Проф. Пимпирев, какво ново на антарктическия фронт. С наближаването на есента и на зимата подготовката на поредната експедиция към Ледения континент се ускорява. Какви са новите неща, които читателите на „Телеграф“ все още не знаят?
Ще започна с нещо по-различно. На 29 септември е премиерата на новата книга „Христо Пимпирев – антарктическият стопаджия“. Тази книга е едно пътешествие, тя не е традиционна автобиографична или биографична книга. Тя показва моя път от София до Антарктида. Разказвам щрихи от моя живот, като се почне от детски години, студентски, волни години на хипарско движение в Иракли на морето, освен това разказвам за любовите ми... Така че това е една изповед, която не само че аз разказвам на Иглика Трифонова, която обработва и прави книгата. Има и различни мнения на хора, които са били около мен. Сред тях има президенти, цар Симеон, примерно, хора, с които сме били заедно на експедициите, посланици, чужденци на много високи постове в антарктическата йерархия, разказвам за срещите си с короновани глави като принцеса Виктория Шведска, принцеса Ана на Великобритания. Всъщност книгата е един калейдоскоп, всичко се развива през призмата на едно пътуване до Антарктида – как се стига до там... Разказвам също за пречките по този път – като се почне от Буенос Айрес и се стигне до самата българска база, за романтичните години, когато в Антарктида беше доста тежко, но беше романтично. Сега вече имаме други условия, но не е романтично, както бе преди време.
А предвиждате ли продължение на книгата?
- Да, книгата завършва със „Следва продължение“. Животът продължава, но той е и съдба.
- Какво предстои в рамките на поредната ни антарктическа експедиция тази година?
- Очаква ни едно историческо събитие за българската морска история. За първи път въобще в историята на България наш научноизследователски кораб ще прекоси и ще плава в Световния океан и ще стигне до Антарктида. Плавайки до далечния континент, той ще прави и научни океанографски изследвания. Досега наши учени са правили изследвания само на борда на чужди кораби. Вече имаме собствена плаваща лаборатория, имаме научна инфраструктура, която ще бъде ценена и търсена от учени от цял свят и преди всичко от флотата на Европейския съюз, която включва всички подобни плавателни съдове. Обменят се данни, правят се съвместни плавания, финансиране за отделни проекти, в което България досега не участваше.
- Какво стана с ремонта на кораба „Св. св. Кирил и Методий“. Още ли е на сух док?
- Корабът е вече на вода. Той премина през прецизен оглед и ремонт на всяка бурмичка, така да се каже, дойдоха специалисти от Норвегия, които приеха ремонта. Корабът е построен в Норвегия, цялото му оборудване е норвежко и шведско, корпусът е от много здрава стомана. Това е един много сериозен кораб, България за пръв път ще има нещо, с което може да се гордее, а българският флаг ще се вее в Световния океан.
- Докъде стигна работата по набиране на екипажа и на научните проекти по време на плаването?
- Тази година беше приета национална програма за полярни изследвания, която вече изпълняваме. Там е включена и новата инфраструктура – корабът „Св. св. Кирил и Методий“. На борда на кораба ще бъдат качени и представители на други професии – в Антарктида се прави наука, но там се и твори, пишат се книги, създава се музика. На борда ще има и журналисти, които да отразят това историческо първо плаване. Спомням си преди 20 години на борда на испанския научноизследователски кораб „Есперидес“ в едно от плаванията му към базата в Антарктида той возеше само журналисти. После два месеца в Испания се говореше непрекъснато за тяхната антарктическа програма, за базата им, как работят техните учени. Всичко това помогна много да се даде тласък на антарктическите изследвания. Испания е много уважаване нация в Антарктида и ние сме щастливи, че сме съседи по бази на остров Ливингстън.
- Има ли вече подробен план-график за експедицията?
- Да, има вече, но нищо не е абсолютно сигурно. Макар че когато имаш собствен кораб, сигурността става по-голяма. Не е вече антарктическо стопаджийство. Така че сега ще можем да планираме повече неща. Например основните продукти, които не се развалят, ще бъдат натоварени още във Варна. Също във Варна ще бъдат натоварени основните материали за строежа на новата ни научна лаборатория. Сега предстои корабът да тръгне на изпитания в Черно море първо.
- Кога ще отплава към Антарктида?
- Очаква се това да стане в края на ноември или началото на декември. На борда ще бъдат качени 40 души курсанти от Военноморското училище, които ще карат своята учебна практика във водите на Средиземно море. Те ще плават с кораба до град Картахена в Испания преди Гибралтар. Корабът ще остане там три дни. От това пристанище тръгва обикновено и испанският кораб „Есперидес“, така че неслучайно сме избрали тази точка. Ще заредим гориво, трябва да отбележим, че корабът се зарежда от натовски пристанища, защото плавателният съд е военен, както е и испанският например. Това е изключително добро решение – в България хората, които разбират от кораби, са във Военноморското училище. Там се подготвят кадри, които плават по цял свят. Нашият кораб се управлява от един консорциум – Българският антарктически институт, Военноморското училище и Софийския университет. Де факто корабът се стопанисва от Военноморското училище, аз като директор на Антарктическия институт си признавам, че не разбирам от кораби. Затова съм поверил всички задачи по управлението и стопанисването на кораба на хората, които разбират от това. И най-вече на началника на Военноморското училище флотилен адмирал Боян Медникаров.
- Адмиралът ще се качи ли също на борда?
- Доколкото знам, има такова желание.
- Да се върнем на план-графика за пътуването...
- След като стигне Картахена, курсантите ще напуснат борда и ще се приберат във Варна със самолет или с микробуси. После корабът само с екипажа си от 21 души, включително военен лекар, ще мине през Гибралтар, ако се наложи, ще спре на Канарските острови, но по-вероятно да продължи директно към Буенос Айрес. Там ще има три дни престой, корабът ще бъде огледан и зареден, предвидена е и официална визита при нашите приятели от Аржентина, които толкова много са ни помагали през годините. После ще се отправи към Ушуая, където на борда ще се качат учените, журналистите – хората, които ще стигнат до остров Ливингстън. Трябва да уточня, че корабът е доста луксозен – има хотелска част с 20 каюти за по двама души със собствен санитарен възел – значи за общо 40 души пасажери отделно от екипажа. Досега експедициите не са били повече от 25-30 души, и то превозвани на няколко пъти с различни курсове. За първи път наш кораб ще мине през бурните води на пролива Дрейк и да стигне до българската база на остров Ливингстън.
- Значи ще докажем, че сме морска нация!
- Да, ще докажем, че сме морска нация. Не да плаваме с корабите си в Черно море и най-много да излезем до Мраморно, а да преплаваме Световния океан и да стигнем чак до Антарктида. Истината е, че през последните 30 години ние нямаме кораби, които да плават под български флаг. Преди това имахме „Океански риболов“, чиито кораби плаваха под роден флаг. Имахме постижения като околосветското самотно плаване на кап. Георги Георгиев. Просто забравихме, че сме морска нация. Така, преди да докажем, че сме космическа нация, ще докажем, че сме морска нация, каквато сме били. Както бяхме и космическа и пак ни се иска да станем, питайте Мони Паси...
- Кога се очаква корабът да пристигне на остров Ливингстън?
- Очаква се това да стане около 20 януари догодина. Ще остане около острова, за да подпомага научните проекти, планира се в края на февруари да тръгне обратно към България.
- А ще има ли авангардна група, която да подготви базата за новото попълнение?
- Самото отваряне на базата ще бъде преди пристигането на кораба. Има научни проекти, които трябва да се изпълняват, има и подготвителни работи по строежа на новата научна лаборатория. Всичко това ще се извърши от първата група полярници. Предвижда се тя да е от около 15 души учени и логистици. Те ще стигнат по традиционния ни вече 30 години начин – с помощта на чилийски и бразилски транспорт. Сега обаче нещата ще бъдат доста по-различни. Докато нашият кораб е там, той също ще може да превозва чужди екипи в района.
- Неотдавна стана известно, че наши учени са открили злато в Антарктида. Докъде стигнаха нещата по този въпрос?
- Много се радвам, че зад нас – т. нар. пионери, които проправихме пъртината на българското присъствие в Антарктида, вървят млади учени. Много съм щастлив, че нашата кауза няма да умре, а ще продължи и в бъдеще. Та на въпроса – една млада геоложка – Ралица Събева, главен асистент в Софийския университет, моя студентка, имаше огромно желание да отиде в Антарктида, направи проект, който беше приет. Тя донесе проби в България, изследва ги и се оказа, че в тях има самородно злато. Това е едно голямо постижение – все пак този район е изследван повече от 100 години от англичани, аржентинци, чилийци – от учени геолози, но досега не бе доказано наличието на злато. Важно е да се знае, че там има много редки метали като примерно рений, кобалт, осмий... Това са редки метали, без които не може да съществува един мобилен телефон или една електрическа кола. Тези метали не се възпроизвеждат, веднъж свършат ли – край. А на Антарктида ги има. Ако искаме да не спира прогресът, трябва да ги добиваме.
- Все още обаче има забрана за добив в Антарктида...
- Да, но тази забрана изтича след 26 години, което е нищожно малък период на фона на развитието на човечеството.
Това е той:
Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма
Участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.
Ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател и учредител на Българския антарктически институт
През 2013 г. покорява Южния полюс
Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега
Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.
Автор на множество статии, книги и сценарии за филми
Пламен Енчев
