Лисабон – близо до слънцето, далеч от войната

Б лизко до слънцето, далеч от войната. Така можем да определим днес столицата най-западната държава на континентална Европа, португалския Лисабон. Температурите през март тук достигат през деня до 21-25 градуса, така че близостта до слънцето се чувства с кожата на врата, когато лъчите ви опърлят и почне да ви боде яката. Разредените от пандемията полети правят стигането до Лисабон, Порто или Фаро, главните летища на Португалия трудно, но не невъзможно. През март можете да кацнете в Порто през Будапеща, Париж или Болония, но в края на месеца от 28 март тръгва директен полет от София до Лисабон два пъти седмично. Затова, ако искате да избягате от мисълта за пандемията, войната, сметките и опашките за олио, този текст е за вас.

Близко до слънцето, далеч от войната. Така можем да определим днес столицата най-западната държава на континентална Европа, португалския Лисабон. Температурите през март тук достигат през деня до 21-25 градуса, така че близостта до слънцето се чувства с кожата на врата, когато лъчите ви опърлят и почне да ви боде яката. Разредените от пандемията полети правят стигането до Лисабон, Порто или Фаро, главните летища на Португалия трудно, но не невъзможно. През март можете да кацнете в Порто през Будапеща, Париж или Болония, но в края на месеца от 28 март тръгва директен полет от София до Лисабон два пъти седмично. Затова, ако искате да избягате от мисълта за пандемията, войната, сметките и опашките за олио, този текст е за вас.

„Май френд, чакай, чакай, ще ти покажа нашия Христос.“ – Педро, 50-годишният шофьор на таксито, което ни качва до най-високата наблюдателна тераса в Лисабон за да видим залеза над португалската столица, зарязва волана и колата и хуква след нас в тълпата, вперила очи в слънцето. „Ето там, погледни, ето там!“ От другата страна на река Тежу, вляво на слънцето, на високото се извисява мъничка отдалеч фигура на Кристо Рей, Христос Цар, която наподобява статуята на Исус в Рио де Жанейро.

Паметникът на Христос Цар е издигнат като благодарност за опазването от нещастия на Португалия през Втората световна война.

Това „ето там“ вече не е Лисабон, а Алмада, град и община разположена на южния бряг на Тежу точно срещу столицата. До него се стига или с някой от фериботите, тръгващи от морската гара Кайс до Содре (билетът струва 1.50 евро), или с кола, автобус или влак по моста „25 април“, строен по времето на диктатора Антониу ди Оливейра Салазар.

Мостът „25 април“.

Казват, че Салазар поискал от архитектите да направят моста същия като Голдън гейт в Сан Франциско и действително днес съоръжението прилича на оригинала в САЩ. Открит е през 1966 година, но впоследствие е именован „25 април“, дата сложила край на епохата „Салазар“. На тази дата през 1974 година в Португалия е извършен военен преврат, известен като Революцията на карамфилите, който сваля режима на т. н. Естадо ново, Новата държава, основана на идеологията и диктатурата на Салазар и превърнала към 1973 година Португалия в най-бедната страна в Западна Европа.

Историческите реминисценции спират със спирането ни пред портите на манастирския комплекс, на чиято територия е издигната и статуята на Кристо Рей върху 80-метров цокъл. Самата фигура е висока 28 метра и тук пак е замесен Салазар. Португалският политик посетил Рио през далечната 1934 година и останал впечатлен от Статуята на Исус. Основният вдъхновител и „спонсор“ станал Салазар, но строителството на Кристо Рей се превърнало във всенародно дело. Деца не закусвали, за да дадат и последното „сентаво“ (малката монета, една стотна от използваното преди приемането на еврото португалско ескудо) за градежа. Нацията вдига Христос Цар като благодарност към Бога за това, че е опазил страната от страдания по време на Втората световна война и от участие във войната. Добра отправна точка, за да разберете какво води стотиците, стигащи до хиляди португалци, които се събират почти всяка вечер след 24 февруари 2022 година на Праса де Комерсио, главния лисабонски площад, около оцветения в синьо-жълто паметник на Жозе I Реформатор.

Праса де Комерсио събира всяка вечер от 24 февруари насам противници на войната в Украйна.

В нормални времена преди пандемията на Праса де Комерсио няма къде яйце да хвърлиш. Когато по кейовете на Тежу хвърлят котва трите най-големи круизни кораба в света на пристанището в Лисабон се изсипват едновременно близо 20 хиляди туристи. На брега ги чакат популярните и в Азия рикши тук-тук, които се появиха и в едно от последните издания на „Стани богат“.


Популярно средство за транспорт на туристите са рикшите „тук-тук“.

Името си носят от предшествениците си с двутактов двигател, които вдигали шум „тук-тук-тук-тук“ и пушек, преди да бъдат заменени от електрически аналози и да спрат да цапат въздуха. Сега срещу 10-ина евро на човек „тук-тук“ ще ви разходи по основните забележителности на Лисабон, ще ги намерите и в кралската Синтра и в Порто и навсякъде, където има по-голям туристически поток. Заради COVID-19 голяма част от рикшите бездействат, за миг пейзажът на Праса де Комерсио се запълва в далечината от преминаващ круизен кораб, но и той не е толкова пълен.


Заради пандемията големите круизни кораби хвърлят котва в Лисабон по-рядко.

Въобще гледката тук, както и огромния площад с размери 180 на 200 метра го дължим на унищожителното земетресение от 1755 година. Преди това в продължение на два века и половина на мястото на гледката се е намирал дворецът на португалския крал. Земетръсът го изравнява със земята.

Клишето казва, че кризите са шанс, в този случай за туристите лафът не е клише. Ще се уверите ако се опитате да хванете мобилната легенда на Лисабон, жълтият трамвай номер 28. Градската железница тук се движи от 1873 година, 28-години преди трамваи да полазят София.


Трамвай 28 се е превърнал в забележителност на португалската столица.

През 1924 година трамвайният оператор Carris доставя от Сейнт Луис в САЩ американски затворени коли с талиги Brill и с прозорци, които може да се вдигат и през лятото вагонът да става полуотворен. В момента в столицата на Португалия се движат 45 исторически мотриси, но най-популярната линия е 28. От първата до последната спирка и обратно трамваят се движи по два различни маршрута и на практика може да разгледате централната част на града от неговите прозорци. Стига да успеете да се качите. През туристическия сезон това е трудно да стане близо до центъра, затова – live hack – отидете с автобус или друг трамвай до гробищата и оттам хванете 28.

Най-добрият начин за движение из столицата е еднодневната карта, която струва пет евро и ви дава право на неограничен брой пътувания с трамваи, автобуси, фуникульори, четирите градски асансьори и фериботите, които отиват до Алмада. Сами по себе си фуникульорите Лавра, Глория и Бика са туристически атракции. От горната станция на Бика се открива чудесна гледка от хълма към града и река Тежу. Работят от 7:50 до 19:55 през делнични дни, в почивни тръгват от 9:00 сутринта.

Асансьорът Санта Жуста свързва долната част на града с района Байша.

Друго интересно „транспортно“ средство са градските асансьори, най-популярният сред които е „Санта Жуста“ (Света Юстина). Съоръжението е построено през XIX век за да свърже района на ул. „Лаго до Кармо“ с квартала Байша и близкия замък. В повечето супермаркети на Лисабон олиото в момента се върти на цена ок. 1.50-1.60 за литър и опашки за него няма. Ако забележите върволица от чакащи по стъргалото, чакат си реда да се качат в кабината на „Санта Жуста“. Еднократният билет струва 1.20, ако сте само за качването, може и с картата за пет евро, но ако искате да посетите и наблюдателната площадка, трябва да си купите туристически билет. На практика съоръжението е асансьор, който на най-горната си площадка с мостик е свързан с квартала Байша.

Белемската кула – оттук са тръгвали към Великите географски открития всички португалски мореплаватели.

Над брега на р. Тежу ако продължите от Праса де Комерсио и минете под моста „25 април“ ще стигнете до спокойния квартал Белем, популярен сред местни и туристи с рибните си ресторанти, и къщите с цветни декоративни плочки. Ако португалците имаха нещо като „100-те национални туристически обекти“, тука щяхте да ударите поне три печата. Номер 1 в инстаграм по фотогеничност е историческата кула „Белем“, Торре де Белем, построена в началото на XVI век в португалския стил мануелин (по името на крал Мануел I) в съчетание с елементи на други архитектурни стилове. Съоръжението представлява бастион и 30-метрова кула на 4 етажа. На практика Белемската кула е построена върху миниатюрен остров, макар сега да е свързана с брега. Първоначалното и предназначение било военно, вътре се помещавали казарма, телеграф, пункт за „тол такси“ за корабите, влизащи в Лисабон, а също така и морски фар. В най-долната и част имало и затвор. Оттук тръгвали на път в океана всички португалски мореплаватели.

Манастирът Жеронимуш е построен с пари от препродадени подправки от Индия, а през 2007 тук е подписан Лисабонският договор.

От другата страна на шосето зад Белемската кула е манастирът Жеронимуш, който определят като най-грандиозния паметник в Португалия на споменатия вече стил мануелин с много пищна орнаментика. Строителството му започва точно по време на царуването на крал Мануел I през 1502 година, а е завършен през 1551. Вдигането на манастира трябвало да увековечи връщането на Васко да Гама, чието име португалците произнасят като Вашку от похода му към Индия. Казват, че бил построен с пари от препродажбата на подправки и продукти от Индия. Впоследствие се превърнал в молитвено място, където моряците прекарвали нощта преди отплаване. На това място на 13 декември 2007 година по време Португалското председателство на срещата на върха на Европейския съюз е подписан Лисабонският договор, реформиращ съюза.

Паметникът на Откривателите в кв. Белем.

В квартала има още една забележителност свързана с мореплаването – Паметникът на откривателите. Конструкцията – първообраз на сегашния паметник е изградена за Световното изложение в Португалия през 1940 година. Бетонният монумент е вдигнат през 1960 за 500-годишнина от смъртта на Енрике Мореплавателя, португалски принц и родоначалник на епохата на Великите географски открития. Интересно е, че приживе, а и в годините след смъртта му никой не е наричал принца Мореплавателя. Този прякор му лепнали едва през XIX век двама германски историци за да подчертаят приносите му за мореплаването. Върху паметника в Белем са изобразени в частност фигурите на Енрике Мореплавателя, Васко да Гама, Фернандо Магелан, Диого Као, Бартоломеу Диаш, Жил Еаниш и Франсишку де Алмейда. Както приляга на един туристически град, на върха на паметника има наблюдателна площадка, от която се открива гледка към кв. Белем. Пред монумента пък има мраморна мозайка с диаметър 50 метра, показваша маршрутите на португалските откриватели. Мозайката е подарена през 1960 година от Република Южна Африка.


Пащейш де бакалао, един от местните деликатеси – крокети със солена сушена риба треска.

Преди да попаднат в ада, където според специализираната литература е мястото на на всеки един чревоугодник, приживе той може да се отбие в рая на лакомниците. За това прозвище може да се бори Лисабон. Португалската кухня е вкусна и съдържа както риби и морски дарове на юг, така и всякакви меса на север. В Лисабон задължително трябва да опитате Пащел де Ната – кошнички от бутертесто с яйчен крем, запечени и сервирани поръсени с канела. И към това кафе.

Не сте били в Португалия, ако не опитате в Лисабон пащел де ната.

Кафето в Португалия се пие на крак или на масичка, но навсякъде е на подобни цени от 70-80 цента до 1.20 – 1.50 евро. Не се мъчете да запомните имената на всички кафета, които пият португалците. В самия Лисабон никой няма да ви пита за кафето „късо или дълго“. Тука начините за приготвяне на кафе са минимум 15. Местните не наричат еспресото еспресо, а „бика“, чучур, от името на чучура в края на машината. Според една от версиите в едно от най-старите кафета в Лисабон имало надпис „Beba Isto Com Açúcar“ – пийте това със захар, съкратено BICA. Ако сте в Порто трябва да си поискате „цимбалино“ по популярната еспресо машина La Cimbali. Някои искат кафето „италиано“ – много късо кафе, само първото „изцвъркване“ на машината, след което чашата се отдръпва. Когато първата струя се пропуска, и чашата се подлага под машината след това, за да стане по-слабо, кафето се нарича сем принчипио, безпринципно, с по-малко кофеин. Кариока е кафе втора цедка, воднисто и слабо. Абатанадо е дълго кафе с много вода. В „пингадо“ има само една капка студено мляко. Галао е мляко с кафе. Гарото е късо кафе с млечна пяна. Млечен чорап се нарича кафе с мляко в пропорция 1 към 1. Мазагран е за горещите лисабонски дни – сервира в чаша върху бучки лед с резен лимон и листчета мента.

Монитор