- Свежен, влизате в ролята на чорбаджия в българския филм „Чума“, който в момента е по кината. Каква е историята на вашия герой Юрдан?
Чорбаджи Юрдан е търговец на добитък, който се връща със сина си от хаджилък и заварва по родните си земи напаст от чума. По пътя към дома крадат коня на Юрдан и синът му Йоно тръгва след крадеца, за да върне коня на баща си. Чорбаджи Юрдан се връща сам в селото и заварва хората уплашени и гладни. Дава им сила, като им казва, че докато в хамбарите му има храна за него, ще има за всички. Започва веселба и подготовка за сватбата на сина му и неговата избраница Елица, в този момент Йоно се връща с бащиния кон, но чумав. Оттам нататък историята претърпява много обрати.
- Защо решихте да се впуснете в това приключение? Как премина снимачният процес?
- Привлече ме дълбоката душевност на образа и, разбира се, възможността да работя с екипа на "Мирамар филм", тези два компонента предвещаваха вълнуваща и интересна работа. Снимачният процес беше наистина впечатляващ, изпълнен с природни красоти и интересна работа, както с много опитни актьори, така и с младите таланти Матей Мичев и Евелина Бибова, които са прекрасни, а това си личи във филма. Срещата с конете също беше голямо предизвикателство за нас, но мисля, че се справихме добре и без травми.
- Каква е чумата днес и можем ли да се избавим от нея?
- Чумата днес най-вероятно е различна за всеки. Това е най-вече страхът, който пускаме вътре в нас. Страхуваме се от различни неща, но когато оставим страхът да ни контролира, вече сме чумави.
- Какви въпроси задава филмът и вие самият намерихте ли някои отговори за себе си?
- Всеки, който гледа филма, може да си зададе много въпроси. Въпросът, който на мен ми направи впечатление, е свързан с една от репликите във филма. Елица пита - къде е чумата? Юрдан й отговаря - където и да е, само да не е вътре в нас.
- Вие самият почитател ли сте на творчеството на Йордан Йовков?
- Разбира се, кой не е?
- На снимачната площадка се срещнахте с млади актьори, чиято кариера тепърва започва. Давахте ли им съвети?
- На снимачната площадка младите актьори бяха водени и напътствани най-вече от режисьора Иван Владимиров. Аз се стараех винаги да съм от полза и да не се притесняват от мен, мисля, че така съм им помагал повече, отколкото със съвети.
- Важно ли е според вас някой да ти подаде ръка в началото на професията? На вас самия кой ви подаде ръка?
- Мисля, че първата подадена ръка е от преподавателя, който те е приел като студент в класа си. Оттам нататък късметът е важен, но също толкова важно е и да си подготвен, за да можеш да извлечеш полза от подадената ръка. Първата подадена към мен ръка беше от Стефан Данаилов, който ме прие в класа си.
- Миналата година хората ви гледаха с интерес и на малкия екран в сериала на NOVA „Aлея на славата“. Научихте ли нещо ново за кулинарията покрай ролята си?
- Ами не, моята роля в сериала не беше пряко свързана с кухнята, така че нямах щастието да науча някоя нова рецепта, затова пък се сприятелих с много приятни хора и имахме един страхотен снимачен процес.
- Какво ново ви предстои в професионален план?
- Предстоят ми нови неща, разбира се, но засега всичко е в процес и не мога да говоря с подробности. Дай боже всичко да е наред, пък то ще се разбере във времето.
- Къде могат да ви гледат почитателите на театъра?
-В Театър „Възраждане“, разбира се, участвам в много постановки като „Лабиринт“, „12-дневни“, „Стая за гости“, „Три сестри“, „Зимна приказка“, „Ало-ало“ и други. В Театър 199 играя в постановките “Кулата и „Блажени са блажените“, а „Внимание, любов“ може да се гледа на сцената на „Сълза и смях“.
- Тази година, на 31 октомври, ще отбележите 50-годишен юбилей, за който обикновено хората си правят равносметка. Каква е вашата?
- Сякаш ми изглежда още далече този юбилей, пък равносметки човек си прави постоянно, важното е да сме живи и здрави, останалото идва и си отива, къде с радост, къде с болка.
- Много или малко са 50 години?
- Според мен са малко, времето никога не стига, затова е хубаво да го ценим и да не си го губим. Да живея тук и сега.
- Ако можехте да върнете времето назад – бихте ли го направил, и какво и дали бихте променил нещо?
- Ако можех да върна времето, бих променил точно това. По-малко мислене за бъдеще и минало, повече живеене в момента, да се наслаждавам на живота сега.
- Вярвате ли, че човек има свой начертан път и каквото и да прави, ще трябва да го извърви точно него?
- Ами не, не вярвам в предначертания път. Според мен човек сам чертае пътя, по който да върви. Може би има нещо свързано с предварително поставени задачи, може би всеки човек има свои неща, които да научи през живота, до които да достигне, но как ще се случи това е личен избор. Когато човек мисли, че пътят му е предначертан по някакъв начин, без да иска бяга от отговорности. Аз не мисля така, мисля, че пътя избираме сами и как ще реагираме на ситуациите, които идват до нас, също е въпрос на наш избор.
- Казвате, че грехът те отдалечава от бога. Съжалявате ли за нещо в живота?
- Съжалявам за много неща, разбира се, но важното е човек да си поема отговорност за грешките и да не мисли, че другите са му виновни. Не е грехът, който ни отдалечава от бога, винаги ще правим грешки, а неверието. Неверието в това, че той ти е простил, неверието в това, че те обича, неверието в това, че е дал живота си точно за мен. Това е, което отдалечава от бога, а не грехът.
- За какво мечтаете?
- Мечтая за много неща, мечтая постоянно, имам много мечти, свързани с професията - филми, постановки, награди, има за какво да се мечтае, но това дали ще ме направи по-добър човек, едва ли. Може би малко по-уверен. Мечтая децата ми да израснат добри, честни и уверени хора, уверени в себе си, уверени в бога. Мечтая да се разбираме с жена ми, да се обичаме. Такива неща.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Да са живи и здрави и да се опитат да живеят без страх от непознатата чума, която дебне отвсякъде. Поне доколкото е възможно.
Това е той:
-Роден е на 31 октомври 1974 г. в София
-През 2004 г. завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов
-От 2005 г. е в трупата на Театър „Възраждане“
-Известен е с ролите си в сериалите на NOVA „Откраднат живот“ и „Алея на славата“
-Участва във филмите на Ивайло Пенчев „Летовници“, „Като за последно“, „Чичо Коледа“, във „Вездесъщият“ и Love.net на Илиян Джевелеков
-Последната му кинороля е в „Чума“ на режисьора Иван Владимиров
Екатерина Томова
