Ф илмът за Караджата ще бъде в символиката на класическия уестърн, определи режисьорът му Максим Генчев пред „Телеграф“. „В този филм ще преобладава екшънът и ще има много малко идеология. Натурален български уестърн“, поясни Генчев за „Свободата иска Караджата“.
Крави
Максим Генчев пусна във Фейсбук снимка на крави. Пред „Телеграф“ той уточни: „Това ще бъде експониращ кадър. Обичам този стар стандарт, където на фона на някакъв общ план вървят надписите на филма. Караджата е бил пастир, баш каубой, занимавал се е като малък с говедовъдство. Но в България сега няма крави, не и такива като едно време. Отивам в Калофер да проучвам, ама всичко е съсипано. Ако трябва, ще ги нарисувам. Искам и такива ниски, дръгливи коне, както си е било по онова време“.
По план снимките трябва да започнат в края на юли. Генчев обяснява: „Ако събера достатъчно пари. Ще снимам, както бе с филмите за Левски и Ботев – снимам пет-шест дена, спирам, чакам един месец, събирам пари и пак снимам. Министерство на културата не спазва закона, който само е избрало. Не финансира филми с национално значение. Държавата се дърпа от тези теми“. След това допълва: „Аз снимам с лични пари, имам 7 филма, продадени нагоре-надолу. Даренията са нищожни. Хората се уплашиха според мен. За Караджата ще действаме с пари от родолюбци, все още има такива“.
Сън
Максим Генчев обяснява, че вече сънува първия кадър от „Свободата иска Караджата“ и в него съвсем съзнателно прави препратки към класическите уестърни на Серджо Леоне. Разказва: „Едно момче върви из трънливо поле със завързани за гърба ръце. Виждат се кървищата, забитите тръни. И се движи в посока на едно дърво, на което виси момиче, около чийто врат има клуп. Другият край на въжето е вързан за една крава. Един турчин я храни и тя се движи по посока на царевицата. Тя опъва въжето и краката на момичето постепенно започват да се отделят. Целта на момчето е да подложи гръб, поне да удължи още малко агонията й. Те са брат и сестра. И вече следващият момент – тя изнемогва и ще бъде обесена. Тогава една сабя разрязва въжето и се появява Караджата на кон“. Споделя, че Серджо Леоне е неговият пример как да направи уестърн, но по български. „Търся лесно разгадаеми символики, за да не затруднявам и без това затъпелите филмови критици, които гледат само да обиждат. Те не са мост на знание към зрителя от филма, а са се превърнали в едни квестори, които само казват „да“ и „не“. В този филм има препратки към днешния свят, защото Караджата много липсва и сега. А свободата иска Караджата“.
Екшън
Максим Генчев обяснява и една от екшън сцените. „Раковски им дава заръка да убият Арабаконашкия епископ, който е грък, защото е откраднал короната на патриарх Евтимий и й маха камъните. Хаджи Димитър вика на Караджата, че понеже е християнин, не може да убие свещеник. А Караджата му отвръща, че не може добре да стреля, но ако не успее с куршум, ще го довърши със сабята. Ще има такива сцени, може сега да не са политически коректни, но са част от историята. В този филм ще преобладава екшънът и много малко идеология. Натурален български уестърн“.
Георги П. Димитров
