„Целувката“ на Вежди Рашидов е първата купена творба на откриването на новата му изложба „Играта“, научи „Телеграф“.
Именитият творец представи най-новите си акварели и 4 скулптури в своята галерия Vejdi. На тържеството една от почитателките му още в самото начало харесала картината и я пожелала, а съпругът й веднага я откупил. Акварелите нямат имена, а номера, но на място нарекли творбата „Целувката“. Тя е отпечатана и на поканите за откриването на изложбата.
Забрана
„Много време нямах изложба. Това, което направих, дойде като аспирация от цъфтежа на японската вишна. Един ден на масата си гледам едно лилаво цвете и от това лилаво цвете ме осени да почна да правя някакви цветенца - в началото бяха лилави, после червени, след това сини, зелени. Само художникът може да си обърне цвета на цветето. Това е изкуството“, каза на откриването на изложбата авторът Вежди Рашидов. „Играта - това всъщност е начинът на съществуване на един истински художник. Ако изкуството не е игра, то какво е тогава? Желание да се харесаш на вкусове извън твоя или конфекция, която може да те води по пътя към оцеляване? Дано да съм избягал и от двете. Желаех да бъда само добър художник, защото никой не знаеше пътя към това. Акварелите станаха част от моя живот в годините, когато ми бе забранено да правя любимите си скулптури и покриваха емоциите от тежка безизходица. Щастлив съм, че всичко това е част от мен“, допълни скулпторът.
Акценти
„Ние познаваме Вежди предимно като скулптор. Тук обаче ми се ще да кажа малко повечко за акварелите, защото за мен те са акцентът на тази изложба. Въпреки че познавам творчеството му, мен те ме изненадват. Това са абстрактни акварели, картини, тъй като все пак е живописна техника. Но при Вежди, според мен, това е ново, има особена характеристика на тази абстракция - експресивна абстракция. В много случаи имаме съчетание на абстрактното с непосредствения порив, жеста и силата на удара на четката. А тези неща се достигат благодарение на една дълга поредица от опити, проби, грешки, от развитие в една определена насока“, каза проф. Чавдар Попов, критик, изкуствовед и дългогодишен приятел на Рашидов. „Всички скулптури са вариации на тема „Японката“. Един творец, който е овладял човешката фигура, човешкото лице, той може да си позволи всичко. Имаме едно съчетание на тази самостойна пластика с някакви елементи, които все пак подсказват, свидетелстват за това, което е заглавието - японка“, допълни проф. Попов.
Компаньонки
„Ако не знаех, че авторът е Вежди, и в единия, и в другия случай бих казал, че това са различни автори. Но както и да са различни акварелите и пластиките едни от други, те на по-дълбоко ниво свидетелстват за един цялостен органичен мироглед - мирогледа на автора“, каза още критикът. „За да направиш една японка, са достатъчни една коса и два шиша без образ. Това е ясно. Щеше да бъде още по-модерно“, каза Вежди Рашидов. Той допълни, че за много хора е тайна, че е работил шест месеца в Япония заедно с художника Захари Каменов. „Имам над осем изложби от Сапоро до Сакура. И, разбира се, онова, което ми е направило силно впечатление освен очичките, е, че шишовете не ги слагат всичките жени, а само гейшите. Те не са момичета за гуляй и разгул, те са компаньонки. И това ги отделя от другите жени. Това ми правеше страхотно впечатление. Така тръгна тази серия, от която останаха само пет, днес се продаде петата, останаха само четири. Това ще е краят на серията „Японки“. Бяха в други държави, разпродадоха се“, каза Вежди Рашидов.
Първанов и Желязков сред гостите
Сред официалните гости на събитието бяха Георги Първанов (президент на България в периода 2002–2012 г.), председателят на Народното събрание Росен Желязков, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, Георги Гергов, Юлиана Дончева, Константин Вълков (програмен директор на „Дарик“) и още журналисти, народни представители, творци, колекционери, ценители.
Лео Богдановски
