Г оляма обърквация е с числеността на новите полове и то още преди да е установило човечество каква е дефиницията за обикновените два - мъж и жена.
Досега дали някой е разузнал какво вклчва дифиницията за мъж и то, хетеросексуален мъж. Има ли изобщо вероятно някой да е напълно хетеросексуален и ако по случайност е такъв, мъжко ли е да се парадира с това. Мъжът само орган ли е, оплодител ли е и впоследствие баща и от тук нататък какво пък точно включва дефиницията баща. Защото много са бащите, които след някой непредвиден секс се явяват автори на син или дъщеря и следва да се докажат в сериозността и зрелостта си. Това става, като или поемеш отговорнст с издръжка или се ожениш за „потърпевшата“. Пропуснах, че баща можеш да станеш и по любов, но примерите на разводи след пищни сватби и обети също не са рядкост.
Жената - създанието ли е тя, което се внушава че е - благородна, даваща живот, подкрепяща съпруга си, отглеждаща поколение... Не е нужно с това да се занимават „група британски учени“, за да се установи, че една жена може бързо да се превърне в ловка лисица и да ти съсипе живота, след като те е гледала в очите и готвила.
Така стигаме и до другите полове, в наличието на които се съмнявам, повече вярвам, че ако си различен въобще, то в теб се таят нюанси на сексуалност или гледна точка към живота, които не те определят така дълбоко, че да ти придадат... пол. Но постепенно се чуват догадки, че в някоя северна държава вече се вадят от употреба думи като майка и баща, като брат и сестра, защото било деликатно и можело да нарани нечии чувства. В такъв случай ще кажа, че подобни системи не защитават половото различие, а сякаш го създават. Преди ти да си проговорил и проходил, вече са ти дали полова идентификация, с която ти може да не си съгласен в зрелостта си.
Ако например предположа, че някое момиче с повече мъх около брадичката и под носа е момче, в старанието си да съм любезен в някой бар например, го нарека млади господине, какво следва от това. Мога ли да получа плесница, да ми се насади чувство за вина или просто да получа оправдателна усмивка отсреща?
Същото е и в обратния вариант, когато момче с много стегнати панталони чарлстон, с фон дьо тен на лицето и лилави сенки над очите се сблъска с мен в асансьора и аз попитам - млада госпожице, за кой етаж сте. Чака ли ме съскане, убийствен поглед, пренебрежение (тоя старчок какви ги дрънка), или ще последва елегантно измъкване от ситуацията от двете страни...
Възможен ли е трети вариант, аз просто да преценя пола на съответната личност по външни белези и да се обръщам към него/нея според възприятието си? Кога съответният пол е валиден - до изваждане на легитимна лична карта или от възприемането от индивида на своята представа за собствен пол?
Не искам да стигам до въпроса с тоалетните, с участията в състезания, с уреждането на браковете между пол 9 и пол 34, например. Личното ми мнение продължава да е това, че не трябва да се налагат прибързани „диагнози“, че вярвам в разнообразието на природата, но без да и предлагаме човешкия си асортимент, а да разполагаме богато с нейния. Ще защитя Библията и същевременно знам, че животът се развива не така както е бил обещан или предвиден преди 2000 години. Храната, мисленето, средствата за масова информация, всичко това променя гените. Подменя ги.
Това е положението, дами и господа... Ох, извинете, и всички вие, такива каквито се чувствате. С любов!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
