Г-н Дацов, какъв сигнал е повишаване на перспективата пред рейтинга на България от стабилна на положителна от страна на рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс“? И как да разбираме това, че според тях шансът следващите 2 г. да влезем в еврозоната е 1 към 3?
Ако някой не е разбрал, единствената причина да се подобри перспективата – защото кредитният рейтинг се запазва, но се подобрява перспективата в него, е перспективата да бъдем част от еврозоната. И другото нещо е, че се прекъсна линията на служебните правителства. Тоест предполага се, че има някаква стабилност. Това са двата фактора, нищо друго не се е променило в оценката за България като предизвикателство. Това, за което се говори, е влизането в еврозоната. А влизането в еврозоната дава друг тип възможности. Друг е въпросът, че е казано, че по-скоро реалистичната дата е 2026 г., дотолкова, доколкото България в момента не изпълнява критериите за инфлацията. А една от причините да не изпълнява критериите за инфлацията е бюджетът и това, че той прави дефицити.
Но въпреки това не секва дебатът готови ли сме за еврозоната. Какво е вашето мнение?
Това е малко измислен дебат. Какво означава дали си готов или не като си във валутен борд? Това, че сме във валутен борд, означава, че сме въвели еврото, но не сме част от еврозоната. Еврозоната не е толкова еврото, колкото институциите – институционалната среда, която управлява този процес – това е Европейската централна банка, това са различните комитети, това е на политическо ниво групата на еврозоната, която взима и изработва определен тип политически решения. Много хора не са разбрали, че това, към което се присъединяваме, е към институционалната рамка за управление на еврозоната. Иначе ние с валутния борд чисто икономически еврото сме го въвели. Това си пролича последните години. Животът е хубаво нещо от гледна точка, че показва, когато някой говори глупости и неверни неща.
Какво имате предвид?
Всички тези опорки за еврото в годините, с които по някакъв начин бяха манипулирани хората с вкарване на елемента на страх, защото виждате ли какво ще стане – ще им плащаме на други държави сметките и т.н. То се видя, че в момента Гърция и Италия имат по-стабилни позиции от България. И се вижда, че не еврото е било виновно, а правителствата, които управляват. Защото в Гърция сегашното правителство прави реформи, растежът се ускорява, стабилизира се дългът, той започва да пада надолу. Вижда се, че не еврото определя тези неща, а политиците и ангажиментите им. Еврото ти дава шанс да се стабилизират нещата, да бъдеш част от една общност. Същото нещо е и с Италия. Погледнете какво става там – тя прави по-добри показатели от България, която няма нейните тежести.
Стана ясно, че приемането ни в еврозоната ще доведе и до по-висок рейтинг на България. Може ли да очакваме, че приемането ни в еврозоната ще е сигнал за инвеститорите да инвестират у нас?
Да, абсолютно това е така, макар че ние всичко даваме от себе си да гоним инвестициите.
Например как?
Например с приемането на 15% данък печалба за големите корпорации, няма какво да се оправдаваме, че това е по директива и ние просто изпълняваме нещата, защото това е вярно. Ние си бутаме плоския данък, защото това де факто е премахване на плоския данък. И първо удряш големите инвеститори, а те са онези, които са водещи в технологичното обновление. Облагането се мери на така наречената ефективна ставка. Ставките може да са еднакви, но базите, на която се прилагат, са различни. В България ние имаме максимално широка база, поради което 15-те процента, които се приемат за големите компании, си остават 15%. В същото време страни като Германия имат много по-тънка база, много неща се изключват от печалбата. И ефективната ставка става 12-13%. Кажете кой нормален човек ще дойде в България, след като ние имаме всякакви други недостатъци? Едно от малкото ни предимства бяха ефективната данъчна система, ниските ставки и т.н. Ние си убиваме възможността за данъчна конкуренция и предимствата, които имаме като държава и икономика за привличане на инвестиции. Останалите сфери не са се подобрили съществено, за да имаме предимства. Това е политика, която аз не я разбирам, тя не носи съществени ползи, но недостатъците са ясни.
Какво е становището на Фискалния съвет по проектобюджета за 2024 г.?
Още преди десет дни излязохме със становище. Показателите, макар и гранични, всъщност се събират в критериите. Критерият, който традиционно не се изпълнява - за нарастване на разходите, не се взима предвид, защото такава възможност има, ако дългът е под 60% от БВП. Дефицитът се планира под 3%, но има значително отклонение от средносрочната фискална цел, която за България е минус 1%. Затова ние не можем нищо друго да направим, освен да препоръчаме Министерството на финансите да предприеме структурни стъпки за подобряване на бюджетния баланс.
Липсва фискално пространство, то е изядено от текущите разходи и няма възможност за финансираме на нито една значителна реформа. Потенциалът на БВП за държава като България е нисък. Тоест ние трябва да правим структурни реформи, за да повишим този потенциал. Трябва да имаме пространство за инвестиции, което всъщност е изядено от текущите разходи. Едно от нещата, които ние препоръчахме, беше капиталовият списък с проекти, включително да има списък, който е резервен. Това е едно от нещата, които се случиха под чисто партиен натиск. Хубаво е, че се случи, макар ние да нямахме точно това предвид.
Какво сте имали предвид?
Като се направи такъв списък, той да е на база прозрачност, тоест да сме наясно защо тези проекти са одобрени, защо са приоритетни на база критерии и процедура. А не да са в насипно състояние, както се получи в момента.
Може би се получи така, защото списъкът бе направен в последния момент?
Да, на път са да съсипят едно нещо, за което толкова години говорим и което всяка една нормална държава прави и прилага. Но правилата, процедурите за избор на проекти, това е част от системата. Не е достатъчно да публикуваш един списък от имена в насипно състояние. Тези проекти дори не са проверени дали отговарят на някакви критерии, дали не се дублират, дали не са вече платени. Когато за три дни събереш общинските проекти, това е на една честна дума.
Казвате, че в бюджета не се вижда нито една реформа. Липсата на свободен ресурс ли е причината?
Причината е чисто политическа. Самата управленска програма на правителството не предлага някакви съществени реформи. Има няколко области, в които реформите трябва да са от първа редичка. Да поясня: първа редица реформи е, когато структурната реформа се прави на чисто количествен принцип, тоест променят се количествени показатели и параметри. Когато говорим за промяна на управление на качеството, на резултатите, тогава това са реформи от т.нар. втора редица. Реформи от първа редица бяха направени от 1998 г. до 2005-2007 г. За много от нещата се надявахме, че сме преминали на това второ ниво, където говорим вече за ефективност и качество. И понеже минаха години, в които нищо не се добавяше, системите сами по себе си остаряха, вече има нов дизайн, нови принципи, нови предизвикателства. И всичко това предполага, че в момента отново дойде времето, в което трябва да се правят структурни реформи на база модел.
В кои сектори трябва приоритетно да се правят реформи?
По-лесно е да се каже къде да не се правят. Но няма как да дадеш съвет на някого какво да прави като реформи, защото това е въпрос на визия и упълномощаване от гледна точка на правителството. За да правиш тези реформи, трябва да имаш легитимация, упълномощаване. А това става чрез изборите. Трябва да има правителствена програма, подкрепена от партиите, които подкрепят правителството в парламента, и на тази база да се правят нещата.
Има ли шанс да се измъкнем от коловоза на до 3-процентните бюджетни дефицити?
Ние вече сме вкарани там. Ние се плъзгаме по нещата. Единственият начин е да започнеш да правиш някакви реформи и да имаш политическата воля да кажеш, че нещата няма да се развиват в тази посока. Увеличаването на размера на публичния сектор, увеличаване на доходите, надуването на пенсиите стана благодарение на сегашния министър на финансите. Не мисля, че ще бъде променена посоката, когато той е на тази позиция.
Има спорен момент, на който се крепи реално целият бюджет – 3,2% ръст на БВП. Но Европейската комисия ревизира надолу своята прогноза за икономическия растеж на България догодина на 1,8%. Има ли опасност прогнозата на Министерство на финансите наистина да се окаже твърде оптимистична?
Ние също в нашето становище казахме, че Министерството на финансите според нас умишлено се заиграва с надуване на прогнозата за БВП. Не че няма шанс тя да се случи, има и такъв сценарий. Когато една прогноза се прави, тя се прави при различни сценарии, при различни допускания. Представете си прогнозата като едно ветрило. Обикновено една макроикономическа прогноза не се прави за точна цифра, защото да я уличиш, трябва да си врачка, както се казва. А прогнозирането е научна дейност. Ветрилото, което се отваря при различните прогнози и допускания, е някъде от 1,2-1,4% растеж за следващата година, до това, което прогнозира МФ – 3,2-3,3%. Тоест прогнозата на МФ е абсолютно на горната граница. Тя може да се случи при много благоприятно стечение на обстоятелствата, но е силно пожелателна. А е ясно, че е такава, защото се играе с по-висок БВП, с повече приходи оправдаваш повече разходи, а оттам и дефицита. Да, има риск това да не се изпълни. А едновременно бюджетът е без съществени резерви вътре, защото неизпълнението на капиталовите разходи не може да бъде резерв. Това, че не усвояваш и не постигаш някакви бюджетни цели, не може да ти представлява резерв.
Сега, когато има списък на проекти, може ли пак капиталовите разходи да се използват като буфер?
Този списък няма някаква друга стойност спрямо предишните. Поименните списъци с такива проекти се правеха обикновено около четири месеца след започването на бюджетната година. Всички бяха задължени да пращат поименни списъци, общините обикновено го правеха май месец. В сегашния списък нито един от тези проекти не е одобрен от общинския съвет. Не знам колко са легитимни такива проекти. Не можеш да оставиш общините в насипно състояние да пращат проекти. Държавата, като дава субсидия, това не е, за да я хвърлят, където поискат. Това е въпрос на държавна политика.
ТОВА Е ТОЙ:
- Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца
- Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС
- Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите
- Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”
- В момента е член на Фискалния съвет към парламента
- Член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
София Симеонова
