- Честит „Икар“ за изключителен принос, г-н Радичев! Какво значи за вас тази награда!
- Благодаря ви! Нещо нормално, което съм очаквал. Както са казали хората - по-хубаво късно, отколкото никога. За мен тази награда е огромна. Половин век съм на тази сцена. Много роли съм направил, не съм ги броил колко точно са и това е едно признание за работата ми.
- Как влязохте в първата ни трупа?
- Получих покана за Народния театър вкъщи, но изобщо не повярвах в това нещо. Защото идваха от Пловдивския театър, от Варна, от Бургас, от големите театри да ме гледат във ВИТИЗ. Аз играех в трите пиеси трите главни роли. Аз съм си от София - от Тула маала, тухларните фабрики, дето сега е Южният парк, та исках да съм в пловдивския театър, че ми е най-близко до София, да мога да си прескачам по-често до вкъщи. Помислих си, че някой си прави майтап с мене, както аз съм си правил кодош с разни хора от нашия клас и от други класове.
- Вчера беше 1 април, подходящ повод да разкажем за тези истории...
- Правил съм си майтапи всякакви, не само за 1 април, по всякакъв повод. Крил съм пиеси, някой костюм. И с мен са си правили, но по-малко. Викам си, сега някой е намерил бланка на Народния театър, сложил е някакъв мръчкав печат и ме бъзика. Не ходя 1-2 седмици, накрая на третата отивам все пак. Казвам - вижте какво, някой си е направил майтап, вижте какво е положението, да знам какво да правя оттук нататък. Тогава беше големият ремонт на Народния театър и администрацията беше в хотел „Севастопол“. "Я да видим какъв е този майтап", ми казва жената от личен състав и като погледна бележката: "Как може такова нещо, как може да не идвате вече трета седмица". Оправдах се, че съм бил в провинцията. "Веднага трябва да отидете в поликлиниката да си направите медицинско свидетелство да ви назначим на работа в Народния театър". Не можех да си представя как беше възможно това.
- Какво се оказа?
- Във ВИТИЗ играех в "Деца на слънцето" на Горки, професор Портасов - с брадичка, с мустачки. Тогава разбрах, че моят професор Филип Филипов иска да постави тази пиеса в Народния театър. Постави я и ме взе да играем заедно на една роля с Любомир Кабакчиев. Казваха, че във ВИТИЗ съм я играл страхотно тази роля и заради това ме взе в Народния театър. Продължихме репетиции в Сатиричния театър. От тогава вече толкова години - половин век, играя в Народния театър и съм непрекъснато от пиеса в пиеса. Имал съм случаи - премиерата ми е вечерта, след това се качваме в клуба да се почерпим и на другата сутрин съм в нова пиеса. Така не се прибирах вкъщи, спях в гримьорната. Не в тази, в която сме в момента, а отсреща - тук бяха Кабакчиев и други стари артисти, тежката артилерия на театъра, които аз много уважавам. Винаги съм се държал много възпитано, поздравявал съм всички. Със Стефан Гецов съм играл сина му Любомир в "Големанов" на Ст. Л. Костов. Всички съм уважавал, докато сега не е така - младите почти не поздравяват, но няма значение.
- Коя беше първата ви роля?
- В "Опит за летене". Любомир Кабакчиев играеше Даскал Киро, Георги Георгиев-Гец също направи много хубава роля. Аз бях Петлето и за нея получих първата си награда. Спомням си репликата, която Гецата казваше: "Гребете, гребете, но накъде гребете? Назад гребете!". Добре де, кое е напред - питаме ние. Той си облизва пръста, вдига го и казва: "Баали маа му". Тази реплика си остана. Пиесата сме я играли много пъти - с нея бяхме в Германия, Австрия, Гърция, Съветския съюз, в Белград, в Полша в театъра на нациите, почти цяла Европа обиколихме. Сега в момента се играе "Опит за летене" в Народния театър, в моята роля е Валери Йорданов, но не съм го гледал.
- От киното са останали култови ваши реплики - най-емблематична е "Ще ме цака той мене с топла бира, как може бе, Велко". От театралните постановки има ли такива?
- Помня една моя реплика в "Опит за летене" - "Тате, аз съм тук, тате, летя с балон". Значи баща ми е починал, той е някъде горе на оня свят - по принцип си знаем, че онзи свят е горе. А ние летим с балон. Друга реплика, която помня и до днес - "Цанка, Цанка се казвам". Героят ми се обърква, като го питат как се казва - Димитър, Иван, Георги, накрая казва "Абе обърках се, не мога да се сетя за името, господин полицай". Пак е от "Опит за летене". Иначе имам и много любими реплики от "Януари" на Радичков. На мен ми казват, че съм Радичков актьор. Много близки бяхме с него.
- Написал ли е някоя роля специално за вас?
- Не, защото всичко беше написано. Поставени са някои от пиесите в други театри - в Сатиричния, в Пазарджишкия. След това поставиха тук в Народния. Сещам се за "Януари", дето казвам: "Пусто нещо ме кърши, ама не знам - настинка ли е, грип ли е. Те сега докторите всичко за грип минават. По телевизията един доктор говори за грипа, всичко знае за него - откъде иде, как се развива, накъде отива и прочие. Само дето не знае как се лекува". Много актуално. В "Суматоха" играех също Иван Гамаша. И там имах един страхотен монолог за белите вълци от Турно Магурели - много дълъг, но хубав. А в "Януари" едно писмо чета и казвам: "Буферите на влака", то беше написано за мен от някой си. Така го четях, че непрекъснато ми ръкопляскаха - през реплика аплодисменти. Страхотно беше. Йордан Радичков - светла му памет - ми казваше: Тони, как не съм се сетил това да го напиша, което ти импровизираш. Той почти на всяко представление седеше на първия-втория ред. "Когато измислиш нещо при импровизация, което е в стила на автора, в стила на режисурата и моя образ - веднага те черпя една водка", ми казваше Радичков. Бая водки ме е почерпил в клуба.
- Имали ли сте гафове на сцената?
- Имало е, но по принцип аз не съм правил гафове. Цялата пиеса знаех наизуст, и репликите на другите герои. Като се получи някой гаф, помагам на някой от моите колеги, като им казвам: "Аааа, ти искаш да ми кажеш еди-какво си". Той се сеща коя реплика е забравил и продължаваме, без публиката да разбере какво е станало.
- Сега в една пиеса играете с тенджера на главата...
- "Колко е важно да бъдеш сериозен". Никога не ми е падала тая тенджера, винаги съм я крепял. В даден момент може да я махна и да играя без тенджера или да я използвам в мой плюс или в плюс на пиесата. "Тази тенджера много ти отива, в нея готвя яхнията с картофи" - ми казва героинята на Вяра Табакова и публиката много хубаво реагира.
- Има ли някоя роля, която не успяхте да изиграете?
- Сигурно има много роли, които не съм изиграл, но аз съм човек, който няма планове примерно трябва изиграя тази и тази роля. Не. Каквото ми дадат, това правя. И се справям досега винаги много добре - да чукам на дърво.
- Каква е тайната?
- Тайната е в това да умееш да слушаш режисьора. Защото той прави анализ на пиесата, след това разговаря с нас по образите, чете и други пиеси, и други трактовки на тази пиеса, други романи на автора и изважда най-хубавото от пиесата. Да умееш да влизаш в образа, ама така хубаво, че да играеш така, че все едно, че нищо не играеш. Това е може би най-трудното изобщо в театъра. Много пъти са ми казвали: Тонка, ти играеш така, че все едно, че си разговаряш с нас и не си в роля, как го правиш това, бе, толкова е трудно, а същевременно те приемат зрителите така, че искат и си мислят, че е много лесно - излиза на сцената, казва си репликите и всичко е точно. Ако изкарам един обикновен човек от моите приятели на сцената да се качи само за малко, той ще си забрави и името, и текста, и абсолютно всичко и ще се ошашави, ще почне да заеква, да говори глупости. Всички си мислят, че е много лесно, но всъщност е много трудна нашата професия.
- С кои режисьори ви беше най-лесно и леко да работите, с кои по-трудно, с кои въобще не можахте да се сработите?
- С Младен Киселов, един от най-любимите ми режисьори. С него направихме "Опит за летене". Моят професор Филип Филипов, който направи "Деца на слънцето". Иван Добчев, Леон Даниел, Асен Шопов, Кольо Петков, много са. С никого не ми е било трудно да работя, защото много добре съм разбирал хората и съм разбирал това какво искат да кажат, какво искат да направят в тази постановка.
- Значи сте и голям психолог, без да сте учили психология...
- Да, така се оказа. В последните години много работя с Камен Донев. С мен винаги е бил нормален, обикновен човек. Много хубаво показва нещата, обяснява разбираемо и точно, още повече че той като актьор показва това, което иска да се случи на сцената. Играе и женските роли, и мъжките, изиграва го, виждаш го и вече ти е по-лесно.
- Крещи ли като някой не се справя, че съм виждал Теди Москов как овиква дори съпругата си Мая Новоселска?
- С Теди Москов не съм работил, но сме приятели. Камен крещи, нормално е, но той като кресне, след това съжалява. Той е с чувство за хумор много хубаво и се опитва да го вкарва дори когато прави сериозна забележка.
- Има ли режисьор, дето не крещи?
- Младен Киселов беше такъв, не си спомням някога да е крещял. Бойко Илиев също, с него сме работили "Колко е важно да бъдеш сериозен" - пиесата е на Том Томсън. И той работи спокойно, много му е ясно какво иска да направи.
- Играли сте и народен представител в едно представление на Искра Радева - "Депутатите не лъжат". Какво е да играеш депутат?
- Понеже не мога да лъжа, си наемам един лъжец - в неговата роля е Тео Елмазов и той казва: "Аз съм Никос Парлос от Волос". Тя е гръцка пиеса, но е написана все едно че днес се играе, съвременна. Наемам го, за да лъже хората около мен, за да може да ме отърве от цялата тая история, защото аз не мога да го правя. Той лъже много изкусно. Голям успех имаше.
- Не сте се изкушавали да станете депутат?
- Не, защото не мога да лъжа. В един момент се опитаха да ме вкарат в политиката, но аз не съм се изкушил. Мислех, че само са ме наели да участвам в програмата. Обаче те ме вкарали в листата. Викам: аааааааа не, тая работа няма да стане. Край. И повече нито участвах, нито нищо.
- Канили ли са ви, предлагали ли са ви постове?
- Канили са ме от няколко партии.
- Днес е денят на изборите. Гласувате ли?
- Гласувам винаги. Сега гласувам за това да се увеличат заплатите и пенсиите. Да има истински неща в магазините, а не ментета, защото сега има много. Още повече гласувам да са по-евтини нещата, защото взимаме много по-малко от Европа, а същевременно ни пробутват ментета, замразени меса, кофти работа. Аз си имам градинка в двора и си гледам някои работи - домати, моркови. Картофи няма как, затова си купувам. Взимам от един приятел, картофения бос на Велинград. Попадал съм на ужасяващи неща в магазините. Замразените меса добре изглеждат на топлата витрина, като ги препекат. Имам приятел, който работеше в голяма верига и заради това напусна, защото се е отвратил от някои неща, които стават там. Много неща са с пестициди.
- Направо ви се къса сърцето...
- Къса ми се сърцето... за хубави неща, не само за жена ми, както е в скеча на "Клуб НЛО". Къса ми се сърцето за неща, които се получават в живота.
- А като гледате политиците в телевизора?
- Голяма част от тях се опитват да играят, да се правят, обаче са слаби актьори. И много лъжат. Това е ужас.
- Имате ли приятели политици?
- Имам и на тях им казвам абсолютно всичко. Казват: "Прав си, но нищо не може да направим".
- Ще се оправим ли след тези избори?
- Аз съм оптимист и все си мисля, че ще се оправим.
- Какво трябва да се направи?
- Голяма част от политиците са за изхвърляне и нищо не става от тях. Лъжат, говорят глупости.
Това е той:
Роден е на 7 юли 1947 г. в София
Участвал е в 44 игрални филма, сред които „Оркестър без име”, „Под игото”, „Хотел Централ”, „Маневри на петия етаж”, „Щурец в ухото”
През 1989 г. издава първата си грамофонна плоча „Битак“, а през 2002 г. и дебютния албум „Къса ми се сърцето“
От 1974-а е в трупата на Народния театър, изявява се и на сцената на Театър „София”, както и с частната трупа „Искри и сезони” на Искра Радева
Лео Богдановски
