Н ова песен има по култовото стихотворение „Миг като вечност“, обяви пред „Телеграф“ големият поет Георги Константинов.
Тя е дело на младия бард от Панагюрище Румен Спасов. „Той ми се обади, че е направил три песни по мои стихотворения - „Колхида“, по сатиричното „Балада за лекето“ и нова мелодия по „Миг като вечност“. Аз много харесвам песента на Владимир Наумов, която изпълнява Тодор Върбанов, но чух и новата – има си самостоятелно звучене и мисля, че ще допадне на публиката“, сподели авторът.
Вечерни слънчогледи
Неговите почитатели ще могат да чуят тези изпълнения за първи път на 21 декември 2022 г. от 18 ч в мраморното фоайе на Столична библиотека. Тогава Георги Константинов ще направи рецитал с произведенията си, включени в последните му три книги - „Колхида“, „Миг като вечност“ (съдържаща 100 любовни стихотворения) и „Дърво и птица“, в която 50 негови творби са на български и преведени на гръцки по идея на поетесата Василка Хаджипапа, родена у нас, но живееща в Кипър. „Нямам познати, които да живеят в Гърция, но се оказа, че има голям интерес към тази книга, както от сънародниците ни, така и от местните почитатели на поезията“, добави Константинов. С издателство „Хермес“ той подготвя и нова книга със заглавие „Вечерни слънчогледи“, която ще излезе догодина за 80-годишния му юбилей.
Фейсбук
Новите си творби поетът тества в страницата си във Фейсбук. „Сам си я поддържам. Така проверявам дали дадено стихотворение вълнува хората. Някой път им припомням някое старо, за да видя дали още е актуално. Общо взето, поетична фейсбук страница. Не пускам свои снимки от събития, в които съм участвал, но все се намира някой да сподели такива кадри. От две години съм в социалните мрежи и се чувствам великолепно. Справям се с технологиите. Не очаквах, че ще е толкова ценен контактът с читателите там. По 200-300 отзива има под всяка публикация. Почти всички са положителни. Като пусна някое по-тъжно стихотворение, ми пишат да гледам по-оптимистично на живота. От време на време качвам и по някоя сатирична работа, тогава коментират, че предпочитат лиричните“, разказа още Георги Константинов.
Туфо
Писателят не може да се оплаче от интерес към произведенията му по целия свят. Най-известният му детски роман „Туфо, рижият пират“ вече е преведен на десетина европейски езика: френски, немски, руски, полски, украински, сръбски и други. „Преди 20 дни ми изпратиха ново издание на словенски в Словакия. Преди половин година пък излезе на сръбски в Сърбия. По същото време във Франция публикуваха мои стихове на френски. Преди месец имах отново покани за международните поетични фестивали в Китай и Южна Корея, но по различни причини все не мога да отида. Сега ми изпратиха своите антологии, в които са включени 6-7 мои стихотворения на китайски. Надявам се догодина отново да ме поканят, тогава вече задължително смятам да отида“, добави авторът.
ЧРД с роднини
Нищо специално не е планирал Георги Константинов за посрещането на 79-ия си рожден ден на 20 декември. „Изненадващо е, че доживях тази възраст. Най-вероятно ще се съберем с роднини вкъщи и ще гледаме по Евроком предаването „Здравитал“ на моя приятел проф. Христо Деянов, който посвети целия си брой на мен. А с почитателите ще празнуваме на следващия ден в библиотеката, тъй като на самата дата беше предварително заета“, сподели писателят. От сега той се стяга за доста по-грандиозни тържества догодина за 80-годишнината си. За Коледа може би ще се разходи със семейството до Витоша, а след Нова година ще поседи в къщата си в радомирското село Дрен, където сега е синът му.
Спасява сп. Пламък
Актуалните грижи на Георги Константинов в момента са спасяването на списание „Пламък“, на което той е главен редактор от 1983 г. „Литературните издания не са печеливши и затова трябва да се подкрепят от държавните институции. За догодина не можахме да осигурим издръжката му, а тогава се навършват 100 г. от създаването му, затова ми се иска да направим няколко юбилейни броя“, сподели пред „Телеграф“ поетът. Той ще има и творчески юбилей – цели 40 г. начело на списанието, което има опасност да спре да излиза. „Дяволско трудно е да се издава сега на хартия. Във Фейсбук е много по-лесно, няма ги тия разходи за илюстрации, за редактори. Но не се отказвам. В краен случай ще споделя за проблема и на приятелите си и се надявам да помогнат“, допълни писателят. Той самият очаква да получи и персонална държавна награда за заслугите си в областта на литературата. „Заедно с Калин Донков, Колдамова и други бяхме номинирани преди 2-3 години, но така и нищо не стана – сменяха се правителства едно след друго и пропадна идеята. Засега се справям само с пенсията за 35-годишния ми трудов стаж“, каза още Георги Константинов.
Лео Богдановски
