- София, как видяхте филма "Вчера" след 35 г.?
- Гледам филма за първи път след толкова много години на киноекран, и то от автентична лента. Още по-респектирана и впечатлена съм, не защото участвам в него, а защото филмът е силно въздействащ. Естетиката на филма винаги много съм обичала, но на киноекран е още по-внушаваща. Всички послания и изрази, които се цитират от хората, не звучат просто плакативно, вижда се техният смисъл и подсмисъл.
- Залата беше препълнена. Как си обяснявате, че още вълнува хората?
- Разбрах, че има върнати хора. А защо е така? Аз наистина не мога да си дам отговор. Само и единствено може да ме радва. Явно има теми и послания, които вълнуват и по-млади, и по-пораснали хора.
- Вашата дъщеря, когато го гледа, какво ви каза?
- Тя го гледа, без да иска, в своя неосъзнат период. Беше малка и с мъжа ми й разказвахме за професията си и тя питаше какво значи думата съдба, какви са тези чужди съдби. Тогава започнахме да й показваме откъси. После го е гледала целия. Снощи, като се чухме след прожекцията, пита как е минало, а баща й каза - много жалко, че ти не беше в София, защото в киносалона беше друго. Затова препоръчвам кино да се гледа в киносалон - колкото и да е добра домашната техника, не може да се сравни.
- Да ви върна 35 г. назад, как попаднахте в този екип?
- Бях студентка в първи курс, а аз влязох на 18 г. във ВИТИЗ. Бях просветена в професията, защото моят баща е актьор. Седях със затаен дъх в някой ъгъл на хасковския театър, където той играеше дълги години, и винаги съм мечтала да бъда на сцената. Тази мечта не смеех дори да споделя на родителите си. В последния си клас разговарях с колега на татко - актьора Пенко Пенков, да ми помогне да се подготвя. В последната фаза им съобщихме - майка ми суперщастлива, а баща ми - супернещастен. Той ми каза - това е много трудна професия, обмисляй хубаво дали искаш цял живот да си в едно непрестанно състезание. А когато ме приеха, неговото послание беше - моля те, не забравяй как си сега, искам да останеш винаги така. А как стана за "Вчера"? На първата си сесия във ВИТИЗ, пред залата за първия си изпит по античен театър по стълбите ме заговори една жена, която ми каза да отида на следващия ден на проби в киноцентъра с ей това бяло поло, с което съм в момента. Оказа се помощник-режисьорката на Иван Андонов - Лили Станишева, строг, но много светъл човек. Младите много й дължим. Самите пробни снимки бяха много дълго време. В момента ми е пред очите като кадър - широките коридори, препълнени с младежи за пробите. Иван с неговия фин изказ ми каза: „Не се притеснявай, моето момиче, ще си поговорим, ще репетираме, после ще заснемем“. Спомням си, че от самото начало ме пробва за Дана.
- Коя беше сцената?
- Дана лежи в леглото в лечебницата и идва Иван. Тя има биография и е трудна за млад актьор. После все по-малко хора бяхме канени за пробите. С Жоро Стайков бяхме в един клас, а Чочо Попйорданов беше в съседния. При момчетата конкуренцията беше много силна, защото ги пробваха за всяка роля. А аз не знаех въобще кои са ми евентуалните конкурентки.
- Оказва се, че това бяло поло ви е донесло късмет?
- Нали помните, че имам една сцена с бяло поло, дето ме докарват с колата. Това е костюм, който беше измислен да бъде точно такъв. Моето бяло поло беше мъхесто от заешка вълна, от баба ми ръчно изплетено. Не го пазя, но явно ми е донесло късмет.
- Как минаха снимките в Пловдив?
- Иван Андонов ни канеше поединично, да се опознаем. Вече ни бяха дали целия сценарий и преминавахме по текста на моята роля. Не е имало някакво назидание, винаги е било в разговор, как си го представям. Дана е повече мълчалива. Беше важно да ме въведе в настроението и излъчването, което трябва да има. Иван Андонов за мен беше един гигантски актьор, който като видях лично, съм стъпвала на пръсти, вълнувала съм се. Нашият професор Енчо Халачев обаче отказа да ни пусне на снимките. Аз не искам киноартисти в моя клас - казваше той. Като казахме на Лили, тя реагира - деца, не се прави така, ние ще пуснем официално запитване, с обещанието да сме на всеки час по актьорско майсторство. Бяхме единствените, които непрекъснато пътувахме - през деня снимахме, вечер се прибирахме за актьорските часове.
- Как реагирахте, като разбрахте, че Христо Шопов ще е любимият на Дана?
- Христо беше последна година във ВИТИЗ, ако не бъркам. Приятно ми е било - хубав млад мъж ще ми е партньор. Пък двама хубави мъже - още по-добре.
- А с трети сте били гаджета. Чочо Попйорданов?
- Чочо никога не ми е бил гадже, с него сме били истински приятели до последно. С него съм снимала два пъти извън "Вчера" - преди това една малка роля в тв сериала "Цветовете на дъгата", в който бяхме гаджета. По-късно, като завършихме, участвахме в един българо-чешки филм, който се снимаше основно в Прага и на нашето море, там Чочо ми беше баща. А кой ми е бил гаджето по време на снимките на филма "Вчера" остава за мен.
- Какво си спомняте от онова време?
- Бях настанена в хотелска стая с една жена от техническия екип, която не познавах въобще. Тя се оказа вълшебен човек, грижеше се за мен. Страхотно изживяване е докосването до големите актьори. Като ми казаха, че ще снимам с Коста Цонев, щях да се разтопя. Слава Богу, в тази сцена Дана няма много реплики. Коста беше много непосредствен, добронамерен. Дъщеря му Теодора беше в нашия випуск актьорско майсторство и казваше "Вие сте ми като деца". В годините станахме близки, имаше специално отношение към мен. Като завърших, Театър София и Малък градски театър се разделиха. Христо беше в редиците на Театър София и ми се обади, че има конкурс и се търсят млади актьори. И Коста много настоя да се явя на конкурса. Така попаднах в Театър София.
- А другите?
- Надя Тодорова не познавам много добре, защото не сме имали директни сцени. Мария Стефанова, която е една от учителките във филма, е жената, която след Пенко Пенков беше човекът, който ме подготви за ВИТИЗ. Тя беше толкова критична, че в началото се бях отчаяла, че нищо добро няма да се случи с мен. Едно от най-трудните неща бе да ме накара да ми излезе емоцията. И двете се изненадахме, като се видяхме на снимачната площадка на "Вчера". С нея нямахме общи сцени. През годините продължи да е критична към мен, много сме близки, приемам я като майка в професията. Това ми харесва, че тя не ми спестява нищо и формулира много точно проблемите ми, иначе е суперлативна, когато съм добра. Георги Русев беше много забавен човек, нежна душа, не се правеше на звезда, а беше такъв наистина. Аз имам чувството, че около Иван Андонов не можеше да има такива хора. Той успяваше да направи симбиоза между личен и професионален живот, нямаше тази строгост, но имаше ред. Голям финяга, истински аристократ. Много неща съм научила от него и не го правеше назидателно и агресивно, а много нежно.
- Най-ценният урок?
- Първата сцена, която заснех от филма, никога няма да забравя - Дана седи в едно мазе и чака Иван да излизат заедно от бастилията, но в един момент остава сама, след като Иван излиза и учителят по физическо го хваща. Тази сцена много умно от психологическа гледна точка Иван Андонов беше измислил да ми е първа. Полутъмно, спокойно. Каза "Отпусни се, всичко ще е наред". В лечебницата пък имаше различни ракурси и гледни точки, различия в екипа как да се заснеме, но сцената стана добра.
- Тогава Дана и София имаха ли нещо общо, освен годините?
- Не! Аз не съм била шефско дете. При Дана мигновено се отваряше всяка врата, при мен - не. Даже в годините винаги съм била "дъщерята на артиста", с доста обидно звучене, което ме наскърбяваше, но тези неща се забравят. Една преподавателка, която не успя да ме накара да заобичам физиката, беше решила, че ще ме нарича така. Не станах физичка, а тя не стана по-добра.
- Какво днес София би казала на Дана?
- Бих й казала: Дана, стой си мирно, не се отпускай толкова много, не ходи толкова с момчетата - те са нещо хубаво, но не са всичко. Каквото има да стане, ще се случи. Тя според мен малко прекаляваше, беше фриволна на моменти, уж сдържана, възпитана, но малко демонстративна.
- Сега стигаме до новината, че ще има продължение... Владо Даверов каза, че до два-три месеца ще го видим.
- Ако аз знам нещо повече, ще ви го кажа. Чела съм нещо, което ме развълнува истински и дълбоко, замечтала съм се на тази база, но какво точно ще се случи, очакваме да видим. Моят съпруг казваше от години, че с Христо Шопов не сме изконсумирана екранна двойка и трябва нещо да направим.
- Вие се събирахте два пъти след "Вчера"...
- Едното беше в новелата на Ивайло Джамбазов "А сега към морето", а после и във филма на Александър Раковски "Очите плачат различно", където участва и съпругът ми. Владо Даверов ми каза, че отдавна е искал нещо да напише в тази посока, та очакваме с нетърпение.
- Откога не сте снимали?
- Последно снимах в "Откраднат живот" преди 5 г. в няколко епизода, преди това е голямата ми роля в сериала "Къде е Маги" - заради нея си оставих детето в Германия, тя беше ученичка, майка ми помагаше.
- Сега вълнувате ли се пак да снимате?
- Не съм от хората, които на всяка цена искат нещо да направят. Даже съм си позволявала в годините въпреки малкото предложения, които съм имала, да отказвам. Защото смятам, че нещо, което не ти е на сърце или няма развитие, не бива да се случва.
- Какви роли отказахте?
- Две главни в киното. Мои колежки снимаха, добре се справиха. Даже на единия филм бях на премиерата за изненада на режисьора. Трябваше да бъда състарявана, а не е нужно. Другият случай нямаше синхрон в диалога още от самото начало и разбрах, че няма смисъл. Наскоро един драматург ми се обади, че е написал роля точно за мен. Зачудих се - как така, като не ме познава. Гледал ме е в "Къде е Маги". Не се виждах в подобно нещо и не се случи.
- Владо Даверов каза пред всички, че изглеждате по същия начин като във "Вчера". Каква е тайната?
- Да, твърде толерантен е, той много ме обича. Няма тайна. Когато човек живее откровено - и към себе си, и към хората около него, то си е изписано на лицето. Емоцията е важна! Трябва да си избираме хората, с които да споделяме живота си. Твърде кратък е, за да правим компромиси с избора си.
- Дъщеря ви Криста беше тръгнала по вашия път...
- Не е спряла, взе си пауза. Нейната агентка каза - тази корона бе причина да се народят толкова много деца. И действително много от нейните актьори станаха родители. Криста доведе една красива, сладка, нежна и фина Ефимия, доведе в нашето семейство един атлетичен и красив Адам. Те са заедно в Будапеща, в края на месеца я чакам да дойде в София да покаже на Ефимия нашия град и България въобще. Криста прави много интересни кастинги в последно време, януари снима мащабна продукция на SAT1 - една от най-големите немски телевизии, за борбата срещу насилието. Филмът излезе неслучайно на 8 март. Три жени, преживели домашно насилие, са споделили на екипа своите истории. Криста беше избрана без кастинг директно от една от тези жени. Беше й изключително трудно, защото момичето е било през цялото време на снимките и като нещо не е съответствало на верността, е реагирала. Стана доста силен филм.
- Каква тъща и каква баба е София?
- Имам чувството, че не съм толкова лоша. Много съм всеотдайна, бях при тях два месеца, като се роди малката. Като видях, че потеглиха родителските си ангажименти в правилната посока, се оттеглих. Първата годинка на Ефи много често бях при тях, защото имат нужда от подкрепа. Тя проходи преди две седмици.
- Разкажете за венчавката в замъка.
- Питах младоженците - добре, вие всичко това го измислихте много хубаво, браво, беше интересно за всички нас, ама така ли си го представяхте, или имаше компромиси. Двамата в един глас казаха - даже повече от очакваното. Това изпълва смисъла. Унгарците са интересни хора, оказа се, че не ги познаваме. Страхотна импровизация за празник имат, неуморни са.
- Внучката показва ли вече артистични заложби, ще ви наследи ли в професията?
- Тя ни слага в малкия си джоб всички. Тя ще си се движи в правилната посока, сигурна съм.
Това е тя:
Родена е в Смолян на 16 юни 1967 г.
Израснала е в Хасково в семейството на инженер Маргарита Кузева и актьора Петър Кузев
През 1985 г. е приета във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“, в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска. По време на следването си получава първия си ангажимент в киното - ролята на Дана в известния игрален филм „Вчера“ на режисьора Иван Андонов. След дипломирането си през 1989 г. е назначена в трупата на Театър „София“
От 1993 г. е омъжена за актьора Панчо Чернев, с когото имат дъщеря. През 1996 г. печели стипендия по международен проект за артисти „Да премахнем границите“ на външното министерство на Германия. София Чернева работи и живее със семейството си в Германия
Тези дни се прибра у нас за честването на 35-годишнината на „Вчера“ в кино „Одеон“
Лео Богдановски
