Време е за 63-ото издание на „Max Fight”. А главният мач на вечерта се очертава да е епичен. В него българинът Мартин Петков ще излезе в шампионски двубой по муай тай с ММА ръкавици срещу Армандо Росарио от Испания. Двубоят ще бъде в 5 рунда по 5 минути. След месеци подготовка и два интензивни тренировъчни лагера в Тайланд, където записа пет поредни победи, Петков се завръща на ринга по-силен от всякога. Но преди битката, която ще се проведе на 29 ноември в зала „Левски София“, Мартин бе гост в студиото на „МачКаст“, където разказа много интересни неща. Той говори и за футболната си кариера.
- Как се чувстваш, готов ли си за боя, който ти предстои?
- Добре съм, няма никакви проблеми. Винаги тренирам, винаги съм във форма. Остава да „изпилим“ нещата докрай и да влезем в боя.
- За първи път ще си в главния мач на “Max Fight”. Вълнуваш ли се?
- Със сигурност е едно признание за всеки боец. Това е много хубава гала, която ще се състои. Вълнувам се, че ще съм в главния мач и черешката на тортата, както се казва.
- Твоят опонент е Армандо Росарио. Как го виждаш ти?
- Не се интересувам какво казва той за мен. Всеки може да говори, но действия трябват. Доверил съм се изцяло на треньорите ми Антон Петров и Кирил Синевирски за изграждането на стратегията. Аз дори не съм му гледал почти нищо. Във всеки лагер се концентрираме върху моята игра и гледаме да оправим грешките, които съм допускал и да изострим най-опасните ми оръжия.
- Муай тай е твоята страст. Защо избра този спорт?
- Това е първият и единствен спорт, който съм тренирал. В интернет гледах доста неща, най-вече на Антон Петров. После му влязох в Инстаграма и видях, че той е отворил нова зала и си казах, че това е знак. Не съм сменял нищо след този момент. Явно Бог ме изпрати там.
- Явно и не е само Бог, защото трябва да имаш и качества за този спорт...
- Със сигурност трябва да имаш талант, но едно 80-90% трябва да е работа.
- Как минава един твой ден там?
- Аз освен състезател, съм вече и треньор. Ставам, да кажем, в 7:00 часа. Първата моя тренировка е от 8:00 до 10:00 часа. После водя индивидуални тренировки. И винаги гледам да си оставя 1-2 часа да си почина. След това се връщам, водя още индивидуални и групови занимания и накрая пак аз тренирам.
- Ти си много млад обаче все още. Кой е върхът в този спорт, който искаш да стигнеш?
- Искам да се бия в „One Championship”. Това е главната ми цел в момента. Това е най-голямата организация. Целим се в най-високо ниво. В бойните среди обаче бързо се сменят тези неща. Но целта е най-високо ниво, каквото и да е то. До там се стига с мачове, лоби, отношение. От всичко трябва да имаш по много. Мен целта ми е не просто да отида там, но и да победим.
- Случвало ли ти се е нещо лудо в мачовете до момента?
- Да ви кажа, при мен всичко си е нормално, излизам, бия и си тръгвам (смее се).
- Имаш ли някакви ритуали преди мач?
- Ритуали, силно казано. Но ходя на църква, аз съм вярващ. Или в деня преди боя, или на самия ден, по-често второто. Паля една свещ за здраве и се моля да изляза жив и здрав от боя. И Господ да даде победата на този, който повече заслужава.
- Как се зароди страстта ти към футбола. Още от Годеч си тренирал?
- Още от училище. Тогава нямаше отбор. Ние си учим най-спокойно в училище. Вече си ритахме по поляните, разбира се. Всеки ден гонихме топката и в междучасията. Знаехме, че преди е имало отбор. И изведнъж новият треньор решил да създаде отбор. Влезе в час. Каза ни, че ще прави тим. Аз веднага се запалих, отидох – първа тренировка, втора тренировка... И до ден днешен ми е голяма страст. Интересен ми е. Нямам много време да гледам, но следя нещата.
- По-късно започваш в Септември София?
- Да. Тренирал съм в Септември. Идваха някои добри играчи и съм тренирал, и играл с тях. Брат ми тогава, по-големият ми брат, тренираше там. Той играе и до ден днешен в Годеч. Най-често бях нападател или крило. Като цяло смених всички позиции.
- Колко най-много голове си вкарвал в един мач?
- Цели четири. Беше страхотно. Победихме 4:3. Реализирах и победната дузпа.
- А от кой отбор си?
- Не искам да се обвързвам с отбор. Не искам хората да ме смятат като левскар, цесекар или нещо друго. Уважение имам и към двата гранда и към всички други.
- Защо не се получи с футбола?
- Смея да твърдя, че нямах достатъчно качества. Лесно можех да продължа да се залъгвам, но в България трябва да си едва ли не феномен, за да стигнеш до Първа лига и да излезеш в чужбина. Но реших на друго място да си насоча вниманието.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
