П реди четвърт век семейство Мариян и Снежанка Кирилови от Павликени зарязват ресторантьорския си бизнес и започват да произвеждат декоративни и вечнозелени храсти. За целта купуват парцел в землището на съседното село Стамболово. Съпрузите признават, че до този момент никой от тях не се бил занимавал с градинарство, а нямало и достатъчно литература по темата и в началото действали на принципа проба – грешка. Днес разсадникът се простира на площ от 8 дка, а в него се отглеждат над 150 хиляди растения от 120 вида. Гордостта им са 15-те вида магнолии, които самите те наричат „царицата на градината им“ и „капризните красавици“. Именно магнолиите са превърнали фермата в лидер в производството на този вид цветя в цяла България.
Капризи
Фермерите не скриват, че освен красиви магнолиите са и едни от най-капризните цветя в техния разсадник. За отглеждането им се иска специална почва. „Всяко растение е специфично, така, както в детската градина всяко дете има свой характер и индивидуални нужди за отглеждането му“, споделя Мариян Кирилов.
Магнолията е декоративно растение дърво, което се среща в почти целия свят. Известни са над 210 вида, които основно в естествена среда са разпространени в двете Америки и Източна и Югоизточна Азия. В България то се отглежда предимно като парково дърво. Различните сортове са според цветовете.
Алба
В разсадника в Стамболово се отглеждат два от най-редките сортове – жълта и черна магнолия (черно лале). Всъщност цветовете на черната магнолия са много тъмно и наситено червени, но отдалеч изглеждат черни. Този рядък сорт обаче не е естествен, а селектиран. Сред отглежданите в разсадника са и някои студоустойчиви и вечнозелени магнолии като магнолията „Алба“.
Цените на магнолиите са от 20-25 до 45 лв. за бройка с височина 60-70 см в саксия.
Освен магнолиите в разсадника се отглеждат десетки видове вечнозелени храсти и дървета, някои от които със странни и непознати за незапознатия с този бранш: даника, фотиния, дафне ауреомаргината, копросма, лоропеталум, лагерстремия. Сред интересните е и дървото див рожков, известно и като Дървото на Юда, тъй като според легендата на него се е обесил предателят на Исус Христос. Изключително красива е и пампаската трева, която се продава бяла и розова. Доста търсени са и калифорнийският и индийският люляк. Сред обикновените са и по-познатите дървета и храсти като смрадлика, розмарин, хибискус, лавандула, хортензия и др.
Освен декоративните растения и „капризните красавици” в разсадника си семейството отглежда и плодни видове като киви, къпина, боровинка, а също и непопулярното у нас ягодово дърво. Това е едно доста интересна растение, известно още и с научните си имена арбутус и кумарка. В естествен вид то се среща в Ирландия, Тирол, Южна Швейцария, а също и в Средиземноморието и Мала Азия.
Странджа
У нас се среща в района на Странджа. Храстът достига на височина до 5-6 м, интересни са яркооранжевите му плодове, приличащи на ягода, откъдето и идва и наименованието му. Тези плодове са ядливи, но вкусът им е по-скоро екзотичен, тропически и няма нищо общо с ягодовия. В някои страни плодовете се използват в хранително-вкусовата промишленост за производството на конфитюри и др. консерви, а така също и в козметиката.
Освен ягодово дърво в разсадника вирее и ягодова малина мяу-мяу, известна още и като тибетска малина. Това е малък храст, който достига до не повече от 70 см. Расте и в саксия. Едно от предимствата й е, че е студоустойчива и не мръзне. Интересна е също и японската дюля, чиито плодове са ядливи, но задължително след преработка в сладка, мармалади и желета. Особено богат на витамини е и сибирският ананас – облепиха, който е истинска природна аптека.
Технология
В своя разсадник семейство Кирилови работят по изпитана холандска технология. На 1 кв. метър са засадени по около 80 стръка растения при стандарт 2. Така реално стопанството отговаря на мащаба на 100 дка. Фермерите използват 70 % разсад също от Нидерландия, а останалите 30 % са собствено производство В отглеждането на храстите участва цялото семейство, а при необходимост наемат сезонни работници. „Дори с автоматични поливни системи няма как да оставим и за ден растенията без надзор. Всичко може да се случи – да спре внезапно токът или друго непредвидено обстоятелство, което да ни нанесе сериозни щети“, обяснява Снежанка.
Успяват при жестока конкуренция
Разсадникът се развива изцяло със собствено финансиране, като семейството не разчитат на субсидии от Европейския съюз. Преди 20 години кандидатствали по мярката „Млад фермер“, но не били одобрени.
Производителите твърдят, че на пазара конкуренцията в бранша е жестока. „Цените често се подбиват от хора, за които това е допълнителен бизнес. Работим на едро. Наши храсти са украсили едни от големите молове, хотели и бизнес паркове у нас“, сподели Снежанка. Тя обаче признава, че е имало момент, в който предложила на съпруга си да се откажат от този бизнес. Той обаче категорично отхвърлил идеята. И така с общи усилия, воля и любов красивите растения започнали всеки ден да им носят дългоочакваното удовлетворение и отплата.
