Н а 18 април на 76-годишна възраст умира Алберт Айнщайн, физик, носител на Нобелова награда, който революционизира разбирането на човечеството за Вселената с теорията на относителността и квантовата механика.
Айнщайн е не само носител на Нобелова награда, но и визионер. Приносът му към науката продължава да оказва влияние върху изследванията и откритията и до днес.
Теориите му, особено Теорията на относителността, и приносът му към квантовата механика поставят основите на големи постижения във физиката и космологията. По случай годишнината от смъртта му светът отбелязва трайното наследство на един от най-влиятелните научни умове в историята.
Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в Кралство Вюртемберг, част от Германската империя. Ранното му образование започва в католическото начално училище „Свети Петър“ в Мюнхен, където проявява силен интерес към математиката и природните науки.
По-късно учи в гимназията „Луитполд“ в Мюнхен, където продължава средното си образование. Айнщайн обаче не завършва образованието си в Германия. През 1895 г., на 16-годишна възраст, той се премества в Швейцария и се опитва да постъпи в Швейцарското федерално политехническо училище в Цюрих.
Въпреки че показва изключителни умения в областта на математиката и физиката, той не издържа общата част на приемния изпит. След това се записва в кантоналното (регионално) училище в Аарау, където завършва средното си образование и се дипломира през 1896 г.
По-късно същата година Айнщайн е приет в Швейцарското федерално политехническо училище (сега Швейцарският федерален технологичен институт), където следва четиригодишна програма, насочена към обучение на учители по математика и физика. Успешно се дипломира през 1900 г. като учител.
През 1905 г. Айнщайн получава докторска степен от Цюрихския университет. Дисертацията му, озаглавена „Eine neue Bestimmung der Moleküldimensionen“ (Ново определяне на молекулните размери), допринася значително за разбирането на атомната теория и молекулната физика.
По време на кариерата си Айнщайн получава множество почетни докторски степени в областта на науката, медицината и философията от няколко университета в Европа и Северна Америка, с което се признава мащабното му влияние върху науката.
Алберт Айнщайн умира на 18 април 1955 г. в болницата в Принстън, Ню Джърси, на 76-годишна възраст. Предишния ден, на 17 април 1955 г., той получава вътрешен кръвоизлив, причинен от разкъсване на аневризма на коремната аорта. Това състояние е било лекувано хирургически веднъж преди това от д-р Рудолф Нисен през 1948 г.
По време на постъпването си в болницата Айнщайн е донесъл със себе си чернова на реч, която е подготвял за телевизионна изява по случай седмата годишнина от създаването на държавата Израел. Той не доживява да я завърши.
Айнщайн отказва операция, като заявява: „Искам да си отида, когато искам. Безвкусно е да се удължава животът по изкуствен начин. Направих своя дял; време е да си отида. Ще го направя елегантно.“
Въпреки влошаващото се състояние той продължава да работи до малко преди смъртта си. Почива в покой в ранните часове на следващата сутрин.
Според секретарката му последните думи на Алберт Айнщайн са били изречени на немски език. Медицинската сестра, която го е обслужвала по това време, не е разбирала езика и затова точните думи остават неизвестни. Преведената версия на казаното обаче е: „На милостта на съдбата съм и нямам контрол над нея“.
След смъртта му е извършена аутопсия, а тялото на Айнщайн е кремирано. В съответствие с желанието му прахът му е разпръснат на неразкрито място, за да се предотврати създаването на какъвто и да е публичен мемориален обект.
Айнщайн изрично е поискал нито кабинетът му, нито резиденцията му да бъдат превърнати в мемориали. Тази молба е уважена, така че да бъде запомнен с научния си принос, предаде БГНЕС.
