- Г-н Сърменов, днес излиза възпоменателната монета за великата Стоянка Мутафова по повод 100-годишнината от рождението й. Оказа се, че Сатирата е съдействала за направата й.
- Монетата е направена с наше съдействие и наша помощ, което аз съм пропуснал. Защото през лятото, когато са пуснали официално писмо, беше време отново на пандемии и болни, отпуски и никой не ми е казал, че всъщност писмото е било придвижено докрай. Мислех, че е стигнало донякъде и така си е останало, а всъщност то си е свършило работата, хората от БНБ са си свършили работата, моите колеги също, просто човекът, който е трябвало да ме уведоми, не е бил на работа и вече не е на работа и така не е стигнал до мен крайният резултат. Така се стигна до едно недоразумение, което искам да изчистя и да благодаря на колегите от БНБ и на всички мои колеги, които са помогнали това да се случи, защото един такъв човек като Стоянка Мутафова за България не е нито на мен, нито на вас, той е на всички и трябва да бъде пример и на бъдещите поколения и се радвам, че сме успели да го направим.
- Как ще почетете великата ни актриса?
- Готвим голямо събитие на 2 февруари. Надявам се да успеем да го проведем предвид затягащите епидемични мерки. Научихме се за последните 2 години да не правим планове. Искам да благодаря на БНТ, че ни помогнаха с материали, които ще използваме на събитието, благодаря на Влади Люцканов, че предостави филма за Стоянка от поредицата „Умно село“ с Тони Бачурова. Той ще бъде в основата на случващото се. Ще направим холограма, която ще оживее на сцената. Така хората, които не са се срещали с “кака“, т.е. младите артисти, да могат да общуват с нея на сцената. Много благодаря на МP студио в лицето на Марин, техния шеф, които ще осъществят този проект. Много ми е любопитно и на мен, вълнуваме се. Муки ще бъде на сцената, ще се четат откъси от книгата й. Смятам, че с едно такова събитие и благодарение и на вас, медиите, ще може да поддържаме жив спомена за такива легенди, за да имат младите основа, на която да стъпят, здрави спомени и добри и светли лица.
- Наричате Стоянка „кака“, кой бе най-забавният ви момент заедно, който винаги ще помните?
- С нея имам много моменти, не са един и два. Имаме една случка, тя винаги твърдеше, че няма никакъв проблем с придвижването и даже като тръгваше на поклон, буташе ръцете, никой да не я държи, за да не си помислят хората, че не може да е сама. Свършва представлението, преобличаме се и аз съм долу на служебния вход на чакащи и нещо гледам програмата и в това време тя пристига и ми вика: “Искаш ли да слезем заедно надолу“, и аз: „Да, разбира се“, но вече съм три стъпала надолу. В това време тя се обръща към мен, вдига си крака и полита през трите стъпала към мен. Аз се опитвам да я хвана, хващам я и падам заедно с нея, като поемам тежестта върху мен и удара. И тя пада върху мен, поглежда ме и вика: “Ей, да бях с едно 50 години по-млада, щеше да видиш ти“ (смее се). Викам: „Како, добре ли си, а тя: “Е как да не съм добре, на младо момче отгоре съм“( смее се). Този дух нейният никога не я оставяше, никога. Като играехме в „Златния телец“ имахме една традиция преди представлението да отидем в нейната гримьорна и да си говорим. И ако аз се забавя 10-ина минути, ми вдигаше скандал и накрая почнах нарочно да закъснявам, за да ми се кара, защото ми харесваше да ми се кара.
- Успявате ли да запазите този дух в театъра?
- Опитвам се да направя точно това. Разбира се, поколенията са различни. В основата си седят на една база, едни надежди, с едни представи, но всяко си носи своя отпечатък и не може да се сложи знак за равенство, но аз се опитвам през последните 4 години да запазя духа. Разбира се, адаптивен в новата дигитална, ковид и каква ли не среда, но да запазим този дух на обич, на уважение. Скоро им казах, че ние прекарваме 80% от времето си в този театър и трябва да го направим да ни е щастливо и усмихнато. Много благодаря на всички колеги, защото то не става с моето искане, а с екип и затова съм щастлив.
- Коя е тайната за сплотен екип?
- Тайна не знам, но има една формула, която аз спазвам. На първо място е работа, много работа и другото, което е много важно, е точни критерии и точна оценъчна система. В момента, в който екипът разбере, че критериите са еднакви за всички, нещата си идват на мястото.
- Кое беше най-трудното за вас като директор през последните две години на ковид пандемия?
- Да запазя светлината в тунела. Да запазя усещането, че да идват на работа има смисъл и работят в един успешен театър, в една система, която не капитулира, която може да бъде гъвкава и да се адаптира към условията. Това беше най- трудното.
- Сега отново минавате на 50% възможност за посетители. Как ще се отрази това?
- От 27-и официално минаваме на 50%. Ще повлияе. Когато влезе зеленият сертификат, ние имахме ужасяващ трус. Изви се опашка от хора, желаещи да си върнат билетите, 67% спад на зрителите в няма и една седмица. И тогава ние дори спряхме за една седмица, защото нямахме ходове, ние нямахме и пари, които да връщаме на хората. И оттогава започнахме по над 150 000 на месец да губим, грубо казано. Надявам се в тези объркани политически времена да има с кой да се проведе подобен разговор и да видим как ще се продължи оттук нататък, защото финансирането, което успяха да запазят, и промените в методиката са до март и никой не е казал какво правим след това. А ако пак дойде шоково, ние няма да може да издържим. Говоря за големите театри с най-много финансови ресурси като Сатирата, Народния и др.
- Как ще върнете зрителите в салоните?
- Скоро на един съвет казах, че ще дойдат времена, в които ние трябва да се борим за всеки зрител, както беше в 90-те години. Голямата криза в театрите. Искрено се надявам, че се помни това, помнят се грешките, има някакви подготвени хора, които няма да позволят това да се получи отново.
- Тече конкурс за директор на Сатирата, какво искате да направите, ако останете?
- Кандидатите сме подали документите доста отдавна, като по закон трябва да представим концепция за първата година. Сега, понеже всичко много се забави, тя първата година направо си отмина. Аз мога само да отчета това, което се направи за тази година.
- А вие направихте много за този театър в момента и залите, и всичко е в прекрасно състояние.
- Да, би било глупаво да се правя на скромен, така е. Ние наистина положихме ужасяващи усилия за тези 4 години. Няма лято, няма зима, ние сме работили непрекъснато. Освен това ние сме единственият театър в България, в последните, да не кажа голяма дума, 30 години, който си направи нова зала. Самички си направихме Хепи Сатира, като не сме взели една стотинка от държавата. Бившия клуб на Сатиричния театър го направихме зала и тя втора година работи и е място, в което се случват театрални събития, а не място, в което се събират пияници и т.н. Ние сме с най-добрата вентилационна система у нас в момента, това е, което направихме. Имаме сертификат в РЗИ. 70 камиона боклук изкарахме от катакомбите на театъра, но сега там са помещения за вентилация на световно ниво. Винаги съм поддържал максимата на Леон Даниел, че театърът почва от улицата, затова направихме всичко - тротоар, парапети, врати. За да може човек да ахне още с влизането.
- Какво ново да очакваме в афиша на Сатирата?
- Искам да направя един български сезон. В момента ние сме театърът с най-много български заглавия - 9. До края на този месец и в началото на другия ще представим две премиери. Едната е на Сашо Секулов с режисьор Пламен Марков - „Експлозивна комедия или история за големия взрив“. Ники Урумов репетира в момента „Криворазбраната цивилизация“. Това ще бъдат двете нови заглавия в идващите дни.
- Какво е най-важното за вас оттук нататък?
- Само да сме живи и здрави. Това за мен е най- важното. Всяка седмица по два пъти идва лаборатория, за да ни тестват. В театъра ни има 98% ваксинирани и преболедували и се радвам, че екипът успя да разбере, че това е единственият начин да работим. Сега сме театърът с най-голяма защита и най-малко паднали представления.
Това е той:
Роден е на 25.05.1963 г. в София
Завършва кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство в класа на Гриша Островски
През октомври 2017 г. е избран за директор на Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Баща е на три дъщери
Елизабет Методиева
