- Г-н Нешев, как върви годината след края на зимния сезон?
- Пролетта бе относително спокойно. Това затишие обаче всъщност предполагахме, че е предвестник на много работа, след като времето се оправи и настъпи летният сезон. Така се и оказа. В последните 3 седмици имаме поредици от акции, и то тежки акции със сериозно пострадали туристи. Все опасни акции, които застрашават и живота на нашите спасители.
- Как се движи заетостта Ви в тези последни месеци спрямо минали години?
- Рано е да се каже към този момент, защото отчетите правим в края на годината. Определено последните няколко седмици белязаха много тежки инциденти в планините.
- Какви са причините за инцидентите през лятото?
- Общото във всички случаи на инциденти е подценяване на планината и надценяване на собствените способности на туриста. Примери колкото искате. Посещение в планината без предварително изучаване на маршрута, без информация – просто тръгват, защото даден маршрут е популярен. Примерно Кончето в Пирин. Ако тръгнеш натам, без да знаеш терена, без да си наясно с продължителността, с разположението и наличността на чешми и вода, много е голям шансът да се дехидратираш. Или пък да се качиш по маратонки и сандали – това е предпоставка за инцидент – а сме виждали много такива. Друг пример – Рилските езера. Качват се хора, които не познават маршрута. Тръгват нагоре и после се оказва, че в 21:30 ч. са замръкнали без осветление и без сили да се приберат.
- А как туристите се надценяват?
- Най-общо казано причината за това е интернет. В момента в интернет можете да видите какви ли не филмчета и клипчета за минаване през какви ли не места и маршрути. Туристите тръгват по маршрути, които на видео изглеждат лесни, а се оказва, че на място стигат до момент, в който не могат да направят крачка ни назад, ни напред. И започват да ни звънят. На място намираме хора, които не са преценили физическите си или психическите си възможности. Затова съветваме хората да търсят и наемат професионални планински водачи. Защото те знаят как да преценят възможностите на групата и това откъде може да мине тя и къде за нея ще е трудно.
- Какво друго бихте посъветвали туристите?
- На първо място добре да се познават с маршрута в подробности. Да преценят възможностите си – както личните, така и на групата. Защото разнородните групи са толкова способни, колкото най-слабия си и бавен член. В момента във високата планина в светлата част на денонощието е изключително горещо. Дехидратиране и слънчеви удари са много възможни и лесно може да се стигне до сложни ситуации.
Важно е телефоните да не се ползват излишно за селфита и социални мрежи, а да бъдат с максимално заредени батерии, за да може да се използват максимално дълго през маршрута. Нека туристите си свалят и приложението на ПСС или друго такова, чрез което лесно да могат да определят географските си координати. Ако пък нямат такова, при инцидент задължително да сигнализират първо на тел. 112. Сигналът след това бързо идва до нас, но ключовото е, че в 112 имат система за автоматично сваляне на координатите на обаждащия се.
Много важно е и преди тръгване в планината задължително да информираме близки и познати накъде точно се насочваме. Това е ключово, защото ни спестява огромен ресурс, ако трябва да започнем издирване. В случаите, когато не знаем в коя посока е тръгнал изчезналият, започваме едно налучкване, което губи ценно време. Отделно в такива случаи, тъй като не знаем посоката, ангажираме твърде много от нашите спасители.
- Посрещате пореден летен сезон без възможността да ползвате спасителни хеликоптери? Как ви се отразява това?
- Нека все пак уточним, че в определени случаи ползваме военните хеликоптери, за което сме благодарни на Министерство на отбраната. Но това са ограничени случаи. Иначе отразява ни се изтощително. Една акция, при която се ползва хеликоптер, може да завърши за максимум 3 часа. Същата акция без хеликоптер може да отнеме до 12 часа. Това е изключително мъчително както за пострадалите, така и за нас. Особено при пострадали с тежки травми. Ето, при един от последните случаи имахме пострадала със съмнения за счупен гръбначен прешлен, което впоследствие бе и официално диагностицирано.
Представете си как се сваля човек в такова състояние от високата планина, в случая вр. Джано в Пирин, до долу. Има и друго – липсата на хеликоптер силно ограничава възможността ни за реакция. Сега се случва един инцидент да изчерпи целия ни ресурс в даден район, например три отряда да са ангажирани. В тези случаи просто се молим да не би да имаме втори случай. В такава ситуация ние просто няма да имаме ресурс да реагираме на втория инцидент.
- Колко често викате военните хеликоптери сега?
- В тези ограничени условия на финансиране викаме хеликоптери само при много тежка травма и при застрашен живот на пострадалия или висок риск за спасителите. Средно по 4-5 пъти годишно стигаме дотам да поискаме помощ от военните. Тази година обаче вече 4 пъти сме го правили, а е едва юли. В нормалния свят няма такова отсяване, има стандарти кога се вдига хеликоптер. Ние обаче отсяваме най-опасните случаи, а в другите действаме пеш и с автомобили, а това не е редно нито от гледна точка на живота на пострадалия, нито на спасителите.
- Военните машини ефективни ли са в планината? Защото някои биха си казали – защо са ви въздушни линейки, нали има военни машини.
- Ограничено. Това не са специализирани машини за планинско спасяване. Имат си своите ограничения и възможности. От друга страна, екипажите им нямат достатъчно подготовка за работа в планински условия. Трудно им е. В крайна сметка решението дали да се осъществи дадена акция винаги е на командира на полета – той решава спрямо условията и възможностите на машината дали ще се изпълни докрай мисията. Има случаи поради труден терен или тежки метеорологични условия да откажат. Нищо не е на всяка цена. Животът на екипажа винаги е на първо място.
- Покрай предстоящото закупуване на новите въздушни линейки се заговори за това дали те ще могат да се ползват за издирване. Колко от спасителните ви акции включват издирване на пострадалия?
- В много случаи имаме. Поне 20 мисии годишно имаме с издирване. Това е най-трудната част от мисията - да локализираш пострадалия и да определиш как да стигнеш до него. Затова е много важно да се знае, че има огромна разлика между „Търсене и спасяване“ (б.р. Search and Rescue), от една страна, и въздушна линейка (б.р. HEMS – Helicopter Emergency Medical Service), от друга.
Линейките разполагат с животоподдържаща медицинска апаратура и специализиран медицински персонал, целта на които е бърза реакция в т.нар. златен час след злополуката. В случая основното обаче е, че при излитане на машината, координатите на пострадалия са известни. При машините за търсене и спасяване нещата стоят по-различно. Там може да се наложи издирване и често при тръгването пострадалият тепърва трябва да бъде дирен. Задължително при тези хеликоптери е и наличието на лебедка, позволяваща вдигане на пострадал без кацане. Това е важно, защото е възможно той да е в участък, където кацането е невъзможно. Спасителните хеликоптери трябва задължително да разполагат и с топлинни камери за издирване, както и с камери за нощно виждане. Засега обаче това за България е по-скоро фантастика.
- Въздушните линейки обаче са реалност и догодина ще започнат да пристигат. Ще могат ли да се ползват и за спасяване?
- Крайно време е да се внесе яснота по този въпрос и да се спре със спекулациите. Да, ще могат да се ползват и трябва да се ползват. В момента текат промени в регламента на ЕС, който регулира дейността на въздушните линейки. До края на годината ще бъдат въведени ясни критерии кога въздушните линейки могат да се ползват за планинско спасяване. Защото в момента има спекулации, че линейката не може да се ползва в планината. Но ето ви пример – какво правим при случай като миналата седмица, когато имахме тежко пострадал при Скакавишкия водопад?
Знаем координатите на пострадалия, знаем, че има тежки травми и че трябва максимално бързо да бъде закаран в лечебно заведение. Какво в такъв случай? Да му кажем „линейките не са за планината“ ли? Подобна бе ситуацията и с жената със счупения прешлен на вр. Джано. Имахме и случай с блъснал се в метеорологичната станция на вр. Мусала парапланерист. Как е възможно някой да счита, че в такива случаи въздушните линейки не могат да се ползват? Имаш пострадал, имаш локация, имаш хеликопер, но не го ползваш? Това е нелепо.
- Какви точно промени се готвят в европейското законодателство?
- Множество алпийски страни в Европа изискват въздушните линейки да се ползват и за планинско спасяване. В ЕС тези машини летят постоянно при много сериозни метеорологични условия, когато нашите военни сега не могат. Регламентът на ЕС ще бъде променен така, че въздушните линейки ще могат чрез съответното дооборудване и допълнително обучение на полетния и медицинския персонал да могат да поемат и случаи от полето на планинското спасяване. Говоря за регламента, така че действието ще е пряко и за България.
- Какво още е необходимо в момента, за да бъде ПСС на нивото на колегите примерно в Западна Европа?
- Адекватно финансиране. Трета година поред работим с намалена държавна субсидия след пандемията. Надявам се скоро това да се промени. От една страна, планинското спасяване е много скъпа дейност. От друга страна, гръбнакът на службата ни са щатните служители, които са 48 от общо 530 спасители. Щатните спасители осигуряват денонощните дежурства в базите ни. При всяка акция те първи са на терен и поемат най-големите рискове и опасности само заради желанието си да спасяват хора. В същото време заплатите им са под всякаква критика. И опасността е, че ще започнем да губим тези хора, защото ще си намерят работа в друга сфера. А загубим ли ги, ние не можем бързо да ги заменим – това са високо специализирани кадри. Един добър професионален планински спасител се създава с години.
- Какво може да се направи, за да се повиши броят на застрахованите туристи?
- Популяризация и повишаване на застрахователната култура на българина. И затова непрекъснато говорим за този проблем и казваме на хората, че да си направиш застраховка е най-вече грижа за самия себе си. Защото спасителните акции не се плащат по здравна каса и не са на издръжка от държавния бюджет като спешната медицинска помощ. Застраховката е и жест към нас от страна на хората, ако те разбират нашите проблеми и искат да ни подкрепят.
- Как се справят с тези проблеми в по-напредналите страни?
- Просто налагат събираемост. Там няма как една спасителна акция да не бъде платена. Винаги накрая някой я плаща. Дали през данъците и таксите, дали през застраховките. Само Италия в Европа е с безплатни спасителни акции в планината за всички италиански граждани. В Германия обаче винаги накрая се търси плащане. И именно по тази причина 99% от хората в планината имат планинска застраховка. Иска ми се управляващите да разберат, че колкото е важно да увеличат събираемостта от глобите по Закона за движението по пътищата, толкова важно е да повлияят на народа да започне да си прави застраховки или просто да измислят как да се възстановяват разходите за всяка една спасителна мисия.
Това е той:
Роден е през 1964 г.
Близо 25 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК
Преминава през всички етапи на планинско спасителната кариера
Началник на службата
