Н ико върви уверено напред. Край него картината е апокалиптична. Разрушени сгради, отчаяни и оцелели хора край тях, хиляди загинали под развалините им след опустошителното земетресение в Турция. Кучето обаче не спира да души за улавянето на миризма на жив човек, за което е обучавано години наред. В един момент вдига глава и започва да лае. А това е най-чаканият от водача му и от хората наоколо знак. Защото означава, че има искрица живот под руините. Докато се разчистват отломките, кучето вече е на друго място, за да търси още оцелели. Защото четириногото, което е порода Белгийска овчарка, е орисано да спасява човешки живот.
Кутрета
"Наистина съдбата се намеси, за да не бъде Нико домашен любимец, а спасително куче. Харесах го от пръв поглед, веднага усетих, че в него има нещо специално", споделя неговият водач Любчо Джолев, който е планински спасител от Разлог. През 2018 година отива в Стара Загора, за да си избере куче. Налага се да посочи едно от общо седем кученца, които са на около 50 дни по онова време. Тестът за малките животинки е апортировка - хвърляне на предмети, които да отидат да уловят. При първото хвърляне всички вкупом се затичват след играчката. При втория опит това правят само 3-4 от седемте кутрета. При третото хвърляне само Нико гони и хваща играчката. "С мен бяха двама колеги от Банско. И тримата се спряхме на Нико. Но стопанинът му ни каза, че то вече е обещано на друг човек. Решихме да се обадим на този мъж и го помолихме да вземем ние кучето. Разказахме му, че ще направим от него спасително куче. Той се съгласи и така Нико стана мой, а аз уверих този човек, че един ден ще се гордее с Нико", спомня си планинският спасител от Разлог.
В акция
Първата съвместна седмица на водач и куче е посветена на адаптацията на четириногото. И на създаването на силна връзка между тях. За да може при спасителни акции Нико, който сега е на четири години и половина, да се подчинява на командите на Любчо. Чуе ли кучето от устата на водача си думата "Търси", няма сила, която да спре или разсее животното по пътя към целта - да души за миризма на жив човек.
В Турция Джолев използва максимално Нико, за да намерят оцелели хора. Заедно с останалите му колеги и с помощта най-вече на кучетата спасяват седем човешки живота. Трагедията в южната ни съседка не се забравя - навсякъде руини, отчаяни хора. Но когато откриеш оцелял, изпитваш едно особено чувство, което е трудно да се опише, очите на хората светват.
При претърсване на една от къщите Нико настъпва неволно една играчка, която започва да свири детска мелодийка, докато търси живи хора.
"Това ни разчувства, разтърси ни. Но не бива да се поддаваме на емоции. Защото колебанието, колкото и малко да е у мен, се усеща от кучето, това влияе и на неговата работоспособност. Затова на терен ли сме, никакви чувства, същото е и при инцидентите в планината. Вечер, като седнем, може да ни потекат сълзите, защото ние също сме хора. Но на терен ли сме, никаква слабост, за да може Нико да си свърши работата и да спаси човешки живот", категоричен е Джолев.
Характер
Той е със своето спасително куче всеки ден. Разхожда го и сутрин, и вечер. Тренират непрекъснато. Най-много Нико се забавлява с апортировката - да гони предмети и да ги връща на своя водач. Това е и неговата сигурна награда след тежки спасителни акции. Защото кучето знае, че след тежка работа ще има радост за него - хубава храна, но преди всичко игра с неговия водач.
"Нико има много силен характер, с правилен подход към него постигаме бързи и добри резултати. Много е енергичен, първичен и импулсивен. Разчитам всяка негово движение, знам кога се чувства сигурен, кога изпитва страх. И тук е моята роля, за да мога да му помогна да балансира и да е готов на 100% за поредната спасителна акция", казва планинският спасител.
Джолев има две дъщери - Емилия е на 13 години, а Никол е на 10 години. И съвсем очаквано двете момичета обожават да си играят с Нико. Но в игрите има граници, които са наложени от баща им. Защото Нико е спасително, работно куче, а не е домашен любимец. Затова не бива да се прекалява с ласките към него, за да е напълно готов да действа, когато се наложи да спасява човешки живот. Защото това е неговата орис.
Водачът му е пожарникар
Адреналинът и стресът съпътстват Любчо Джолев всеки ден. Защото доброволецът и ръководител на ПСС в Разлог е пожарникар. Спасител е почти от 20 години, а е огнеборец от 14 години. Как се издържа на подобно ежедневие? "Просто настройваш нужните честоти и действаш. Аз смятам, че човек е роден с някаква мисия, която да изпълни. Моята е тази - да помагам и да спасявам живота на другите", споделя разложчанинът. Той признава, че най-тежката му акция е тази отпреди дни в Турция, където опустошително земетресение взе десетки хиляди жертви. Но животът е еднакво безценен навсякъде и по всяко време - след трусове, наводнения, бедствия, аварии. В планината също дебнат много опасности. "Има туристи, които подценяват планината и надценяват своите възможности. Да, планината е отворена за всички. Но човек трябва да я познава добре, в противен случай стават инциденти", предупреждава Джолев. За него от години няма делене на дните на празници и делници. Има ли сигнал за инцидент, става и тръгва. И е благодарен на ръководството на РС ПБЗН, че винаги го освобождават от работа, за да поеме на тежка спасителна акция в планината. С една цел - да спаси живот.
Владимир Симеонов
