- Здравейте, момчета, и честито за новата песен! Как се роди идеята за „Луксозни глупости“? Какво ви провокира да напишете точно такава песен?
Зюмбюл: Идеята се роди в паралелна на нашата реалност. Кули седна и описа картината, която вижда, а после всичко направихме в стих и му дадохме музика.
Кулю: Понякога виждаме несъществуващи реалности, но тази беше истинска.
Среброто: Работим с чувствата на хората. Това ни е работата. За това взимаме пари.
- Имате ли лична история или момент, който стои зад текста?
Среброто: Имаме двулична история и тя също седи зад този текст.
Зюмбюл: Виждаме едно, а чуваме друго. Това е двулично преживяване. Случва се всеки ден.
Кулю: Синхронизация на емоции. Това е нашата музика.
- Какво искате да кажете на публиката чрез това заглавие – само ирония ли има, или има и нещо по-дълбоко?
Кулю: По-дълбоко.
Среброто: По-дълбоко.
Зюмбюл: По-дълбоко.
- Как преминава процесът по създаване на една ваша песен – от първоначалната идея до финалния запис?
Зюмбюл: Отиваме при Тони Рикев от Клиник Рекърдс и ние само си отваряме устата, а всичко останало прави той. Той е и единият от музикантите в нашата група.
Кулю: След това посредством естествен интелект се опитваме да нагласим текст според начиная по който си отваряме устата.
Среброто: И на финала слагаме някаква музика, за да не изглежда чак толкова нелепо. Всичко е неочаквано просто и толкова забавно.
- Кой е най-запомнящият се момент от записите или снимките на видеото?
Среброто: Когато си тръгнахме от студиото. Преди това снимахме дъждовните сцени на -5 градуса.
Кулю: Зоран Петровски – режисьорът, искаше да ни даде възможност да направим световен рекорд по продължителен снимачен ден и успя. Благодарен съм.
- Чувствате ли, че имате мисия в музиката – например да карате хората да се замислят чрез хумор?
Зюмбюл: Ние сме това, което сме. и правим онова, което правим.
Среброто: На ръба сме да си повярваме, че имаме мисия, но да оставим мисията за мисионерите.
Кулю: Имаме мисия да имаме мисия…
- Какво според вас е мястото на сатиричната музика днес? Променя ли се публиката?
Кулю: Хората се опитват да разберат какво е сатира и затова се променят, за да разберат.
Среброто: За мен сатирична музика не е понятно какво е. Може би анимационна музика.
Зюмбюл: Музиката е една и съща, откакто съществува, само изпълнителите се променят.
- Как работите заедно като братя – има ли конфликти, как ги разрешавате?
Зюмбюл: Имаме конфликти, но не ги даваме. Продаваме ги.
Кулю: Но никой не ги купува и спряхме да ги произвеждаме.
Среброто: Сега произвеждаме неконфликти.
- Спомняте ли си първото ви общо музикално изпълнение? Какво беше чувството?
Среброто: О! Да! Пяхме едно парче в различни ремикси, „Бай Мангау“.
Кулю: Изпяхме всички ремикси, които бяха три, и после ги повторихме на бис още няколко пъти.
Зюмбюл: В Търново. Беше велико! До днес имаме много приятели оттам.
- Как се промениха отношенията ви с годините в контекста на съвместната ви кариера?
Зюмбюл: Еспоненциално.
Кулю: Развиват се по системата на фибуначи.
- Има ли нещо, което един за друг не бихте признали лесно?
Зюмбюл: Ние всъщност не сме истинските Братя Мангасарян.
Среброто: Ние само ги имитираме, но не искаме да говорим за това.
Кулю: Истинските са в паралелна реалност. Един ден ще разкажем и за това.
- Песните ви често съдържат социални послания – чувствате ли се понякога като „глас“ на хората?
Зюмбюл: Разбира се. Защо да не чувстваме. Чувстваме, каквото ни кажат.
Среброто: Каквото има за чувстване, си го чувстваме.
- Как гледате на социалните мрежи – по-скоро като платформа за изява или за заблуда?
Зюмбюл: Гледам като нещо, което вече няма как да бъде избегнато.
Кулю: Учим се да общуваме с тях.
- Имате ли притеснения за това как се възприемат посланията ви?
Среброто: Ние дори насърчаваме хората да не разбират нашите послания.
Кулю: Ние пускаме послания, а после се опитваме да разберем какви послания сме пуснали.
- Срещали ли сте неодобрение или цензура заради нещо, което сте направили?
Кулю: Разбира се! Аз един път си порязах ръката в един бар и охраната ме изведе навън, за да не изцапам бара с кръв.
Зюмбюл: Изкъпахме се на фонтана в град Сандански и кмета ни помоли да не си перем дрехите в него.
Среброто: Пешо Гетото искаше да се извиним на РАП общността заради едно наше изказване.
- Какво може да очакваме от вас след „Луксозни глупости“ – нов албум, концерти, колаборации?
Среброто: Концерти на 01.05 в „София Лайв клуб“, после в Сливен на 02.05, после Хасково на 03.05. Пеем на живо с група „Хай Тайм“. Те свирят, а ние пеем.
Кулю: Заповядайте и на театър в „Театро отсам канала“ на 13.05.
Зюмбюл: Представлението се казва „За вредата от образованието, културата и изкуството“.
Среброто: А скоро ще излезе втора и трета песен, но за това по-късно.
- Какво ви прави щастливи извън музиката?
Зюмбюл: Котенца, птички, мухички… всичко.
Кулю: Морските вечери и морски свинчета.
Среброто: Изгреви и залези и безбройните избори.
- Ако можехте да дадете съвет на себе си отпреди 10 години, какъв би бил той?
Кулю: Направи всичко по същия начин.
Среброто: Внимавай в следващите 10 години, за да не се налага да ти давам съвети.
Зюмбюл: Не взимай съвети от никой, който не е бил в следващите 10 години!
- Какво бихте казали на хората, които ви слушат, но още не са сигурни дали ви разбират?
Зюмбюл: Не е за разбиране, за усещане е.
Кулю: Ако не ни разбираш, значи вече си ни разбрал.
Среброто: Ако усещаш, но не разбираш, смени станцията.
- Как се справяте с конкуренцията в музикалния свят? Вдъхновява ли ви или по-скоро ви изнервя?
Зюмбюл: Ние започнахме да правим музика, за да има какво да слушаме.
Среброто: Да! Ние слушаме само наша музика, а през останалото време слушаме и друга музика, но не такава, която да ни изнервя.
Зюмбюл: 5-и клавирен концерт на Бетовен в изпълнение на Глен Гуд си заслужава да се чуе отново и отново, както и Шопен или друга такава музика. Но не искам да правя реклама на изпълнители, които вече не са сред нас.
Кулю: Слушаме и проектите на Майк Патън. Мистър Бангъл например. Въобще слушаме каквото качествено се появи. Ето защо слушаме предимно наша музика. Преди да пуснем нова песен, ние вече сме я слушали по няколкостотин пъти, а може би и много повече.
- Има ли песен на друг български изпълнител, за която си казахте: „Ех, защо не я написахме ние!“.
Кулю: О, да, много са! В българското народно творчество има много интересна и смислена музика също, но не съжаляваме, че не сме я написали ние, защото тогава не сме били родени.
Среброто: И в българската съвременна също има, но все още не е произведена. Чакаме да се появи, за да може да кажем това изречение…
Зюмбюл: Аз също съм почитател на българската музика, която още не е записана. Но в предишното минало има много ценни песни. Васил Найденов, Лили Иванова, „Щурците“, „Фактор“, както и всички останали по азбучен ред също… Сега се дава нулева възможност на съвременните изпълнители и ние много искаме да ги чуем, но няма къде. Навсякъде се пускат песни на други езици.
- Има ли нещо в музикалния бизнес, което категорично отказвате да правите, дори ако води до успех?
Зюмбюл: Разбира се! И сме отказвали. Ама това е много дълга тема. Предлагали са ни пари, за да спрем да пеем.
Среброто: Предлагали са ни пари, за да правим песни на други изпълнители и те също да станат популярни като нас. Но как да направиш песен на друг изпълнител, това е толкова невъзможно… Той иска, но не може.
Кулю: Отказвали сме също така и да пеем безплатно.
- Каква е разликата между сценичния ви образ и реалните ви характери?
Кулю: Ами в реалния живот не сме чак толкова обрани. Там може да си преиграваме, колкото искаме, и си преиграваме.
Зюмбюл: Не сме чак толкова стилни. Повече сме кичозни някак. Носим ярки дрехи и повече накити блестят. В сценичния живот това не е възможно, за да не се получи кич.
Среброто: И сме по-неразбрани от близките ни. Не ни разбират защо правим всичко това. Искат да правим други неща…
- Колко време прекарвате в социалните мрежи и как ги използвате – за работа или за удоволствие?
Зюмбюл: Аз прекарвам много повече време в асоциалните мрежи. Имам един приют за себе си. Влизам в него и не мога да изляза. В този приют за себе си има един друг свят, много котенца, пчелички и мухички. С тях се занимавам. Занимавам се с естествената си природа и се самообучавам.
Кулю: Аз се занимавам с опазване на изкуствения интелект. А той много обича да се занася по социалните мрежи и ми се налага да го наглеждам. Затова съм там понякога, а през останалото време също.
Среброто: Като изключим това, че аз самият съм социална мрежа, която трябва да поддържам, по-скоро не прекарвам време, а времето ме прекарва оттам.
- Как се справяте с хейта? Има ли коментар, който ви е жегнал истински?
Зюмбюл: Аз много обичам някой да каже нещо критично, но после да се обоснове. Критиката е много важна, това е ценно - да чуеш отсрещната страна, и предпочитам да се чуе истината. Но когато някой те нарича едно или друго просто за да те обиди, а пък и ти се обиждаш, това не говори добре за теб самия. Това означава, че нещо ти не си наред. Този, който те обижда, не говори за теб. Той говори за себе си. Няма смисъл да общуваш с такива тролове. Много е важно човек да попада на подходящи хора и с тях да репетира общуване.
Среброто: Реално няма обидни коментари. В света, в който живеем, трябва да има обиди и хейтове, както се казва, за да бъдеш и малко англичанин, защото винаги трябва да има и от двете. Иначе е малко или много малко неестествено. Киселинната среда в комбинация с алкалната среда правят искрата. Двете една без друга не работят. Лошо е, когато имаш предимно обидни коментари. Тогава работата не е на добре. Но ние не сме пили от тази чаша…
Кулю: Дори и да те обиди някой – седни до него поговори с него, помогни му. Той очевидно също има нужда някой да го обича. Той не произвежда хейтове просто така. Има причина да се чувства по този начин. Сега в интернет много лесно се хвърлят обиди. Хората крещят за помощ по този начин.
- Какво бихте казали на младите хора, които искат да бъдат различни, но ги е страх от неодобрение?
Зюмбюл: Първо да седнат и да поговорят със себе си много сериозно по този въпрос. Да осмислят защо и от какво се страхуват. Когато открият причината, да направят точно това, от което се страхуват. Още от първия път вече проблемът е решен.
Среброто: Може би в този млад човек се крие някой, който има нужда от внимание. Това е някой бъдещ артист според мен. Повечето артисти страдат от неодобрение. Те затова са артисти, за да може някой да ги одобри. Но с артистите трябва много да се внимава, защото те са много раними души.
Кулю: Аз не обичам да давам съвети, въпреки това много често давам съвети. Ето това вече е противоречие.
- Смятате ли, че хуморът е достатъчно силен инструмент, за да променя мнения?
Кулю: Да, разбира се. И не само мнения. Хуморът ще спаси света.
Зюмбюл: Хуморът е чудесно средство за оцеляване. Чудесно е човек да умее да измъква забавното от всяка една ситуация. Мисля, че това се нарича естествен интелект.
Среброто: Хуморът е и начин за лекуване на човек, на група или на цяло общество.
ТОВА СА ТЕ:
- Братя Мангасариян са комедийна музикална група от професионални актьори.
- Зюмбюл - Силвестър Силвестров
- Кулю - Владислав Петров
- Среброто - Александър Сано
- Изявяват се в стил, който те са си измислили: манга хип-хоп (смесица от хип-хоп, пънк и етно елементи с иронични текстове) .
- Първият им голям хит е „Бай МангаУ“.
- Преди дни пуснаха най-новата си песен „Луксозни глупости“.
Елизабет Методиева
