За всеки имот трябва да се плаща твърда компонента в цената на водата.Г-н Иванов, Българската асоциация по водите има ли предложения за промени в закона за ВиК услугите?
От десетина години членовете на Управителния съвет на БАВ смятаме, че ВиК отрасълът трябва да има специализиран закон. За съжаление това не се случва. Сега сме в очакване на поредния проект на закон, който е свързан с Плана за възстановяване и устойчивост. Това е един 22-та закона, които са неизменно задължение да бъдат приети, за да може да се предоставят европейските средства по плана. Нас ни притеснява, че този проект се пише без участието на гражданското общество и на неправителствените организации. Поне ние не сме били въвличани в конкретни дискусии в последно време по този законопроект. Аз лично изразявам малко притеснение, че за да се отговори на сроковете, може да се вкара някакъв проект, който няма да реши проблемите в отрасъла.
Общините се оплакват, че притежават инфраструктурата, а нямат думата. Може би трябва да имат дял във ВиК?
Едно от решенията е това. Вместо да имат асоциации, общините да участват с дялово участие във ВиК дружествата. Има области, в които общините са асоциирани в т.нар. ВиК асоциации, в същото време са и собственици на ВиК. Това създава торпилиране на усилията, не носи нищо друго като полза. Не сме рационални в цялостния подход в управлението на ВиК отрасъла. Точно затова сме на път да загубим много средства, свързани с европейските програми, затова не можем да намалим загубите на вода.
В момента водопроводната и канализационната мрежа в по-добро състояние ли е, отколкото преди 30 г.?
Не, не може да бъде по-добре. Тя старее постоянно. Темпът на обновяване е много по-малък, отколкото тя старее. Още повече че тя преди 30 г. е правена с вече морално остарели технически материали – етернит.
Колко от нашите водопроводи са с етернитови тръби?
Над 60% от водопроводната ни мрежа е с етернитови тръби, въпреки че през последните години немалко водопровода бяха подменени. Но няма как – не стигат и средствата, и физически не е възможно да се подмени всичко бързо. Още повече че ние нямаме този темп на работа, който изисква остарялата система. Има чисто законови пречки, свързани със строителството – в процедурите губим страшно много енергия. Трябва да се направят толкова много административни стъпки, че ако днес решим да подменим на една улица водопровода, той ще бъде подменен сигурно след една година, ако се спазват всички законови изисквания.
В другите държави с цената на ВиК услугата ли се плащат инвестициите?
Различно е. Не мога да твърдя, че непременно всички инвестиции минават през цената на ВиК услугите. Има държави, в които те се субсидират под една или друга форма или това е въпрос на допълнителни договорки между ВиК и възложителите, общините или държавата. Ние можем да взаимстваме от опита на водещите държави като Франция, Германия, Австрия.
Как е в Париж, вие сте работили там?
Навремето, когато аз работих там, а то беше отдавна, имаше основна цена, в която влизаха минимални инвестиции. С всяка община в Париж се договаряше допълнителна инвестиционна програма, която беше допълнителен елемент в цените. Но се знаеше, че с допълнителните, да кажем, 5 евроцента на еди коя си улица ще бъде изграден водопровод или канал. Хората ги плащаха, без да роптаят, защото виждаха за какво отиват техните пари.
У нас непрекъснато се случват виртуални обещания...
Защото се допуска планиране на много ниски разходи за електроенергия, тя скача и ВиК операторите са принудени да покрият разходите за ток с парите, които са за инвестиции. И се получава омагьосан кръг.
Вие предложихте цената за тока за ВиК операторите да бъде регулирана, каквато е цената на водата.
Това не е моя идея, аз я възприемам от хора, които я споделиха преди време. Смятам, че е разумна.
Какъв е опитът на Израел, където липсва вода, а успяват да я управляват?
В Израел по малко по-различен начин е организирана цялостната услуга. Те имат голяма водеща фирма, която отговаря за довеждащите съоръжения и за пречистената питейна вода. А ВиК операторите са общински и отговарят само това, което се случва в мрежата в самите населени места. Но понеже е страна с ограничени водни ресурси, в Израел много се грижат за загубите на вода и постигат наистина невероятни резултати – всяка капка успяват да хванат.
Каква е ситуацията с питейната вода в момента? Има селища като Омургаг, които продължително време са на водоноски.
Проблемът е комплексен. На места е системен, дългосрочен. На други места е сезонен, при засушаване. Специално за Омуртаг проблем са ограничените водни ресурси от водоизточника, който ползват. Но и големите загуби. Въпросът, който хората, работещи по големите прединвестиционни проучвания трябва да решат, е дали да се вложат повече средства и да се намалят загубите и се използва текущият воден ресурс. Или да се търси нов водоизточник, или и двете. Това са инженерни задачи, които трябва да се решат.
Според вас заплашва ли ни суша?
Да, категорично да. В момента, когато вали дъжд, е трудно да го кажеш. Но такива са моите наблюдения, имам доста международни контакти в Асоциацията по водите. Дори в страни като Германия, която е много богата на водни ресурси, се говори за суша. Всички се готвят за засушаване и според мен то няма да подмине и нас.
Подкрепяте ли идеята за двустъпална тарифа за ВиК услугите?
Имаме две възможности. Едната е двустъпалната тарифа – която дава възможност за по-ниска цена при ограничена консумация. Освен социална това също е мярка за пестене на водните ресурси, в което има смисъл. Но не смятам, че сме подготвени да я приложим, защото нашето водомерно стопанство все още не е достатъчно добре развито, уредите не мерят точно, нямаме дистанционно отчитане и ще възникнат много спорове. Второто, което смятам, че трябва да се приложи още с въвеждането на този закон, е в цената на водата да има една твърда компонента за всеки имот, който е водоснабден и канализиран. Има съпротива, хората казват – защо да плащам, като не ползвам. Всъщност дори да не ползва самата вода, той ползва съоръженията, които се поддържат под налягане до неговата къща и чешма и във всеки един момент може да си пусне вода. Всички комунални услуги – телекомуникационни, топлофикация, електроснабдяване, имат подобна компонента и не мога да разбера защо ВиК нямат. А това първо ще дисциплинира някои от клиентите, ще подобри базата данни и второ, смятам, че ще даде повече възможности за инвестиции във ВиК операторите. Защото тази твърда компонента трябва да бъде инвестиционна компонента и тя трябва да отива само за инвестиции за подобряване състоянието на ВиК мрежата.
Отново отложиха регистрацията на личните кладенци.
Регистрацията на кладенците е начин да се управляват подземните водни ресурси. Трябва да се знае откъде може да се черпи вода, особено когато стигнем до ситуация, в която има липса на природна вода. Хората се притесняват, че ще бъдат облагани с данъци или с допълнително заплащане, затова не се регистрират. Но според мен, ако искаме нещата да функционират правилно, трябва да се регистрират. Тази съпротива не е в полза на никого. Но не са дворните кладенци проблемът. Има по полето незаконни водовземащи съоръжения и се черпи много вода от тях. Аз бих заложил на дигиталните технологии, които могат от сателити да идентифицират къде има кладенци. Тогава регистрацията няма да е необходима, ще се знае за всеки колко вода се черпи...
Това е той:
Роден е през 1973 г.
Завършва Френската гимназия в София и Химико-технологичния университет (ХТМУ). Специализира във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC), Тулуза
Притежава дипломи за магистър по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление в София и Американския университет в Благоевград
От 1999 г. е във ВиК сектора. Работи във френската компания Lyonaisse des eaux по проекти, свързани с управление на процеси и активи във водоснабдяването на Париж
До 2011 г. е част от екипа на „Софийска вода“, където е бил мениджър изпълнение на концесионния договор, главен секретар и прокурист.
Таня Киркова
