- Министър Зарков, има ли основание за безпокойство със заплащането на вещите лица, които изготвят експертизи за прокуратурата и за съда, след отмяната от ВАС на почти всички текстове от Наредбата от 2015 г. ?
- Няма причини вещите лица да не получават заплащане за труда, който са положили, защото този труд се плаща не по силата на наредба, а по силата на закони, които са в сила. Отмяната на наредбата създава затруднения, но не може да служи в никакъв случай за оправдание за незаплащане труда на вещите лица.
- По какъв ред и условия става плащането на експертизи, възложени преди решението на ВАС от 2 декември 2022 г., и как се заплащат възложените след тази дата?
- Става съгласно счетоводните правила и въз основа на акта на компетентния орган – прокуратура или съд, така, както ставаше досега. В указания, които издадохме след въпроси, отправени ни от главния прокурор, ние обяснихме, че може да се използват и справките-декларации за определяне на размера на възнаграждението, които са се използвали и досега, тъй като те служат за отчитане на времето и разходите, които са необходими на вещото лице, за да извърши експертното си заключение, т.е. те продължават да работят както досега.
- По повод проекта на Наредба за вещите лица, който е публикуван за обществено обсъждане, има коментари, че вещи лица изготвят експертизи без необходимия образователен ценз, че списъците на вещите лица са пълни с починали хора, че до 50 лв. за нощувка в хотел е смешна цена, а 20 лв. хонорар за отлагане на дело е демотивиращо. Не трябва ли да има съществени промени в наредбата? Защо проектът по същество е copy/paste на отменената наредба?
Силната реакция на отмяната на наредбата си обяснявам с многото нерешени проблеми, които съществуват по отношение дейността на вещите лица въобще. Когато тази наредба беше отменена, естествено всички тези проблеми избуяха отново и вещите лица и всички заинтересувани са прави да ги поставят. Ние препубликувахме същата наредба, за да не създаваме перспективи за спекулации, които може да се появят. В същото време сме напълно наясно, че има много отворени проблеми. Публикуването на наредбата, която се надявам да влезе в сила през февруари, ще ни послужи да създадем работна група и ще започнем работа по същество по десетките проблеми, които съществуват. Тази наредба беше отменена заради недобри мотиви. Ние покрихме този порок, преценен от ВАС, и я препубликуваме. Това е първата стъпка. Втората стъпка е обсъждането и изготвянето на променена наредба. Ще отворим достатъчно сериозен форум на тази дискусия.
- Кога може да има нова наредба? Вещите лица се вълнуват от цената на техния труд.
- Както във всеки сложен обществен проблем всеки се вълнува от различни неща – експертите се вълнуват от заплащането и условията, при които те предоставят услугите си. Възложителите се интересуват от качеството на експертизата. Страните се интересуват от нейната обективност. Много са въпросите, които ще обсъждаме тепърва, и би било твърде амбициозно да кажа, че като служебен министър аз мога с едно движение на химикала да ги реша.
- Кой е най-важният от законопроектите на Министерството на правосъдието?
- Ако има мнозинство в парламента, то всички законопроекти би следвало да бъдат приети във времето. Но ако работим в ограничено време в рамките на няколко седмици, според мен за страната ни е най-важен Законопроектът за изменение и допълнение на НПК и съответно на ЗСВ, известен като механизма за разследване на главния прокурор. Той е важен по три причини – първата е, че този въпрос трови българския политически дебат от много дълго време. Втората е, че в международен план този въпрос ще бъде най-ефективен от гледна точка на това, че правим конкретни стъпки за решаване на препоръки, давани ни прекалено дълго време. Ако приемем този закон, ще имаме добър доклад от ЕК. Като имаме добър доклад от ЕК, ще можем да поставим въпроса за отпадането на мониторинговия механизъм. Като отпадне той, ще отпаднат и аргументите на скептичните държави, които ни спират без всякаква причина за Шенген. Казвам ви го така, както е. И третата причина защо този закон е толкова важен – той не третира само механизма за разследване на главния прокурор, той се занимава изцяло с ефективността на наказателното производство, с правата на жертвите в него.
- Как ще коментирате аргументите на ВСС, който възрази срещу промените в законопроекта, смятайки, че някои от тях са противоконституционни?
- Във Висшия съдебен съвет бяха изразени притеснения, това е нормално. Аз не се сещам за изменения в ЗСВ или НПК по такива въпроси, където да не са се поставили и съответните съмнения. Единственият, който може да каже дали те са основателни или не, е Конституционният съд. Вярвам, че този закон ще мине на такава конституционна проверка, защото несъгласните ще сезират КС, но е важно да бъде приет законът, за да се върви напред по този въпрос – за фактическата недосегаемост на главния прокурор. Този въпрос 20 г. се върти непрекъснато в публичното пространство и няма как да се сърдим на българските граждани, че те имат чувството, че ние не искаме да го решим. Предлагаме квалифицираното мнозинство, което в момента е нужно за избор, съответно прекратяване на правомощията на главния прокурор, да бъде свалено от 17 гласа на 13, което е обикновеното мнозинство за орган от 25 членове. С какво мнозинство се избира и как се прекратяват правомощията предсрочно на главния прокурор не е указано в конституцията, т.е. конституционният законодател е делегирал това право на законодателя и ние предлагаме нормално мнозинство. Съдиите, които биха могли да разследват главния прокурор като прокурори ад хок, трябва предварително да декларират съгласие, за да има готов списък, от който да се избират на случаен принцип при възникване на необходимост.
- Влизането на съдия в ролята на прокурор, който да разследва главния, не противоречи ли на конституцията, че съдиите правораздават, а прокурорите следят за законността?
- Затова избраният съдия ще престане да бъде съдия и ще стане по силата на закона прокурор за времето, през което се развива наказателното производство срещу главния прокурор и колизия на функциите няма да има. Ситуацията е същата, когато един прокурор реши да стане съдия. Само че тук това ще става по силата на закона. Това е гаранцията за независимото разследване. Целият смисъл на този закон е разследването да не се води от прокурор, който е подчинен на човека, когото ще разследва.
- Предлаганата в законопроекта забрана следователи и прокурори да не могат да стават членове на ВСС от парламентарната квота не е ли дискриминационно? Не се ли ограничават права?
- Според мен не и ще кажа защо. Каква е логиката на парламентарната квота на ВСС? Според духа на конституцията логиката е това да са юристи извън системата, иначе нямаше да има друга квота. Идеята на тази квота според мен е да се предотврати известно капсулиране на системата. В последния вариант на законопроекта от парламентарната квота не могат да бъдат избирани и съдии, т.е. всички действащи магистрати. Ние очаквахме аргумента за дискриминация и най-вероятно по него ще се произнесе Конституционният съд.
- Как ще коментирането забавянето от парламента да назначи своята квота в новия ВСС, за да заработи той?
- Когато най-висшият орган в България – Народното събрание, не изпълнява конституционните си задължения, това води до цялостен разпад. Конституционният съд взе решение, с което предотврати драматичната ситуация след изтичането на мандата на ВСС да няма нов, но цената е много висока. Цената е обезсмисляне на мандатността. Всеки миг в тази ситуация според мен е много тежък удар по цялостното доверие в системата. Това важи за Инспектората към ВСС, ВСС и Конституционния съд, където също има непопълнена квота. Има и много други органи, които са с изтекъл мандат. Поговорката „Законът е врата в полето” е дълбоко вкоренена в българското мислене.
Конституционното изискване за 2/3 парламентарно мнозинство за тези избори прави така, че отговорността не е само на мнозинството, тя е и на опозицията, която трябва да поставя въпроса, да се бори за неговото решаване, тя има роля в този въпрос. Когато си задължен да направиш нещо навреме, не можеш да кажеш: „Не се разбрахме“, защото конституцията е казала: „Длъжни сте да се разберете.“
- Искам да попитам и за законопроекта за Антикорупционен закон? Защо се въвежда фигурата на разследващия инспектор при наличието на прокуратура?
- Чел съм годишните доклади на прокуратурата, където е отбелязано, че 90% от повдигнатите обвинения биват уважавани, т.е. излизат с осъдителни присъди. И въпросът е защо не стигат до съд делата за висшите етажи на властта? Аз съм задавал този въпрос на повече от един главен прокурор. Отговорът на прокуратурата е, че няма разследвания. И затова явно се налага да има такъв разследващ орган. Ние сме единствената страна в света с антикорупционна комисия, която има малко отношение към наказателното преследване и практически никакво към наказателния процес. Тя установява конфликт на интереси, тя проверява декларации за имущество, тя може да отнема имущество по граждански ред, може да дава анализи по законопроекти с изключение на това да разследва и да вкарва някого в затвора. КПКОНПИ е орган, който има своето значение, но ако искаме да имаме резултати по въпроса защо няма осъдени по високите етажи на властта – защото няма качествено разследване и оттам качествено обвинение.
- А не трябва ли това да се прави от следователи и прокурори? Защо от разследващи инспектори в Антикорупционен орган?
- Институционалният отговор на отворения въпрос е нашият закон, който създава разследващ орган с правомощия в рамките на наказателното право и с ограничен обхват на действие. Той е ограничен до висшите длъжностни лица и до определен кръг престъпления – корупционните. Трябва да има такъв орган, защото практиката показва, че сегашната борба с този феномен е неефективна. Трябва да дадем необходимите правомощия на разследващите инспектори и статут и да бъдат ръководени от хора, които не зависят от тези, които разследват. Гръбнакът на този нов орган ще е бившата антикорупционна дирекция в ДАНС, която се вля в КПКОНПИ и има оперативни правомощия, сега към тях ще бъдат добавени и разследващите функции.
- Предвижда ли се намаляване на длъжностните лица, попадащи в обхвата на антикорупционния орган? Сега те са хиляди.
- Нашата концепция е, че този нов орган трябва да се занимава с малко на брой хора по най-високите етажи на властта, тъй като неговите правомощия и възможност за нахлуване в личния живот на хората ще бъдат доста сериозни. Следователно ние предлагаме един вид нов договор - ако искаш да си високо във властта, ще трябва да приемеш, че ще бъдеш обект на интерес от този орган. Затова съкращаваме този списък от длъжностни лица. Нашата концепция е следната – малко длъжности за определени престъпления. Това ще повиши и ефективността на хората, които ще разследват. Разследващиге инспектори трябва да бъдат добре юридически подготвени, много добре обезпечени и като правомощия, и като статус. И не на последно място добре защитени.
- Какво се случва шест месеца след закриването на спецправосъдието? Когато бе взето това решение, вие бяхте депутат.
- Наказателното специализирано правосъдие трябваше да бъде закрито не поради причините, поради които беше открито, а поради това, в което се превърна. Хаос след закриването не се случи. Но за да бъда напълно обективен – не значи, че не е предизвикателство. Това предизвикателство магистратите – прокурори и съдии, го посрещат достойно и това трябва да се отбележи. Трябва да мине време, както при всяка законодателна промяна, за да се оцени нейното въздействие. Закриването на спецпрокуратурата не трябва да се използва като извинение за каквото и да било. Много от делата там са още висящи. Ще изчакаме, ще видим как ще приключат. Всичко това ще подлежи на анализ. Аз съм противник на тезата, според която без това специализирано правосъдие нищо не може да се случи. В същото време обективно гледам на нещата и ще се опитваме да разполагаме процеса така, че той да минава възможно най-гладко.
ТОВА Е ТОЙ:
- През 2007 г. се дипломира като магистър в Университета Париж 1 „Пантеон - Сорбона“ в специалност „Международно право и право на международните организации“
- От 2007 г. до 2010 г. се занимава с научна дейност в областта на международното публично право в Университета Париж 1 „Пантеон - Сорбона“
- Работил е като юрист в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
- В 41-вото и 42-ото НС е главен експертен сътрудник към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
- Народен представител в 44-о, 45-о, 46-о и 47-о НС
Мария Кадийска
