- Доц. Буруджиева, след непрекъснат обрат на резултатите и голямо напрежение какво показва картината от този вот?
- Основното е много трудното излизане от дъното при общуването между политици и граждани. Тоест имаме много малко повишаване на участието на гражданите в изборите и това предвещава дълъг процес на възвръщане на доверието им в смисъла да участват пряко във вота и да се убедят, че от техния глас зависи нещо. Вижда се някаква светлинка в тунела за политическите партии, но още е много рано да се говори за сериозно доверие. Тук вървим към легитимността на тези партии да управляват. Битката между първия и втория създаваше напрежение от гледна точка на отговорността, която ще поемат партиите. Един фотофиниш предвещаваше почти неизбежна необходимост първият и вторият да се договорят помежду си, тоест непременно да решат въпроса със съставяне на правителството. Увеличаването на разликата между първия и втория, което видяхме с приближаването на окончателните резултати, задължава много повече първата политическа сила да се опита да състави кабинет. ГЕРБ вече две години се крепи на желанието и усилието на своите избиратели да покажат, че партията има място в политическия процес, но и че има възможност да управлява. Тези избори като че ли показват едно много специфично връщане на ситуацията от началото на тези две години, когато ГЕРБ беше първа, но беше сигурно, че не може да влезе във властта. Сега по-скоро императивът е да влезе в управлението, защото ще започне да губи собствените си избиратели, които ще се уморят да подкрепят една партия, за да бъде на първо място и да има отношение към властта, а впоследствие тя се отказва. Така че ГЕРБ ще има трудната задача да направи разумна следваща крачка, тъй като не са отпаднали страховете на голяма част от българите от предишното им управление и би върнало емоциите от оценката от него. Това означава и по-голяма сложност заради броя на партиите, които влизат в парламента. Още в нощта на вота заявих, че е много важно дали „Има такъв народ“ ще влезе в парламента, защото те ще имат мотив да се договорят за подкрепата на ГЕРБ, отколкото да дадат доверие на „Продължаваме промяната“. Знаете колко драматично се разделиха.
- Можем ли да кажем, че ГЕРБ постигнаха този резултат заради връщането на хартиената бюлетина, както се изтъкна от някои?
- Не бих казала. Дебатът да има или няма хартиена бюлетина е силно политизиран. Признавам, че съм от анализаторите, за които този спор е измислен. Демократичните държави гласуват в 90% с хартиена бюлетина, в някои имат възможност и за друг вариант, но и там не е отменена. Затова няма логика да връзваме края на демокрацията с тази тема. Освен това самият факт, че в конфликта между първия и втория се налага постоянно техниката на лепене на етикети, също отвежда към един друг дискурс. Смисълът на бюлетината е основно един във всяка демокрация, включително в САЩ, когато имаше такъв дебат, както и при забраната за гласуване с машини в Германия. Това е свързано не толкова с факта колко бързо ще отчетем резултатите. Бюлетината трябва да гарантира гражданите да имат пълен контрол над изборния процес. В случая с машините зависим от специалисти, които отговарят за тях. Спорът е точно в това, а ние го пренасяме на друго ниво. Затова не можем да стигнем до смислени разговори. Разделенията, които наблюдаваме при политиците, са и разделения, които имаме вътре в обществото.
- При такова разделение може ли да има стабилен кабинет или по-скоро виждате вариант за избори през лятото?
- Стабилни кабинети трудно ще има през следващите няколко години, независимо от това как ще бъдат прокламирани в началото. Стабилен кабинет като теза е същото като това да заявиш, че ще получиш 121 депутати и след това едва ли не някой да ти е виновен, че си получил половината от този резултат. Трябва да бъдем прагматични към реалността. А тя е, че партийната система е в криза и независимо от това кой как ще прави правителства ще има известна нестабилност. В това няма тежка драма. Но аз лично съм оптимист по повод на това, че ще имаме кабинет с поне едногодишна ясна програма, за да стабилизираме ситуацията най-вече около бюджета и изпълнението на плащания. Много е важно да се започне разговорът с инвеститорите, защото виждаме, че свежите пари, които се очакват по Плана за развитие и устойчивост, няма да бъдат получени. Така че трябва да се водят разговори за това. Затова имаме нужда от правителство не толкова да е стабилно, а да реши по стабилен и стратегически начин най-належащите проблеми пред България.
- Да разбирам, че не смятате, че отиваме директно на избори през лятото?
- Не. Имаме много важни задачи, като гласуване на бюджета, провеждането на местните избори, отпушването на целия процес и придвижването на Плана за развитие и устойчивост. Тези три задачи според мен се осъзнават като важни добре и от партиите, които попадат вътре в парламента. Шансът да не се получи мнозинство за едно или друго предложение за кабинет зависи от това как ще се подберат политиките. Мисля си, че ГЕРБ не биха отказали подкрепа от другите и че може да се получи такава за кабинет с ясна договореност. Включително ми се струва, че в този парламент ще проработи и конституционното мнозинство, защото все пак един от залозите да се разберат първият и вторият е отпушване на някои крачки за съдебната реформа, които изискват промени в конституцията. Струва ми се, че този парламент ще покаже малко повече работоспособност, защото вътре в него единствената партия, която е готова да настоява за кардинална промяна, е формацията на Кирил Петков и Асен Василев. „Възраждане“ въпреки идеята, че е по-радикална, видяхме, че в двата парламента взе прагматични позиции, когато става въпрос за решаване на конкретни проблеми на обществото. Там разногласията в Народното събрание са стратегически и не засягат важни гласувания. Проблемът при ПП е, че продължават да преживяват миналото през самоидентификация на унищожители на ГЕРБ и техния модел на управление, а вече две години на изборите виждаме, че в обществото не съществува като радикален залог за правителство. В този ред на мисли, ако се прояви прагматичност и от тяхна страна, можем да бъдем оптимисти, че ще се намери решение поне за следващите година-две, че могат да се решат проблемите на България. Едно такова правителство винаги може да се разпадне, но то трябва да бъде съставено, за да се започне решаване на проблемите. В този смисъл съм оптимист, че ако имаме предсрочни избори, те се отлагат за догодина. Затова говори политическата логика, дали партиите ще я нарушат, не мога да гадая. Но това ще бъде на принципа да не рискуваме.
- Коя беше най-голямата изненада на този вот според вас? Някои коментираха, че всъщност високият резултат на „Възраждане“ е по-скоро очакван.
- При тях имаме нещо много интересно, защото от 2021 година непрекъснато се говори, че са стигнали тавана си. Сега отново чух такива коментари. Според някои с тези избори отивали в историята. Не знам на база на какво правят такива изводи, но „Възраждане“ не е изненада, а потвърждение на една възходяща тенденция, която се дължи на факта, че в Народното събрание и като менажиране на партията явно успяват да стабилизират доверието в себе си. Не губят доверието на гражданите, което е много важно за една опозиционна партия. В същото време това е и заради неспособността на политическите партии да вземат решение и да поемат управлението на държавата. Те се идентифицират като ясна опозиция и колкото повече се задълбочават проблемите в отделните страни и предизвикателствата в ЕС, толкова по-силно ще звучи мотивът на „Възраждане“, че интересите на България налагат предоговаряне на някои условия на нашето членство. И от тази гледна точка трябва да мислим за „Възраждане“ от контекста на европейските избори, които предстоят, защото това ще бъде международната им легитимация. Трябва да ги следим внимателно. Иначе изненадата според мен беше по-скоро в това, че този път при една не много по-висока избирателна активност парламентът не е толкова шарен както обичайно. Това тепърва ще се анализира, за да разберем защо българите се отказаха от това да дадат шанс на нови партии, както правят традиционно. Новото на този вот е, че избирателят не даде шанс на малките политически субекти.
- Как си обяснявате гласуването в чужбина? Стихна ли ентусиазмът, който наблюдавахме преди време?
- Идеята, че българите зад граница ще решат проблемите на страната, има дълбоки корени. Те са още през Българското възраждане и диаспората ни в Цариград и Румъния е допринесла за създаването на модерната българска държава. Това е част от националната ни идентичност. Но днес ситуацията е много по-различна що се отнася до сънародниците ни зад граница. Мога да говоря от гледна точка на това, че бях част от изследване, което осъществихме с учени от БАН. То обхвана 2,5 милиона души в 14 държави. Мога да кажа, че голяма част от тези хора не чувстват, че е достатъчно коректно да се намесват в решаването на това как ще се разпределят парите на българските данъкоплатци. Българите в чужбина са затруднени и получават второстепенна информация за нещо - от това кой какво е казал, от спорадичните им връщания за кратко. Те много добре знаят, че изборите трябва да са информирани, а и вотът отвън не променя кой знае колко мандатите. Той не може да промени кой знае колко картината.
Това е тя:
Доцент по политически комуникации и доктор по социология
Преподава политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чийто възпитаник е Специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия
Била е депутат от БСП и шеф на кабинета на соцлидера Сергей Станишев
Яна Йорданова
