно сега тя да бъде изваждана на преден план или просто беше политизирана?
- Да, темата за националния ни празник определено беше политизирана. При това по един отвратителен начин от различни политически кресльовци. А лидерът на БСП Корнелия Нинова дори си позволи да нарече предложението за промяна на националния празник от 3 март на 24 май за родоотстъпничество… Категорично не мога да се съглася с подобни изказвания. Денят 24 май още от времето на националното ни Възраждане е ден на национална гордост, а не на родоотстъпничество! А това, което се случва у нас през последните дни, е един панаир на суетата и опит изконни български ценности да бъдат превърнати в оръжие на хибридната война. Някои хора се надпреварват да говорят глупости в национален ефир. Като най-нелепото беше изказването на някои политически лидери, че американското посолство било поръчало смяната на 3 март с 24 май. Може би на тези лидери пък сега от руското посолство им е било наредено да бранят с всички сили 3 март?! Това, което искам сега да отбележа, е, че националният празник не може и в никакъв случай не бива да се превръща в част от политически пазарлъци и в средство за извличане на политически дивиденти. Това е изключително грозно и недостойно и не говори добре за нашите политици. Разговор за националния празник на България действително е нужен, но сега вече той е почти невъзможен, тъй като темата беше изцяло политизирана. В момента виждаме цялата пета колона в България да се активизира и да брани 3 март така, като че ли някой вече го е забранил със закон. Нещата като че ли прекалено много се драматизират, отново с чисто политически цели.
- Подкрепяте ли мнението на някои, че в кризисни моменти у нас се „отварят“ по-дребни и маловажни теми, с което се цели да се привлече вниманието на обществеността и така да се отклони вниманието им от истински важните теми на деня?
- Аз не мисля, че темата за националния празник е маловажна. При това тази тема не е от днес. Тя стои на дневен ред още от първите години на демокрацията в България, повече от 30 години, и затова в този смисъл „Продължаваме промяната“ не са нейните откриватели. Проблемът обаче е, че българинът очевидно има доста къса историческа памет за своето най-близко минало. И затова нелепо и обидно е това, което се случва сега.
Празникът на Кирил и Методий е празник, който преминава през цялата ни история. Той е създаден още в Първото българско царство и се отбелязва от нашите предци през цялото Средновековие, като преминава и през епохата на османското владичество. Много важна през този период е функцията на Охридската архиепископия към делото на светите солунски първоучители. Кирил и Методий са канонизирани от българската църква през Х век. А 11 май, както е била датата по стар стил, съответства на държавния празник на Византия и на столицата и Константинопол – деня на откриването на новата столица от Константин Велики на 11 май 330 г. Нашите предци преосмислят този ден със „своя“ свети Константин-Кирил Философ и брат му Методий. Не е пресилено, ако се каже, че 24 май е най-светлият български празник още отпреди Освобождението.
Шествие за 24 май в София
Това е факт от нашата възрожденска преса, от писаното от Каравелов, Ботев и Вазов! Нека да си припомним огнената реч на поета революционер Христо Ботев от 11 май 1867 г., произнесена в Калофер. В нея той казва, че братята Кирил и Методий са „гениите, записали знаменателното събитие в нашата бурна история“ и са се превърнали в символ на сближението и братството между славяните. Самият Ботев отбелязва тогава, преди повече от век и половина, че целият славянски свят чества 11 май, създаден от българите. Първото регистрирано честване на Деня на светите братя у нас е през 1813 г. в Шумен, но вероятно се е чествал на територията на цялата Търновска митрополия.
А след като Найден Геров и Йоаким Груев влагат в него и модерни светски послания, той започва да се празнува на територията на всички български земи, в това число и в Македония. Когато българската войска освобождава Охрид, една възрастна жена се обръща към българските войници с думите: „Вас свети Климент ви доведе!“. Да си припомним, че в наше време папа Йоан-Павел II, главата на римокатолическата църква, официално провъзгласи и обяви светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа – огромно световно признание за тяхното дело и българската християнска цивилизация.
Т.е. светите братя Кирил и Методий и техните ученици, канонизирани още през Х век от Българската православна църква като Свети Седмочисленици, винаги са били на огромна почит и уважение в цялото ни етническо землище. Денят на Кирил и Методий винаги е бил свързан и с историческата памет за Българското царство като велика средновековна държава. И още нещо, което трябва да се знае и да се каже: създадената от светите братя азбука е българска, а не някаква абстрактна славянска азбука.
Тя е създадена в Плиска под покровителството на самия княз Борис-Михаил за нуждите на българите и е съобразена с особеностите на българския език. Тази азбука не е дошла от Македония, така, както твърди доказаният българофоб Владимир Путин.
И още нещо казано, което искам да опровергая. 24 май не е само Ден на учителите, на просветата. Не, това е и символ на българската държавност. Честванията и празнуването на 24 май преди Освобождението всъщност олицетворяват жаждата за свобода на българския народ. В други славянски държави може и да отбелязват 24 май, но го празнуваме само ние! И това е, защото ние сме го създали като празник и сме го чествали през вековете, дори и тогава, когато страната ни е била под чуждо владичество. Затова и аз смятам, че 24 май е датата, която преминава през цялата българска история и има всички основания да бъде национален празник на Република България.
- А вие самият като историк коя дата подкрепяте за национален празник: 3 март или 24 май?
- В последно време всяка година около 3 март избухват подобни дискусии за това коя велика дата от нашата история най-много заслужава да бъде наш национален празник. Аз самият смятам, че не бива да се прави подобно противопоставяне: 24 май срещу 3 март. И двата празника заслужават нашата дълбока признателност за това, което се е случило на тези дати. Но в никакъв случай те не трябва да се политизират. 3 март безспорно е много важна дата в нашата история. Това е датата, на която след близо пет века България отново излиза на картата на света. Без да омаловажавам 3 март, моето мнение обаче е, че по-пълноценен като фокус на цялата ни история е 24 май.
През 2022 г. във Велико Търново беше проведена кръгла маса, на която присъстваха представители на академичните среди на БАН и университетите в София, В. Търново, Шумен, Пловдив и Благоевград. На форума тогава бяха обсъдени различни дати от нашата история като възможни за национален празник на България. Наред с 3 март и 24 май бяха отбелязани още и 6 септември – Денят на съединението, 22 септември – Денят на независимостта, както и 20 април – Денят на избухване на Априлското въстание.
Към тези дати аз бих прибавил още и 2 май – Денят на успението на св. Княз Борис Михаил, извършил покръстването на българския народ и присъединяването му към голямото християнско семейство. Според мен от всички тези дати 24 май като че ли е най-безконфликтният и има най-голям потенциал за обединение на българския народ. Тази безумна дискусия, която се разрази през последните дни в медиите, и грозните думи, които се отправят, са обида за нас като народ.
И жалкото е, че наред с открито жълтите медии в тази недостойна кампания се включи и националното ни радио, което би трябвало да бъде безпристрастно и да отстоява българските национални интереси.
- В този ред на мисли: може ли България да има и повече от един национален празник?
- Както отбеляза колегата историк проф. Петко Ст. Петков, в българската история е имало и периоди, когато държавата ни не е имала национален празник. Но за мен 24 май си остава най-универсалният празник на нашето влияние в средновековна Европа. Което влияние през Средновековието трябва да се знае, че не е било никак малко. Това е празникът, който се е съхранил в продължение на повече от 1000 години. Но възможно е страната ни да има и повече от един – хайде да ги наречем, ако не национални празници, то например „дни с официален статут“.
- Проф. Павлов, вие имате изключително активна и категорична позиция по отношение на войната в Украйна и на отношението на България към нея. Бихте ли споделили какво е вашето мнение по този въпрос. България трябва ли да заема активна позиция в подкрепа на Украйна, или трябваше да запази пълен неутралитет и да не се меси в този конфликт?
- Това, което вече повече от една година се случва в Украйна, е една отвратителна и ужасна кървава агресия. Аз имам много приятели руснаци, за които истински се притеснявам, защото те живеят в условията на жестока диктатура, където всеки се следи и никой не може да се чувства и да бъде в безопасност. Владимир Путин е абсолютен диктатор и за това две мнения изобщо не може да има. А ние сме обявени от Русия за „вражеска държава“.
И последните изявления на депутата Пьотр Толстой и на журналистката Олга Скабеева са повече от красноречиво доказателство за отношението на руското правителство и Путин към България. Толстой обяви, че България и Румъния са просто бази на НАТО и в случай на нападение от руска страна в тях имало достатъчно хора, готови да се разбунтуват. Забележете, това изказване го прави не кой да е, а заместник-ръководител в партията на самия Путин „Единна Русия“.
Не вярвам, че това негово изказване е едва ли не просто непремерено и произволно. Той говори, че контролът над цялото Черно море трябва да премине изцяло в руски ръце. За мене в този случай обаче позицията на българския президент Радев е позорна. Засега не виждаме реакция на иначе все по-словоохотливия Румен Радев. Нашият президент трябва да брани интересите на България и ако не иска да го прави, да подаде оставка. Необяснимо е и защо все още българското правителство не е излязло с официална нота, с която да поиска обяснение за думите на депутата Толстой.
- Проф. Павлов, трябва ли русофилството от Освобождението насам да бъде превръщано в една едва ли не национална религия у нас? Какво трябва да бъде отношението на България към Русия?
- Покрай войната в Украйна у нас отново стана модерно българите да се делят на русофили и русофоби. Нещо, което според мен изобщо не е правилно. За това, че съм против руската военна агресия, аз не мисля, че съм русофоб. Вижте, като нация ние имаме традиционно добро отношение към хората в Русия. Когато днес се говори, че ние дължим на Русия освобождението си, а сега не заставаме на тяхна страна, трябва да се знае, че днешната Русия не е Руската империя на Александър II, един безспорно либерален монарх.
Аз не съм против Русия и, както вече казах, имам много приятели в тази страна. От друга страна обаче, не мога да приема нейната система на управление днес и „антизападната“ линия, налагана от диктатора Путин. Мястото на Русия е в Европа, а вместо това тя все повече се отдалечава от нея и започва да се превръща в уродливо подобие на Северна Корея. Когато се прави паралел и връщане в миналото и се споменава за освобождението през 1877-1878 г., трябва да се каже, че най-голям брой в руската войска тогава са били украинците.
В днешната война обаче агресорът е Русия, а България категорично трябваше да подкрепи жертвата като една истинска демократична държава, част от ЕС и НАТО. А ако някой днес продължава да изпитва носталгия по руската окупация от септември 1944 г., това си е изцяло негов проблем. Впрочем не е ли скандално, че ние все още нямаме посланик в Украйна?! Нямаме и кореспондент на националното радио в Киев, но пък имаме от Москва, който да ни препредава хибридните послания на тамошния режим…
- Неотдавна бях чел, че България днес е единствената балканска държава, която все още няма своя писана национална доктрина. Вярно ли е това и какво е вашето мнение по въпроса?
- Да, това действително е така. Преди време покойният акад. Григор Велев и други колеги, сред които и аз, предложихме на българските управляващи национална доктрина, но те не намериха воля да я приемат. За огромно съжаление политическият елит у нас продължава да се отнася безотговорно към собствената си страна и народ.
Това е той:
Роден е на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско
Завършва Великотърновския университет със специалност „История“
От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода 14-15 век
В периода 1998-2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина
От 2018 г. е председател на фондация „Васил Левски“
Сценарист и консултант на документални филми за българската история
Автор на свое телевизионно предаване
Почетен гражданин на Велико Търново. Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий първа степен“, връчен му на 11 февруари 2021 г. от президента Румен Радев.
Иван Георгиев
