- Проф. Чуков, нека тръгнем с малко предистория, защото настоящият удар на Иран срещу Израел не идва без причина. Какво се случи по-рано?
- Ударът на Иран срещу Израел се дължи на една атака, която Израел извърши по иранското консулство в Дамаск, столицата на Сирия. Тогава израелски изтребители F-35 удариха тази сграда и покосиха няколко военни лидери, сред които и вторият в йерархията на иранските сили „Кудс“ генерал Мохамед Реза Захеди. „Кудс“ са външното крило на Революционната гвардия на Иран. Разбира се, и досега се води един спор какво точно са ударили Израел. Според едната гледна точка ударената сграда е дипломатическа мисия и е неприкосновена по силата на Виенската конвенция. Според друга гледна точка обаче това е било граждански обект. Убитите генерали и военнослужещи пък не са дипломатически служители и не са защитени от конвенцията, а напротив – военни лица, които са активно замесени в конфонтацията на Иран с Израел. Т.е. според мнозина тези лица са били напълно легитимна израелска цел.
- Защо Израел удари точно там точно сега?
- Съвсем наскоро за първи път полуофициално ирански източници издадоха каква може да е била причината. Тя е, че генерал Захеди е основният плановик и основен изпълнител на терористичната атака от 7 октомври 2023 г., която отприщи настоящата война в Газа. До този момента Иран отричаше да има връзка с тази атака и твърдеше, че са научили за това от медиите. Сега обаче имаме едно признание. Това е основната причина Израел да извърши този удар. Нека все пак да уточним, че и до този момент Израел не е поел официално отговорност за удара над иранския комплекс в Дамаск.
- В момент, в който Израел бе все по-изолиран в мисията си срещу Хамас, се случва нещо, което провокира Иран да удари, и в миг имаме отново силна западна подкрепа за Израел. Случайно ли е това?
- Донякъде сте прав. Факт е, че Израел е все по-изолиран и самотен, защото военните действия, които води в Газа, срещат все по-малка подкрепа от Запада – както от ЕС, така и от САЩ. Виждаме негативна реакция на тези сили за бъдещата евентуална атака над Рафа. Виждаме една ерозия на солидарността, която бе налична към октомври миналата година. Същевременно обаче не е правилно да мислим, че Израел е ударил иранските военни в Дамаск с такава конюнктурна цел. Сблъсъкът Иран-Израел тлее от 1979 г. През последните 10 години той почти изцяло се съсредоточи на сирийска територия. Там е реално бойното поле. Има близо 150 атаки на Израел по цели на силите „Кудс“ и Революционната гвардия в Алепо, Хомс, Дамаск и други градове. Така че тази проксивойна си върви успоредно, но отделно от случващото се в Газа.
- Странна беше малко обаче ответната иранска атака. Като много шум за нищо.
- Да. Някои анализатори буквално употребиха думата „фойерверки“. Обаче не е изцяло така. От една страна, факт е, че Иран атакуваха с евтини дронове „Шахед“, принципно способни да създадат поражения, но изключително лесни за засичане от израелската противовъздушна отбрана. Те са силно ръмжащи, движат се бавно, като мотоциклети се чуват. В Украйна на много видеа се вижда, че могат да бъдат свалени дори с обикновен автомат „Калашников“. Не бяха само дроновете обаче. Имаше и още 100-120 балистични ракети, както и 20-30 управляеми крилати ракети. И девет от тях успяха да преминат „Железния купол“ на израелската ПВО и да ударят две конкретни военни бази в Израел. Това са двете бази, от които са излетели F-35, които удариха иранското консулство в Дамаск. Така че въобще не бяха само фойерверки, а един премерен и прецизен удар с цел ясно да демонстрира какво може Иран. Това бе една жива демонстрация на това какво могат иранските ракети, които са с обсег 2500-5000 км и се оказаха доста точни.
- Каква бе целта?
- Целта бе да се вдигне малко шум, малко пушилка. Да се даде увереност на всички ирански проксита в региона, че Иран има сила да отговори – става дума за Хизбула, хутите в Йемен, иракските шиитски милиции. И да се покаже на света и на Израел на какво е способен Иран. И какво би станало, ако Израел потърси ескалация на този конфликт. Нека не забравяме, че това е първият удар от иранска територия директно по територията на Израел. Демонстрацията е съвсем ясна.
- Но и предпазлива сякаш.
- Не само предпазлива. Има ясни данни, че Израел всъщност са били предупредени за атаката.
- Как е станало това?
- Има твърдения, че Иран са предупредили за удара всички свои приятелски страни и групировки. Предупредили са и Турция, която е член на НАТО. Така информацията е стигнала до САЩ и Великобритания. Оттам и към Израел. Твърди се, че информацията е била изключително изчерпателна. Казали са как ще ударят, къде ще ударят и кога ще ударят. Аз съм склонен да вярвам в това. Всъщност още в четвъртък „Блумбърг“, една гражданска информационна агенция, обяви, че в следващите дни се очакват удари с дронове и ракети по Израел.
- Не само това. Предпазливи и като мащаб на пораженията.
- Да. Липсата на човешки жертви и прецизните удари изцяло срещу военни цели, но не и по гражданска инфраструктура или енергийни пунктове, е видима. Т.е. тук желанието на Иран е да направи нападение, което да е адекватно на нападението срещу консулството и да отговори на очакванията, че ще даде отпор на случилото се в Дамаск.
- Кое е различното обаче?
- За да отговорим, трябва да сравним с отговора на Иран след убийството на генерал Касем Солеймани през 2020 г. Тогава изстреляха 13 ракети по американска база в Северен Ирак. Нямаше човешки жертви. Сега виждаме едно пораснало самочувствие у Иран, една повишена боеспособност. Виждаме значително повече смелост под формата на директен удар по Израел, какъвто никога досега не са се осмелявали да извършат. И ясното послание, че следващият удар може да е много по-силен, ако Израел отговори.
- А ще отговори ли Израел?
- Според мен да. Няма как да не отговори.
- Но как?
- Това е въпросът. Според мен има няколко варианта. Първият, най-мекият, е този, който смятам за най-вероятен. Той е изцяло политически и дипломатически. Израел си върна набързо съюзниците, излезе от изолацията покрай този удар. Сега е удобен момент да поиска обявяването на Иранската революционна гвардия за терористична организация от ООН, както и от ЕС. Също така очаквам да натискат за икономически санкции. То и сега има, но идеята е да станат истински и да се прилагат реално. В момента заради нуждите на Саудитска Арабия от валута там производството е намалено с цел да се качи трайно цената на петрола до $100 за барел. Това обаче не е удобно за САЩ в една изборна година и оттам се стремят да държат тази цена надолу, включително и като си затварят очите за огромното количество суров петрол, който Иран изнася за Китай въпреки международните санкции. Сега Израел би могъл да си извоюва една по-твърда позиция от администрацията на Байдън, която да санкционира фирмите, които извършват тази търговия. Те както изнасят петрол, така и внасят в Иран масла и горива, тъй като Иран не разполага с достатъчно рафинерии.
- Коя е втората опция?
- Макар и по-малко вероятна, тя е да има паралелен отговор. Примерно Израел може да реши да удари прецизно обектите, където Иран произвежда дронове и балистични ракети. Това ми се струва обаче, че е малко вероятно да се случи, защото САЩ и Великобритания ясно призоваха Израел да не ескалира. А това ще бъде ескалация със сигурност.
- А третият вариант?
- Третият е удар по иранските ядрени мощности. Но това със сигурност ще подпали война и затова не смятам, че ще се случи. Най-вероятно ще е първата опция. Израел ще се опита да стъпи на подкрепата, която сега има, и ще търси антиирански съюз в Близкия изток. Ще опита да засили отношенията си със Саудитска Арабия – арабския архивраг на Иран. Съвсем наскоро от Саудитска Арабия показаха добра воля към Израел, като се отказаха от искането си палестинска държава да се създаде веднага, а отстъпиха това да е след време. Това сближаване със Саудитска Арабия, разбира се, е и с подкрепата на Байдън, който в никакъв случай не иска ескалация на напрежението в Близкия изток точно в разгара на предизборната кампания в САЩ.
- А какво се случва с конфликта в Газа?
- За съжаление там перспективите не са добри. От една страна, под западен натиск премиерът Бенямин Нетаняху очевидно ще се откаже от планираната атака по Рафа, където се предполага, че се крият около 1/5 от бойците на Хамас. Генерално обаче сближаване на позициите няма. Израел отказва да спре офанзивата в Газа, докато заложниците не бъдат пуснати. Хамас отказва да пусне заложниците, докато Израел не се оттегли от Газа. Така че засега няма пробив.
- Какви са вашите очаквания?
- Аз считам, че натискът ще продължи и в двете посоки. САЩ искат час по-скоро войната там да приключи. Те натискат много здраво Израел. От другата страна Египет, Йордания и Катар здраво натискат Хамас. Засега без успех обаче. Същевременно никой не знае къде са заложниците. Или дори и да знаят, Израел не могат да предприемат нищо, защото вярват, че тунелите, в които ги държат, са от такъв тип, че всичките заложници ще умрат, ако започне силова офанзива за освобождаването им. Много е тежко и за техните семейства.
- Роднините им инициират протести, които са силно подкрепени в Израел.
- Да. Това е така. Вътрешнополитически нещата в Израел са много трудни. В момента там управлението доста прилича на нашата бивша „сглобка“. Премиер-министърът Нетаняху е харизматичен лидер, политик с 9 живота, както го наричат на шега. Най-дълго управлявалият Израел политик е това. В момента обаче той е съюзник с едно крайно крило, без което правителството ще се разпадне. Всеки ден нещата са на ръба. В момента следващото голямо предизвикателство е законът за мобилизация на религиозните евреи. Нетаняху се опитва да ги предпази от това, като угоди на съюзниците си. От друга страна обаче, опозицията настоява законът да мине и тези общности вече да ходят в задължителната за страната казарма. Атаката от Иран като цяло е в полза на Нетаняху, но това ще е само кратка глътка въздух. Социологическите проучвания в Израел сочат, че ако сега има избори, управляващата коалиция ще ги загуби и то катастрофално. Настроенията на улицата са напълно очевидни. На последния протест на опозицията имаше над 100 000 души. В същото време на проправителствения митинг в подкрепа на Нетаняху дойдоха около 1000 души. Социологията е едно, а властта е друго обаче. Тези цифри не означават, че Нетаняху ще подаде оставка. Пред него има още три години мандат и по нищо не личи той да иска да се предава.
Toва е той:
- Арабист, професор, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма
- Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия
- Преподава във Варненския свободен университет, Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Нов български университет, Русенския университет „Ангел Кънчев“...
Деян Дянков
