Р ежисьорът Иван Черкелов, син на легендарния актьор Георги Черкелов, си отиде от тоя свят, за да събира парчета любов и на небето.
Според източници на „Телеграф“ става въпрос за рак, като през последната година режисьорът, опитал да направи родното ни кино световно, се бореше упорито да отложи този предизвестен край. Поклонението пред тленните му останки ще бъде в четвъртък.
Загуба
Пред „Телеграф“ вчера режисьорката Иглика Трифонова, която е сред най-близките приятели и съратници на Черкелов, нарече загубата му неистова. Тя допълни: „Интензивно живеехме още от младежките си години. Той беше този, който ни спасяваше от безвремието на 80-те и 90-те години. Страхуваше се от сантименталности и да не изпадне в тях. Бе човек с много високи критерии, като изискванията проявяваше първо към себе си. Не мога да си представя, че повече няма да се виждаме. Отиде си от една много гадна болест. Беше духовен човек. Наистина търсеше смисъла на живота“.
Иглика Трифонова определи „Парчета любов“ като своя любим филм. „Не само защото в него главната роля играе брат ми, който не е професионален актьор, но и защото там една от историите е моята. Има парче от моя живот. За мен това е един от трите най-добри български филма на всички времена. Сниман е в онези години на социализма, когато се правеха само мащабни исторически продукции и не можеше да става и дума за екзистенциален филм“, поясни режисьорката.
Пред БТА Иглика Трифонова каза още: „Адски тежко е. За мен той беше един от най-близките ми приятели и има огромно значение в живота ми. Иван вдигна летвата и като отношение към изкуството, към нравственото, с изключително присъствие. Малцина са хората като него. Знаехме, че трябва да се приготвим за най-лошото, но никога не е възможно. Страхотна загуба, от тези, след които животът никога няма да е същият. Имахме изключителна близост. Ние живеехме в един кръг, който ни съхрани в това безвремие. Много е трудно той да бъде описан с думи. Каквото и да кажа, то ще звучи като познато, като клише, а той беше извънредно различен“.
На балкона
Актьорът и режисьор Ивайло Христов заяви пред БНР: „Филмите му говорят сами за себе си. Направил е едни от на-добрите ленти в българското кино от края на 80-те. Винаги с интерес очаквах неговите филми. Знам, че той имаше своя вярна публика, която го разбира, която го усеща, чакаха филмите му с любопитство и интерес. Слава Богу, че филмите му остават. Бяхме приятели, много жалко".
После Христо си припомня: „Ние почти не сме си говорили за „Парчета любов“ - за сценария, за филма. Седяхме на едно балконче, слушахме „Пърпъл“, мълчахме и гледахме едно изключително красиво дърво… Пиехме ракия“. И разказва за последната им среща: „Беше вкъщи - пак слушахме музика, ядяхме салатка и пиехме уиски. Този път приказвахме много, седяхме вкъщи до 3-4 сутринта и си говорихме много. Иван имаше такъв талант да общува, дори и да не сме се виждали, сякаш вчера сме се разделили. Имахме много случки… Как да кажа, довечера ще изпия една чаша в негова памет. Един от интересните, от любимите ми режисьори. Да му е светъл пътят!“.
Среща
Режисьорът Людмил Тодоров разказва пред БТА: „Преди два месеца при едно наше чуване с Иван той каза, че се чувства достатъчно добре да пазарува, да готви, да излезе на разходка и даже да шофира току-що ремонтираната си кола. Като знам колко слаб и немощен се чувстваше напоследък, се учудих, че състоянието му се е подобрило така рязко. На другия ден Иван ми се обади по телефона. Попита ме къде се намирам в момента. Аз си бях вкъщи. Излез, моля те, на балкона и погледни надолу, каза той. Излязох на балкона, погледнах надолу и видях Иван до паркираната пред блока кола. Беше излязъл от нея и ми помахваше. Помахах му и аз, поканих го да се качи, той отказа и понеже се бяхме разбрали да се видим, попитах дали това тук го броим за виждане. Не, каза той, това тук го броим за помахване. Отново го поканих да се качи, но той обясни, че не може, защото е зает - днес трябвало да помаха на още доста хора и нямал време за гости.
После седна в колата си и потегли. Няколко дни по-късно се видяхме у тях, говорихме дълго, говорихме хубаво, смяхме се, но кой знае защо моят последен спомен с Иван не е от тази наша двучасова среща, а от помахването пред дома ми. По-късно нашият общ приятел операторът Стефан Иванов каза, че той също си е махал с Иван от своя балкон. Иван харесваше песента на „Щурците“ „Среща“. Който се сеща за нея, ще разбере какъв човек беше той. Да си махаш с Иван, беше уникално, незабравимо преживяване. Поклон пред паметта му!“.
На 65
Кинокритикът Геновева Димитрова сподели вчера: „Тази сутрин ни напусна любимият ми български режисьор Иван Черкелов на 65 години. Някак нереално изглеждаше възрастта за този духовен човек, с изглед на хипар. И все пак, както е верен на любовта си към рока, през всичките години от излизането на славния му дебют „Парчета любов“, променил лицето на българското кино, той изглеждаше непоклатимо консервативен и последователен със заниманията с една тема в авторското си кино - хаоса в душата на човек.
„Парчета любов“, „Търкалящи се камъни“, „Стъклени топчета“, „Обърната елха“, „Раци“, „Семейни реликви“… той се интересуваше от търсене на смисъла и едро, и детайлно, и тревожно, и мъдро, и красиво. Взрян надълбоко в света наоколо, във филмите си Черкелов сякаш въплъщава тезата на Камю за живота като нечовешка игра между абсурда, смъртта и надеждата, които си разменят реплики. Автобиографичност, биографичност до степен на изповедалност, един от най-ярките кинематографични кодове във филмите му. Той чегърта времето с антропологична прецизност и създава своя реалност, магична и вибрираща, която не можеш да сбъркаш с никоя друга“.
Кинокритичката си спомня още: „Преди няколко години, мисля че още излизаше вестник „Култура“ или вестник „К“, ми каза в разговор следното: „Ако някой ми каже, че филмите ми са подобни един на друг, монотонни, говорещи за едно и също, подобно на старата група „Блек Сабат“, бих казал, че тези филми, и аз между тях, приличаме на църква на гробище. Този църква не е като другите църкви, там няма сватби, кръщенета, няма празници, няма разнообразие, поводът винаги е един и същ, но не може и без такава църква“. Поклон пред великия Иван Черкелов!“.
Снима баща си
Сухата биографична справка сочи: Иван Черкелов е роден на 16 януари 1957 г. в Ловеч в семейството на актьора Георги Черкелов и д-р Виолета Мишева.
Завършва кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1982 г. при Георги Дюлгеров. Дипломната му работа е филмът „Балада“, а дебютният му пълнометражен филм е „"Парчета любов“ (1988), който е смятан за най-важният в края на социализма и началото на прехода. Следват „Търкалящи се камъни“ (1995), „Стъклени топчета“ (1999), „Обърната елха“ (2006, Специалната награда на журито в Карлови Вари), „Раци“ (2009) и „Семейни реликви“ (2015), „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ (2020). Филмите му са показвани на кинофестивали в Германия, САЩ, Канада, Франция, Чехия, Индия и България.
Често снима баща си във филмите си, както и Александър Трифонов, който не е професионален актьор, но играе във филмите на Черкелов.
Георги П. Димитров
