Р еалната заплата на българина се е увеличила над два пъти за последните десет години. Това показва анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Несъстоятелни и дори заблуждаващи са твърденията за забавяне на ръста на благосъстоянието и дори за обедняване на работещите хора в България, е категоричен финансовият експерт.
Оценка
За да се оцени ръстът на покупателната способност, първо се измерва увеличението на номиналните заплати, като месечните им стойности за периода между 2016 и средата на 2025 г. са индексирани спрямо средната стойност за 2015 г. Полученият номинален индекс позволява директно да се сравни повишението на заплатите по области и икономически дейности. А за да се отчете и влиянието на динамиката на цените върху реалната покупателна способност, се намалява или увеличава индексът на заплатите със стойността на хармонизирания индекс на потребителски цени за съответния месец, обясни Андриан Николов.
Класация
В периода между 2015 и средата на 2025 г. най-голям ръст на заплатите се наблюдава в образованието – 180-200%. Това е в резултат на целенасочена политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамиката на средното възнаграждение за страната. Сравним ръст има и в културата, спорта и развлечението, в административните дейности и държавното управление, отчасти заради по-ниската база, показва анализът. В секторите на образование, здравеопазване, държавно управление – индексът на реалните заплати често догонва възнагражденията в частния бизнес. Това са и секторите, при които има най-бърз ръст на реалния доход в периода преди 2020 г.
Обратно, най-бавен реален ръст за десетгодишния период има в енергетиката, добива и финансите – 80-100%. Там заплащането е било високо още в началото на периода и въпреки че расте по-бавно, остава най-високо днес, обяснява Андриан Николов.
Ковидът довежда до спадове с наложените локдауни, когато индексите на реалните заплати падат рязко, почти до стойностите си от 2015 г., в резултат на спирането на дейността на фирмите в хотелиерство, ресторантьорство, култура, спорт и развлечения.
В транспорта и строителството спадът на заплатите по време на „затварянето“ заради пандемията бързо се наваксва след нея заради острия недостиг на кадри. Разликата в увеличението на възнагражденията варира от 100-110% до 160-170%.
Области
Най-много са подобрили стандарта си на живот хората от Перник, Видин, Кърджали, Плевен, където нивото на възнаграждението е било по-ниско, когато е започнало подобряване на ситуацията. В областите, където е имало по-добро заплащане в началото на периода като Стара Загора, Враца, София (област), Бургас, подобряването на стандарта е било по-бавно. А регионите на Сливен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч – постигат сериозно подобряване на благосъстоянието значително по-рано, още към края на пандемията.
Таня Киркова
