- Г-н Блатечки, участвате в най-новия сериал на NOVA “Клетката“. Как и защо решихте да се включите в това ново за вас предизвикателство?
- Реших да участвам в проекта, защото от доста време насам това е първият сценарий, който ми хареса. Иначе се пазя от сериали. Всъщност снимах и още един, който ми допадна, за същата телевизия. Но да, това беше основната причина – защото много ми хареса сценарият на „Клетката“. Разбрах и че в екипа има предимно млади хора, а пък аз обичам да работя с млади хора.
- Какъв е вашият герой Димитър Пелев и какви са допирните точки между вас двамата?
- Моят герой е положителен. Той е инспектор социални дейности и възпитателна работа в затвора. Психолог е по образование. Грижи се за това затворниците да минат по-леко през наказанието си и да могат после да се върнат обратно в обществото като нормални хора. По характер е добър човек, много отдаден на работата си, иска да помогне на всеки. Но носи в себе си тежка вина, която си е втълпил, и опитва да се справи с нея. Затова точно вторият шанс е една от темите, които го вълнуват. Димитър е човек с кауза, бори се затворниците да получат своя втори шанс и да осъзнаят грешките си. За да имат възможността един ден да започнат живота си начисто.
- Споделяте, че това е един от редките случаи, в които играете положителен герой. Как се чувствате в този образ?
- Това беше шега, разбира се (смее се). Но много се смяхме днес, защото разглеждахме снимки, които са за основната визия. И на всички изглеждам като сериен убиец, канибал (смее се). Ами много добре се чувствам в този образ. Сега се сещам за един американски актьор, който цял живот играеше какви ли не злодеи. И в последните си филми, около 70-годишен, вече започна да играе и положителни роли. Бяха му задали същия въпрос и той отговори, че лошите във филмите винаги са по-интересни за изиграване, но пък положителните герои получават повече пари.
- Как върви снимачният процес и имаше ли екстремни или любопитни моменти по време на снимките?
- Любопитни моменти има много, да. За моя голяма изненада ние вървим точно по график, не сме закъснявали, не са изоставали сцени. Всичко се случва доста подредено в целия снимачен процес. Не е имало нещо екстремно, поне засега. Много ми е интересно и забавно на снимки. Работя с колеги, с които не съм работил досега, което също ми е много приятно. Срещам се и със стари приятели, с които отдавна не сме снимали заедно. Забавно е.
- Освен вас в другите главни роли се превъплъщават колегите ви Гергана Данданова, Мартин Димитров и Жаклин Дочева. За първи път ли се срещате професионално и как се сработихте?
- И с тримата се срещам професионално за първи път. Нито на сцена съм играл с тях, нито в киното, но доста лесно се сработихме. Според мен много ни се получават нещата, имам такова чувство. Усещам, че има химия между всички нас. С Мартин сме горе-долу от едно котило. Защото учителят ни е един и същи и там е съвсем лесно, говорим на един и същи език. И с Гергана много ни се получават нещата. С Жаклин засега сме снимали по-малко в общи сцени, но и с нея бързо се сработихме.
- А как се работи с двама режисьори като Любомир Печев и Атанас Бончев-Наката?
- Нормално, като във всички сериали. Забавно ми е, защото аз много обичам да наблюдавам. Все още съм си запазил любопитството, слава Богу! И ми е интересно, защото те са много различни като режисьори. Ще видим после в готовите епизоди всеки от тях как е представил историята през своя индивидуален поглед.
- Вие самият чувствате ли се понякога като в клетка?
- Не. Аз още от дете съм възпитан да бъда свободен във всичко, което правя. И най-вече да бъда свободен в мислите си. Затова никога не съм се чувствал като в клетка.
- Има ли живот извън „Клетката“ и защо понякога попадаме в клетка, волно или неволно?
- В сериала това е един от важните проблеми, които се засягат – за клетката не само като затвор и физическо лишаване от свобода. А и за клетката, която много хора носят в душите си. И за свободата като избор, за който трябва здраво да се бориш. Доста интересна тема. Иначе, чисто човешки, защо изобщо попадаме в клетка – това зависи от много неща. На първо място зависи от възпитанието, което са ни дали нашите родители, след това и учителите ни. Зависи и от нас самите, какви сме и как искаме да живеем. В повечето случаи хората сами се затварят в клетка, налагат си ограничения. Заради обществото, заради другите... Както е модерно да се казва в последно време: „Всеки сам си преценя“ (смее се).
- Извън снимките за сериала вие пътувате из цялата страна с няколко театрални постановки. Разкажете ни за тях.
- Аз пътувам с много постановки. Общо взето, винаги играя между 10 и 15 различни заглавия. Много ми е хубаво, защото аз обичам сцената и живия контакт с публиката. Имам нужда от това. Според мен представленията са толкова гледани, защото хората в залата усещат, че ние на сцената наистина се забавляваме и това веднага преминава и в публиката. Независимо дали играем комедия, трагедия, мелодрама или каквото и да било. Те чувстват нашата радост на сцената и ни отвръщат със същото.
- Комедията или драмата – в кои образи се чувствате по-комфортно?
- Във всички (смее се). Синът ми Борил заяви, че иска да става актьор. Искал да играе и комедийни, и драматични, и всякакви роли. Явно това го е наследил от мен. Аз обичам да играя във всички жанрове. Всичко ми е любопитно.
- Къде стои театърът в живота на Асен Блатечки? А къде киното?
- Театърът, киното и любимите ми хора са трите еднакво най-важни неща за мен в живота.
- Какво ново ви предстои извън „Клетката“?
- С голямо нетърпение чакам един много любопитен филм и предполагам, че ще стане страхотен - „Залог“ на професор Светослав Овчаров. Зимата предстои да снимам и нов филм – коледен. Догодина очаквам да излезе сериалът „Есента на демона“. Това е вторият сезон на „Дяволското гърло“. Разбира се, има и нови театрални постановки. До Нова година трябва да излезе представлението „Психо“. Режисьор е Борислав Чакринов. В него ще играем с Малин Кръстев, Стефан Иванов, Милена Маркова, Асен Лозанов и Катя – една млада актриса. Също предстои премиерата на едно мое представление - „Съкровището на Силвестър“, по текст на Анжел Вагенщайн. То ще е интересен експеримент – пиратска пиеса, която е много смешна. Всички проекти ги очаквам с нетърпение. Аз по принцип съм изключително нетърпелив човек, искам всичко да се случва сега и веднага, на секундата. С течение на времето се научих, че трябва да си наложа търпение и да изчакам, за да се случат нещата.
- Освен страхотен актьор вие сте и страхотен баща. Какво обичате да правите заедно с вашите деца?
- Всякакви неща. Обичам да си говорим, да играем на плейстейшън и с двамата, да ходим на лунапарк, в Дисниленд, Пратера. Обичам да ходим на море, да тренираме… Напоследък със сина ми заедно ходим на фитнес и той тренира.
- Какъв баща е Асен Блатечки и какво е най-важното, на което искате да научите своите деца?
- Най-важното, на което искам да ги науча, е да бъдат добри хора. И да бъдат свободни. За другите неща знам, че ще се научат, има си учители – много свестни хора, които ще ги научат на всичко необходимо в училище. Аз искам да ги направя любопитни към света, да имат въображение, да се чувстват свободни и щастливи хора.
- А вие самият какво учите от тях?
- Уча много. В моята професия е задължително да се учиш от малките деца. Постоянно се уча от тях. Децата ни в днешно време са съвършено различни от нас навремето. Те са много, много по-умни и сензитивни, възприемат света по съвършено различен начин. Имам чувството, че се раждат мъдреци. Като че ли това с натрупването и предаването на гените май ще се окаже абсолютно вярно. Те се появяват на бял свят поне пет пъти по-съвършени от нас. Не говоря конкретно за моите деца, а за всички.
- Казват, че „човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“. Вие самият продължавате ли да мечтаете и за какво?
- Съгласен съм напълно с това. За всякакви неща си мечтая и те никак не са малки. Винаги си преследвам мечтите. Не оставам само с мислите за тях в очакване евентуално някога да ми се случат. Когато мечтая за нещо, действам, за да го реализирам. Вече съм се убедил – Вселената е така устроена, че сбъдва мечтите. Но само ако наистина много ги искаме и правим всичко възможно. Тогава мечтите се сбъдват.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Каквото винаги пожелавам – да бъдат спокойни. Защото според мен това включва всичко важно. Ако човек е спокоен, значи всичко му е наред.
Това е той:
- Роден е на 22 март 1971 г. в София
- Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Стефан Данаилов
- Шампион на България по карате в 4 поредни години - от 1989 до 1992 г.
- Има награда „Златен век“ от Министерството на културата
- Участва в повече от 50 игрални филма и театрални постановки
Екатерина Томова
