- Танко, след победата на Доналд Тръмп в президентските избори на САЩ отбеляза в социалните мрежи, че не си съпричастен с еуфорията, в които изпаднаха неговите поддръжници, значи ли, че си недоволен от развоя на вота?
- Не. Това беше по-скоро отношение към някои, които обичат да постват по всякакви теми и по всяко време и по този начин реално да спамят социалните мрежи. Определено и сред моите приятели и познати имаше такива, за които за пръв път разбрах, че по някакъв начин са искали Тръмп да спечели и са били яростни негови поддръжници чак като станаха ясни резултатите. И ти ще признаеш, че това е несериозно, досадно, а в някои случаи и направо смешно. Иначе аз в никакъв случай не съм изненадан от това, което избраха американците, тук, в Щатите, имаше достатъчно сигнали, че именно Доналд Тръмп ще спечели и ще се върне в Белия дом.
- Ти самият гласува ли за него и защо?
- В България признавате ли си кой за кого е гласувал (смее се)? Нали уж не се пита за такива неща, както и за това кой колко получава... Шегувам се. Винаги съм бил откровен и не съм се притеснявал да споделям каквото и да било. Не, не гласувах, макар че от четири години имам американско гражданство. Не гласувам тук, както не съм гласувал и в България.
- Защо?
- Не мисля, че след като не съм участвал с гласа си в изборите в България, трябва да го правя тук. От друга страна, гледам колко често и как организират избори родните политици, очевидно нищо не съм пропуснал. Просто никога не е имало кого да подкрепя истински. Аз така разбирам нещата, че някой трябва да успее да спечели доверието и подкрепата ми. Не си падам по избори от типа „по-малкото зло“. Злото си е зло и малко, и голямо. Такива избори не правя.
- И все пак Тръмп или Харис искаше да спечели в Америка?
- Аз бях повече за Доналд Тръмп. Избрал съм, че искам да работя, да правя бизнес и да живея в Щатите и от тази гледна точка мисля, че той е по-добрият избор за американците. Тези, с които общувам тук, също са на това мнение.
- Българската общност в Чикаго ли имаш предвид?
- Не. В интерес на истината аз тук общувам с много малко българи извън кръга на най-близките си. Мога да ти кажа кой беше най-разочарован от загубата на Камала Харис. Това е лицето Михаил Михайлов, популярен у нас като Шамара. Той беше сред най-големите поддръжници на кандидата на демократическата партия. Всеки обаче сам трябва да се аргументира, аз твърдя, че до известна степен разбирам от футбол, нямам такива претенции и към политиката за разлика от повечето хора в България.
- Защо тогава американците избраха Тръмп, който носи голяма доза непредсказуемост в геополитически аспект?
- По чисто икономически причини. Това, което се случи през последните четири години и цялото усещане за рязко поскъпване на живота, доведе до конкретния резултат. Тръмп твърди, че ще постави на първо място американците и това е нещото, което те искат. Тях почти изобщо не ги интересува какво се случва по света, повярвай ми. Хората се вълнуват от цената на бензина, от цената на имотите, на храната. Собственото им благосъстояние е на първо място, а в момента, ако искаш да знаеш, то е сериозно разклатено. Цените са скочили по три в последните няколко години. Бензинът, когато дойдох в САЩ през 2015 година, струваше 1,5 долара за галон, а сега е 4,5 долара. Това води до сериозно поскъпване на всичко и удря здраво и по транспортния бизнес, с който са ангажирани повечето българи тук. Искам да ви кажа, че положението е доста зле и не са малко тези, които даже фалират, някои се прибраха и към България.
- Ти самият имаш строителен бизнес и наемаш и мексиканци, те как гледат на някои от посланията на новия президент?
- Виж, Тръмп не е против тези мексиканци или всякакви други мигранти, които работят и помагат на икономиката. Той говори срещу незаконно пребиващите, които са част от престъпния свят и които тормозят обществото. Никой няма да тръгне срещу тези, които в търсене на по-добър живот за себе си работят и съвестно и допринасят за цялостния икономически растеж. В Америка има немалко българи, които нямат редовни документи. Дошли са на бригади или при приятели и са останали. Те работят, някои даже си имат социален номер, който тук е нещо като ЕГН-то в България, и никой не ги преследва чак толкова яростно и жестоко. И не вярвам, че това ще се промени и след встъпването на Тръмп в длъжност през януари.
- А какво става, ако ги хванат?
- Ако не са извършили престъпление, въобще не се занимават с тях. Могат да ги депортират, но нали така ще трябва някой друг да се хване с работата, която вършат. В България все още на мнозина им е трудно да си представят как функционира една система, която поставя на първо място икономическото развитие и бизнеса. Институциите също се грижат за това. Да, има и бандити, да, доста от тях са незаконни мигранти, но доста хора от Мексико, Латинска Америка и откъде ли не също подкрепиха Тръмп. На тях просто не им харесват цените в магазините, в ресторантите, наемите... и имат надежда, че новият президент ще оправи живота им.
- Ти самият къде живееш и какъв наем плащаш?
- Живея с приятелката си, с която сме заедно вече от немалко време, в нещо като гарсониера – всекидневна и спалня, и наемът ни е 2500 долара. Мисля, че може да направите сравнение с България, където и аз си бях преди няколко месеца. Цените наистина растат сериозно, даже главоломно. Преди за същото жилище плащах 1500 долара.
- Колко ви е сметката, като излезете на ресторант?
- Може би 200-300 долара. Нещо подобно. Говорим за нормален стандарт, какъвто доста хора си позволяват и в България. Аз не се оплаквам, но действително кризата тук по отношение на цените е факт и се усеща. По-трудно се изкарват парите, които са ни необходими, за да живеем така, както ни се иска. Специално в Илинойс българите основно карат камиони или са ангажирани по друг начин с транспортния бранш и този скок в цената на горивата определено влошава ситуацията и начина им на живот. Фалитите следват един след друг, както ти казах, и всички се надяваме на промяна и нов ръст на местната икономика, с която сме пряко свързани. Трябва обаче да ти призная, че тези трудности не са съпоставими със ситуацията в България. Аз опитах да организирам така живота си, че да се върна за по-дълго време. Искаше ми се да прекарвам горе-долу по 6 месеца тук и толкова в България, но не става.
Голямата любов в живота е дъщеря му Ема.
Дъщеря ми също не успя да свикне с живота у нас. Тук всичко е толкова по-добре организирано, че няма да ги стигнем и след 100 години. Хората като цяло са по-щастливи.
Те имат своите механизми за реакция, когато нещо в политиката не ги устройва, и ги използват. В Чикаго българската общност е много сплотена като цяло, имаме си две училища, четири църкви, често ни гостуват известни личности от България и поддържаме връзка с нашата земя.
- |Разкажи ни повече за това, с което основно се занимаваш в Америка?
- Още докато бях футболист гледах по канали като National Geographic и Discovery предавания за хора, които купуват стари и занемарени къщи, ремонтират ги и ги препродават на много по-висока цена. Към това и се насочих в САЩ. Купувам къщи, иззети от банки или изоставени, ремонтирам ги и ги препродавам. Отделно си имам строителна компания. Много се радвам, че реализирах нещата точно така, както си ги мислех.
- Чувстваш ли се достатъчно богат, за да кажеш, че си сбъднал американската си мечта?
- Всеки измерва богатството по различен начин. Аз се чувствам щастлив и това е най-важното. Тук се шегуваме, че човек става достатъчно богат и успял в Америка, когато не се връща в България, за да си прави зъбите. Аз си сложих коронки на всички зъби за 14 000 лева в България, тук това щеше да ми излезе повече от 10 пъти по-скъпо. Знаете, че тук медицинските услуги са безплатни за децата, но след навършването на 18 години всичко скача и до голяма степен зависи от медицинските застраховки. В спешните отделения няма да те оставят да умреш, но качествената здравна грижа наистина струва скъпо. Това е едно от нещата, което в България трябва да ценим.
- Помагаш ли на местния футболен отбор?
- Честно да ти кажа, доста съм ограничил футбола. Тренирам, но предимно във фитнеса. Знаеш, че в последно време се занимавам и с бойни спортове - кикбокс и муайтай, и това е новата ми страст. Разпределям си така времето, за да прекарвам и достатъчно време с дъщеря си, която сега живее при майка си.
- С Теодора имахте известни противоречия след участието й в един риалити формат, изгладихте ли ги?
- Не ми се говори по лични теми, наистина. Най-важно е да се грижим добре за детето и мисля, че се справяме. Теодора сега се върна в Америка, аз помагам с каквото мога, но си имам вече и своя отделен личен живот и мога да кажа, че съм супер. Не съм от хората, които ще тръгнат да ритат някого, когато е паднал. По-скоро съм такъв, че помагам на другите.
- А следиш ли ситуацията в българския футбол и какво мислиш за нея?
- Не мисля, че на някого ще му хареса това, което мисля аз. Генерално не са добре нещата и това е от години. Има от време на време някакви проблясъци, но вместо да се използва искрата от тях, сякаш се започва една завист и хвърляне на кал и не позволяваме на един или друг отбор, треньори или футболист да се развие и да изплува. Лудогорец си става шампион и както е тръгнало, сигурно ще е вечен, или поне докато са живи и здрави собствениците му. Поддържам връзка с някои от моите стари съотборници, с някои се чуваме и виждаме, когато се прибера, но много рядко се случва да изгледам някой мач. Не е добре, че имам усещането, че преди десетина години нивото на футболистите ни като цяло май беше по-високо. Може и да съм пристрастен, защото тогава и аз играех, но така ми се струва.
- Съжаляваш ли, че се отказа едва на 31 години?
- В никакъв случай. Дали на 31 или на 35, футболът е до време. Не виждах вече развитие. Стана така, че съм много доволен, че дойдохме тук, в САЩ, и се устроихме добре. Жена ми пусна документи за "зелена карта" на наши приятели, пусна и за нас и от всички избраха нашето семейство. На 31 години нямах контузии, но не съжалявам, че спрях. Така и така ми беше писнало от българския футбол.
Голът му срещу Щутгарт е звездният момент в кариерата му.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 18 август 1984 година в Стара Загора
- Като професионален футболист в елита играе за Берое, Славия, Вихрен, Черно море, Локо (Пд), Локо (Сф), а има един сезон и в казахстанския Жетису
- На 18 септември 2008 г. отбелязва гол за Черно море срещу Щутгарт при загубата с 1:2 в първи мач от първия кръг за Купата на УЕФА. „Моряците“ отпаднаха след 2:2 в реванша
- През 2016 година се отказва от професионалната си кариера като футболист и заминава със „зелена карта“ за САЩ
Людмил Христов
