Б ългарският филм „Една провинциална болница“ бе обявен от критиката за най-добрия в света на фестивала в Карлови Вари.
Това разкри пред „Телеграф“ продуцентът на лентата Мартичка Божилова. „Получихме наградата за хуманизъм, журито го определи като един от двата най-добри филма на фестивала“, добави тя. От много години тя се познава с режисьора Илиян Метев, била му е консултант на продукциите, а сега за пръв път работят заедно. „Направихме филма без държавна подкрепа, с наши средства. Заради ограничения достъп в пандемията това е първият проект, на който не съм присъствала, но съм щастлива, че получихме морално възнаграждение – публиката казва след прожекциите, че са преживели катарзис, че е много човешки и въздействащ“, каза още Мартичка Божилова.
Линейка
70 дни Златина Тенева и Иван Чертов прекарват в кюстендилска болница, за да направят филма си. Идеята за него е на Илиян Метев, прочул се с филма „Последната линейка на София“. „Със Златина започнахме първоначално друг филм, но като видях с какъв такт общува в по-деликатните ситуации, й предложих да направим първо този проект. Тя е на 26 г., завършила е журналистика и вече е работила в документалното кино като асистент-продуцент. Иван пък е оператор на филма „Февруари“ на Камен Калев, а с него снимах предишния си проект „Три четвърти“. Около 150 часа материал успяха да заснемат двамата. Ежедневно ми пращаха кадрите в Англия, където бях по време на локдауна, и после по 2-3 часа сме ги обсъждали“, разказа пред „Телеграф“ Илиян Метев.
Чудеса
Първоначално Златина и Иван повече помагали на персонала на болницата, отколкото снимали. Нямало кой да прави пробите за PCR тестовете и те ги взимали. Разнасяли какво ли не. „Даже и във филма се вижда как оставя камерата и тръгва да помага на пациент. Но освен на много тежки моменти, са станали свидетели и на чудеса“, сподели Мартичка Божилова. „Истинското чудо са медицинските екипи, които са издържали на цялото натоварване, без да се оплакват – дежурствата по 12 часа, директорът е бил там денонощно. Имало е изключителни моменти – пациенти, на които това са последните им часове, хора, които за последен път се виждат. Но е имало и истински чудеса – пациенти, които са се влошавали и са отписани, по-късно да им се подобри състоянието“, разказа още Илиян Метев.
Лео Богдановски
