Новата Мис България – Симона Бакърджиева, даде интервю за „МачКаст“ и „Мач Телеграф“, в което говори за решението да участва в конкурса и за кариерата си във волейбола, където играе за Славия.
- Ти си носителка на титлата „Мис България“, която ни гостува, но си е активен спортист. Как от волейбола отиде в попрището на конкурсите, модата, красотата?
- Надявам се да не съм последната тук с тази титлата, защото вярвам и виждам, че българските спортистки са много красиви жени и могат да се развиват успешно в сферата на модата. Относно конкурса – цял живот съм волейболистка, всички ми казват: „Колко си висока, защо не се опиташ като модел.“ Но спортът винаги е надделявал. Наскоро открих свой собствен бранд за дрехи, където започнах да се сблъсквам с този свят, макар и като дизайнер. Имах едно ревю лятото, хареса ми целия блясък, цялата емоция, еуфорията около сцената – почувствах го като на мач. И реших да се запиша за конкурса „Мис България“.
- Как успяваш да съчетаваш двете неща? Сезонът върви в момента, Славия не е много добре в класирането.
- Надявам се да се вдигнем, ние сме доста добър отбор, като единици сме със силни качества, просто ни трябва колективна работа. Вярвам, че това ще се случи за втория полусезон и ще влезем с нови сили. Съчетава се трудно, но не е невъзможно. С правилната мотивация, с желание човек може да направи всичко.
- Играеш като блокировач. През цялото време ли си била на тази позиция или си пробвала и други?
- Не съм пробвала, главно съм играла център. Но моя мечта е диагонал. Имаше един период в последните години при подрастващите, преди да вляза при жените, на старша възраст играх диагонал. Беше голяма емоция, аз съм левичар и ми беше много хубаво, много удобно да забивам. Просто треньорът преценява, че съм по-полезна в центъра, защото съм по-бърза, заставам по-добре за ниска топка. Но ако ми се предложи, бих сменила веднага за зона 2.
- Подготовката за конкурса сигурно е отнела от времето за тренировки и мачове. Как реагираха съотборничките и треньорът и как успя да останеш във форма?
- Никой не знаеше, че ще участвам в конкурса, освен родителите ми. Исках да го запазя в тайна, тъй като щеше да има много шум. Бях болна преди подготовката в конкурса, изпуснах няколко тренировки, опитах се да наваксам във фитнеса. Спортната форма се губи доста бързо, но аз цял живот съм в залата, така че няколко тренировки не са толкова голям проблем.
Симона Бакърджиева
- Веднага след конкурса сте отишли в Перник и сте победили Миньор.
- Беше емоционален успех. Имала съм много победи, но това беше първата ми победа като Мис България. Не играх много, влязох за няколко точки в края. Не бях подготвена, но нямаше как да предам момичетата. Независимо дали ще съм титуляр или не, аз съм там за тях. Ние сме приятелки, те са ми като второ семейство, прекарвам много време с тях. Въпреки титлата, това ми е ангажимент.
- Какво ти казаха, когато разбраха?
- Бяха много щастливи. Бяха надписали едни големи хартии, които бяха намерили в съблекалнята. Беше много емоционален ден и мач. Хора от публиката също ме познаха, дечица също ми се радваха, чувах ги какво си говорят. Треньорите също бяха горди. Радваха се, че съм успяла да покажа, че една Мис България не трябва да е само красива, трябва да е подплатено със знания, дисциплина и други качества.
- Пред теб се отварят нови врати, но волейболът остава номер 1 за теб.
- Разбира се. Искам да направя трансфер в чужбина, да играя там, вложила съм много години в залата и бих искала да видя какво е да играеш навън.
- Защо не и националния отбор.
- Дано да получи повиквателна, аз съм получавала само за малките, до 18 г. За жени досега не съм получавала.
- Имала ли си оферти да играеш в чужбина?
- Имах, но съм отказвала, защото съм била в училище или в университет. За мен образованието винаги е било на първо място, аз не съм била в спортно училище. От малка съчетавам няколко сложни неща едновременно. Смятам, че първо трябва да се изуча и тогава да замина да играя. Образованието трябва да го има, това е нещо, което никой няма да ми отнеме. А за спорта – мога да играя и след като завърша.
Симона Бакърджиева
- Защо волейбол, как го избра?
- Той ме избра. В училище имахме задължително спорт, аз бях записана на волейбол. Треньорката Бригита Славова ме забеляза. Аз тогава играех тенис, от 5 до 13 г. играх тенис, имаше един период, в който се застъпиха двата спорта. Тенисът ми даде реакции, бързина, които високо дете на 5 г. няма. Бригита Славова настоя, в залата всички бяха по-добри от мен, защото аз пипах топка за първи път. Едно момиче ми каза: „Тя какво прави тук, тя не е добра.“ Казах си, че ще стана по-добра и така започна всичко.
- Волейболът стана много модерен след среброто на мъжете. Гледа ли мачовете им?
- Разбира се, много се зарадвах. Хората не разбраха много, че има световно, шумът се вдигна след победата над САЩ на 1/4-финал. Преди това може би само волейболистите и хората, които се интересуват по-тясно, разбраха, че има световно. Тези момчета са ми връстници, познаваме се от малки и се гордея с това, което показаха. Адмирации, защото знам какво са вложили.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
