0

- Г-н Дацов, засега няма индикации, че ще се премести целевата дата за еврото. Все още не можем обаче да покрием критерия за инфлация - за декември в еврозоната тя е 2,9%, а у нас 4,7. Чудо ли трябва да очакваме, за да се вместим в критерия за инфлацията през януари, февруари и март, които ще се гледат?

- Може би е добре да се уточни, че ще се гледа и средногодишната инфлация. Средногодишната инфлация, в зависимост от това дали трендът е нагоре и надолу, включва в себе си и това, което се нарича пренос на инфлация. В нашия случай инфлацията е малко по-висока, тъй като базата в еврозоната е по-ниска, тоест разликата, която се получава и на която се изчислява съответно критерият, е още по-голяма.

Колко е разликата?

Разликата е някъде около 5%. Към момента ние не изпълняваме критерия. А и нещо много важно, тъй като виждам, че от време на време се разгаря дискусия за важността на този индикатор: може би е добре да се напомни, че всъщност критерият е ценова стабилност, а не инфлация. Когато се говори за ценова стабилност, това означава много повече, отколкото ние вкарваме в смисъла на инфлацията. Ценовата стабилност не е нещо, измерено към определена дата. За да съществува ценова стабилност, трябва да имаш достатъчно дълъг времеви период и преди самото отчитане на този критерий. България никога през последните може би две или три години не се е вмествала в критерия за ценова стабилност. Това е много важно. Сигурно ще ме попитате за възможността за компромис. Както казах, през последните две или три години никога не сме изпълнявали този критерий, за да се надяваме, че може да бъде направен компромис.

- С други думи, това означава ли, че шансовете ни да влезем в еврозоната от 1 януари 2025 г. стават мираж?

То беше въпрос на надежда, че нещо ще се случи. Иначе с този тип политика в България през последните години, която не е насочена към овладяване на инфлацията, трудно може да се очаква нещо друго като резултат.

- Не е ли логично да имаме по-висока инфлация като страна, която догонва доходите и цените на развитите западноевропейски държави?

Има два типа отговори. Някой, който не харесва еврозоната, ще каже, че трябва да седим извън еврозоната, за да догонваме доходите, че не ни е мястото там. Но еврозоната като механизми не е по-различно от валутния борд. Да напомня, че ние имаме фиксиран курс вече толкова години. Това, че догонваме, е вярно частично. Държавата ни, ако иска да няма проблеми и да се възползва от предимствата на еврозоната, трябва да прави определен тип политика.

- Какъв е този тип политика?

- Това, което правихме допреди три години.

- Затягане на коланите...

Не бих казал, че в България е имало затягане на коланите. Това е политика, която е свързана с конкурентоспособност на икономиката, стимулиране на по-голяма производителност, политика на структурни реформи, които бяха направени, особено в периода преди присъединяването към ЕС и, макар и по-бавно, продължиха и след това. Това е в основата. Икономиката трябва да се променя достатъчно бързо и стабилно, а бюджетната политика трябва да стимулира тези промени и да е насочена към създаване на усещането за стабилност.

- Досега много се дискутираха фискалните стимули за инфлацията и малко по-разхлабената фискална политика...

Много е мек изразът малко по-разхлабена политика. Бюджетната политика в България е доста разхлабена.

- За първи път обаче се обръща фокусът към ръста в кредитирането за домакинствата и по-специално към ипотечните кредити. Не се ли забавихме с това да погледнем какво се случва и при кредитирането?

Това, което се получава, всъщност е потвърждението на онова, което поне последните няколко години се опитваме да кажем. За да имаш ниска инфлация, трябва да контролираш потреблението. Това, което се случва с потребителското кредитиране, има обяснение и то е следствие на тази политика. Не може да имаш политика, насочена към дефицити, които в края на краищата оставят доста повече пари за потребление в населението, и да очакваш нещо друго. Още повече че едновременно с това не създаваш достатъчно бизнес условия за развитие на икономиката. Само през декември държавата е направила 4,4 милиарда лева дефицит. Тоест тя е изкарала на пазара 4 милиарда и половина в повече, отколкото при равни други условия е похарчила. Да напомня ли, че вместо по 6 милиарда, които харчи средномесечно, тя похарчи 11 милиарда и нещо. В някои други сектори също са раздали в предприятията стимули за работниците за добри резултати. Въздействието на декември всички го виждаме от данните, които идват от Централната банка.

- С това ли може да се обясни рекордният ръст на депозитите през декември?

Те са резултат от цялостната тази политика. Когато платиш една седмица преди Нова година 11 милиарда, какво очакваш. Те ще влязат в банките под някаква форма. Фискалната политика и монетарната трябва да бъдат в една и съща посока. При монетарната политика БНБ оповести, че евентуално планира да направи ограничения при потребителското кредитиране. Фискалната част означава да няма дефицит и много внимателно да се структурират харчовете - да се ограничат разходите за доходи - заплати и пенсии, да се стимулират малко повече инвестициите. Но общият баланс не трябва да се нарушава.

- Както споменахте, БНБ оповести като възможна мярка за охлаждане на кредитирането с въвеждане на условия към кредитополучателите, които да важат за целия банков сектор. Не е ли малко закъсняла такава мярка? Не се изчакваше твърде дълго да се вдигнат лихвените проценти и оттам да дойде охлаждането?

В България имаше обяснение това, което става с лихвения процент. У нас банките работят по една доста проста схема. Цената на ресурса плюс определен тип добавка. Цената на ресурса е много ниска, поради тази причина и лихвите отидоха нагоре, но останаха ниски. Сравнително по-ниски, отколкото тези в еврозоната, което по принцип е учудващо. Но обяснението е това, което преди малко говорехме. Не може да имаш държавна политика на стимулиране на потреблението, което вкарва повече ресурс, и едновременно през монетарните мерки да правиш обратната политика. Звучи нелогично. Всеки човек, който разбира малко от икономика, го обяснява това нещо. Друг е въпросът, че сега управляващите политици не искаха да го чуят, може би защото се опитваха да докажат нещо друго.

Какво да очакваме за ръста на лихвите - процес, който малко ни подминава на този етап?

Не бих се наел да правя някаква прогноза. Първо, не е ясно във връзка с еврозоната кой какво си мисли. Могат да решат, че няма смисъл да полагат прекалено много усилия. След като ние имаме три месеца, във всеки от който инфлацията трябва да е отрицателна от минимум минус 0,5%, за да покрием критерия. Тоест, не мога да вляза в обувките на Управителния съвет на БНБ какво ще решат. Ако решат да въведат допълнителни условия, ако решат да вдигнат минималните резерви - много неща могат да се получат. Ние говорим каква би била регулаторната политика. Но ние имаме и банки. Ако влезем в еврозоната, дай Боже, макар и случайно, в следващите няколко месеца, основните играчи, които ще изнесат на гърба си тежестта на този преход, не са толкова държавните институции, колкото банките и големите вериги. Защото върху тях ще паднат и големите разходи, ще падне и тежестта на обмяната на валутата. Те са основен партньор на държавните институции.

- Те се подготвят отдавна.

На приказки - да. Само че някой да знае държавните институции какви указания са дали? Истината е, че изненадата ще бъде много голяма, ако влезем, защото почти никой не е подготвен за това нещо. Ако юни месец, когато излезе докладът, той е положителен за нас и ни даде дата от 1 януари 2025 г.

- Теоретично възможно ли е да разчитаме на друг доклад - след юни? Да ни се даде още малко срок, още няколко месеца шанс?

Теоретично няма такава практика. Конвергентните доклади се правят на всеки две години. За да бъде насрочена дата, ние трябва да имаме положителен конвергентен доклад. Стандартните конвергентни доклади се правят на всеки две години. Този, който ще бъде сега, е извънреден. Той се прави заради изразеното желание на България да влезе в еврозоната. Вашият въпрос е леко странен. Ако искаш много да направиш сватба, насрочил си дата и в един момент кажеш на сватбарите, че няма да има сватба, защото я отлагаме за след 5-6 месеца, какво точно ще си помислят сватбарите.

- Че много искаш сватба, но женихът още се чуди дали те иска или не.

Не ние влизаме в еврозоната, нас ни приемат. Това е много съществено. Принципът е, когато си готов. Не че не е невъзможно, ако бъде взето някакво политическо решение, но такова политическо решение не знам доколко отговаря на законите на ЕС. При всички положения това нещо ще изглежда като много странно. Още повече, че нашият доклад сам по себе си е изместен с един месец назад. Ние сме облагодетелствани в момента. Стандартно докладът излиза един месец по-рано. Тоест ние получаваме отсрочка. Искам да се върна на въпроса отначало. Инфлацията е следствие. Това, което трябва да бъде отчетено, е ценова стабилност. Ние такава не можем да покажем и след два, и след три, и след четири месеца с този тип политика. Няма как да декларираш, че искаш да постигнеш нещо, и едновременно да водиш политика, която да му противоречи. Винаги съм мечтал и съм работел България да бъде в еврозоната.

- С други думи това, което разбирам от разговора ни досега, е, че много трудно ще се вместим в критерия за инфлацията и е нереалистично да очакваме датата 1 януари 2025 г. да бъдем приети в еврозоната.

Пак казвам. Ние трябва да правим политика, с която да влезем в еврозоната. Дори не повдигам въпроса за отговорността.

Фактор ли е това, че уцелихме момент с висока инфлация в глобален мащаб и този момент не е подходящ?

Това не е вярно. Моментът е прекрасен. Всички цени вървят надолу. Последната една година нямаше някакви сътресения на световните пазари, дори на фона на събитията в Украйна и Израел и Газа. Енергийните цени и другите неща, които избухнаха преди три години, отдавна се укротиха

Това е той:

- Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца

- Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС

- Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите

- Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”

- В момента е член на Фискалния съвет към парламента

- Член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките