„Не съм много сигурна, че искам да ме запомнят“, признава със смях Станка Калчева, която получи наградата „Златен Кукерикон“ за женска роля в представлението „Скрити лимонки“.
„Нашата професия е такава, че живеем в паметта на хората, докато се играе дадено представление. С времето нещата се забравят. Имам толкова много любими роли, че не мога да избера само един фаворит. Важното е, че аз ще си ги помня и засега това ми стига“, сподели ексклузивно пред „Телеграф“ актрисата, която изигра Зоуи Страдърс в постановката „Скрити лимонки“ от Джоана Мъри-Смит, Театър „София“.
Калчева в представлението Фрида
Конец
В ежедневието наричаме „скрити лимонки“ хора, които ни изненадват с нестандартно изказване или действие. Постановката „Скрити лимонки“ е точно такава – нестандартна. Автор е австралийската драматуржка Джоана Мъри-Смит, чиито пиеси се играят по цял свят, а режисьор на българския прочит е Николай Поляков.
За сценографията е отговорна Петя Боюкова, а композитор е Михаил Шишков-син. Спектакълът прилича повече на шоу, отколкото на класическо театрално представление. На сцената ще видите Пламен Манасиев в ролята на водещ, Мила Банчева като изнемогваща майка, Неда Спасова – изоставена маниачка на кактуси, Ангела Канева – амбициозна участничка в арт конкурс, Дениза Павлова – булка, съжаляваща за избора си, Милена Живкова – вдовица с палави пориви, и Станка Калчева – залязваща естрадна певица. „Това са шест истории. Какво ги обединява? Формално, видимо и драматургично – нищо.
Изпълнение на Зоуи Страдърс
И все пак има един конец. Това е магическата среща с непредвидимото. Както и комичната редица от поражения – глупави поражения от несбъднати очаквания. Такива неща. В текста лесно могат да се открият феминистки и постфеминистки оплаквания. Ако ги търсиш. Аз ги подминах. За сметка на обожанието ми към жената“, анотира режисьорът Николай Поляков.
С легендарната Татяна Лолова
Авантюра
„Когато Николай Поляков ми се обади, с когото имам добра творческа биография, просто веднага се съгласих. Винаги, когато ме потърси, се отзовавам, още преди да знам за какво става въпрос. На него просто не мога да откажа“, разказва Станка Калчева пред „Телеграф“.
Героинята ѝ Зоуи Страдърс пее почти през цялото си появяване на сцената и актрисата споделя: „Оказа се, че трябва да вляза по средата на процеса, като гост-актриса, тъй като оригиналната актриса не можеше да продължи, а и представлението е на Театър „София“, а аз съм в Младежкия. Композиторът Мишо Шишков пишеше музиката в движение и всъщност това беше най-големият акцент от работата ми – да усвоя тези песни, защото те не са малко и не са лесни. Но все пак беше изключително приятна авантюра“, разказва с усмивка актрисата от „Скрити лимонки“.
История
„Може би се случи съвсем естествено. Търсех някаква възможност за творческа изява на подсъзнателно ниво. Съдбата ме постави в ситуация да съм в театрална среда“, разказва Станка Калчева за началото на любовта й към театъра.
Искра Донова, Койна Русева и Станка Калчева
„Навремето имаше един член 9, с който театрите приемаха млади хора, които не са завършили академията – чрез конкурс. И така попаднах първо в Ловеч, а после в Силистра. След като вече придобих представа за професията и какво се изисква от мен, в крайна сметка кандидатствах във ВИТИЗ, днешен НАТФИЗ – и останалото е история. Впрочем всичко е история“, коментира звездата от Младежки театър „Николай Бинев“.
Калчева има също и роли в киното, сред които: Данчето в „Докато Ая спеше“ (реж. Цветодар Марков), журналистка в „Досието Петров“ (реж. Георги Балабанов), участие в „Знакът на българина“ (реж. Димитър Недков), Наташа в „Английският съсед“ и Хубавка в „Моето мъничко нещо“ (реж. Дочо Боджаков).
Заедно с Василена Коломоец
А на въпроса кой актьорски процес е по-сложен – в киното или театъра, тя отговаря: „И в двата случая става въпрос за един път, който трябва да се извърви. Разбира се, че има разлика, но ми е трудно да определя кое е по-трудно. Работиш върху определена роля или образ, но изразните средства са различни. Театърът все пак е живо изкуство и изисква повече енергия във всеки един смисъл. Но в крайна сметка професията е една и съща“.
Борис
Синът на Станка Калчева и Малин Кръстев – Борис, също върви по стъпките на родителите си и се изявява като актьор и драматург.
Борис Кръстев с майка си
„От малък е изразявал желание да е свързан с театъра и играта, може би покрай нас с баща му, не знам. Завърши НАТФИЗ при проф. Здравко Митков. Междувременно написа пиеса - „Кулата“, която спечели анонимен конкурс и се играе в Театър 199 „Валентин Стойчев“, а пък миналата година спечели „Аскеер“ за драматургия.
В момента играе в Драматичен театър Пловдив и се надявам творческият му път да е разнопосочен, но това само времето ще покаже“, разказва за сина си Станка Калчева. Борис Кръстев участва също във филмите: „12А“, „Чичо Коледа“, „Чума“ и сериалите „Пътят на честта“, „Столичани в повече“ и „Мен не ме мислете“.
Многото награди
Освен че печели наградата „Златен Кукерикон“, актрисата е носител и на много други:
- Награда „Аскеер 2013“ за „Поддържаща женска роля“ за Майката в „Часът на вълците“ по И. Бергман, реж. Десислава Шпатова.
- Награда за ролята на Данчето във филма „Докато Ая спеше“ – Съюз на Българската филмова академия.
- Награда „Икар 2009” за „Поддържаща женска роля“ за Джанет Бърмайстър – пианистката в „Страхотни момчета“, мюзикъл по Дейвид Язбек, реж. Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев”.
- Награда „Аскеер 2009” за „Поддържаща женска роля“ за Джанет Бърмайстър – пианистката в „Страхотни момчета“, мюзикъл по Дейвид Язбек, реж. Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев”.
- Награда „Златен глумбал“ от Международния театрален фестивал „Глум Бал“, гр. Ниш, Сърбия, за ролята на Олга в „Три сестри“ от А.П. Чехов, реж. Крикор Азарян, Младежки театър „Николай Бинев”.
- II награда за женска роля от VII национален фестивал на малките театрални форми (1995), Враца, за Мари-Каролин в „Нощта на трибадите“ от П.У. Енквист, реж. Красимир Спасов.
- III награда за женска роля от XXI национален фестивал на малките театрални форми, Враца, за ролята на Фиона в „Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова, реж. Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев”.
- III награда за женска роля от XXII национален фестивал на малките театрални форми, Враца, за ролята на Фрида Кало във „Фрида“ от Саня Домазет, реж. Веселин Димов, Младежки театър „Николай Бинев”.
Александър Пашов
