А ктьорът Любо Нейков се превъплъщава в главната роля на племенника в пиесата „Натюрморт със затлъстял племенник“ на румънския драматург Йон Сапдару.
Премиерата е на 18 февруари на сцената на Драматичния театър „Сава Огнянов“ в Русе. Режисьор е директорът Боян Иванов, който е взел интересно решение - ролите на лелите да се изпълняват от мъже - Роберт Янакиев, Ивайло Драганов и Милен Димитров. Партнира им младата актриса Дона Вълова.
Герой
„Всъщност аз отдавна се подготвям за тази роля. С режисьора се познавам от студентските години и той каза: „Имам предвид един текст, румънски, но така не ми вършиш никаква работа с твоите 72 кг“. Отговорих му: „Ама нямам ли никакъв талант, не може ли нещо с подплънки“. Той каза, че всичко трябва да си дойде от мене, да е естествено - гушата, очите, паласки да си има, крачетата трудно да ходят, да се потя, да се изморявам. И аз от 1998 г. се подготвям за тази роля. „Много хора ще се припознаят в моя герой и в героинята на Дона. Тази невъзможна любов! За мен е важно, че само в театъра може да се случи такава лаборатория на емоциите“, каза в типичния си стил по повод премиерата Любо Нейков. Роберт Янакиев шеговито допълни, че колегата му има намерение да продължи с подготовката. В „Натюрморт със затлъстял племенник“ героите са обикновени хора - три лели отглеждат своя племенник – детето на четвъртата сестра, обясни режисьорът Иванов. Героите попадат в комични ситуации, но всъщност пиесата поставя много важни за обществото теми – за обсебеността, за невъзможната любов, за любовта, която може да те задуши, да те унищожи и превърне в нещо, което не желаеш да бъдеш.
Сцена
На сцената Любо разсмива от раз хората, но той не отрича, че комедия се прави най-трудно, защото има хора, които просто не искат да погледнат на живота от положителната му страна. „Комедия се прави най-трудно. Всеки, които се е занимавал с това, знае. Проблемът е, че идват хора, които имат желание да се забавляват и да се смеят, и такива, които нямат това желание. Вторите няма да се смеят, каквото и да се случи в живота, защото те преминават през него като сърдити туристи. А като се замислим, животът е толкова кратък и е толкова хубаво, че сме тук и сме заедно“, разказва Нейков.
Много от нас никога не са се замисляли колко струва на един актьор да се качи на сцената, когато самият той изпитва болка, и да забавлява така, че никой да не разбере какво е в сърцето му. „Артистите умеят да прикриват болката, страданията, които всеки един от нас има. Ние също поемаме към един път, от който връщане няма, и в това няма нищо страшно и нищо обезпокоително“, обяснява Любо.
Той е категоричен, че не от всяко представление, в което играе, струи само хумор в огромни количества. „Ето например „Самотният Запад“ на Сливенския театър - Мартин Макдона, ирландски хумор. Много ми харесва това, че хем има хумор, хем има и много хвърлени моменти, които да те натъжат, да те замислят. Истината е, че вече е много по-трудно да разсмееш зрителя, но най-важното е да извадиш емоция. Каквато и да е - негативна, положителна, да се смеят, да плачат, но да има емоция“, казва още любимият комик на България.
Екипът за „Стриптийзьори“ се събрал за 10 минути
В една от най- хитовите постановки в момента - „Стриптийзьори“, Любо Нейков и Ненчо Илчев стават стриптийзьори по принуда. Постановката е по текст на Влади Априлов, а продуцент е Деляна Маринова - Джуджи, а в нея влизат и други любими комици - младият актьор от Сатирата Васил Грънчаров и Красимира Демирова. Режисьор на представлението е Ованес Торосян.
Оказва се обаче, че срещата между Ненчо е била за съвсем друга пиеса, но накрая двамата стигат до идеята за „Стриптийзьори“ и успяват да съберат екипа буквално за 10 минути.
„Ние със Джуджи се събрахме за един друг проект, който така и не се случи и най-вероятно и няма да се случи. Поради заетост на екипа нямаше как да стане, а аз си бях отделил едно определено време. Тогава й казаха, че след това й предстоят много пътувания, турнета в Нова Зеландия, Австралия и ще е много трудно да ме хване отново и да намерим време да се съберем отново. Тогава тя каза да мисля бързо за нов вариант“, разказва Любо и допълва: „Попита ме сещам ли се за една пиеса на Влади Априлов - „Стриптийзьори“. Аз й казах, че много добре я знам тази пиеса. Прочетохме я отново, обадихме се на Влади за леки промени, след това се обадихме на Ованес и за 10 минути буквално екипът беше събран. Звъннах на Ненчо, оказа се, че и той има една малка дупка в този период и се наредиха нещата. Много се забавлявахме по време на репетициите“.
С Ненчо, Руслан, Къци и Ицо се разбира с поглед
Случайно или не, съдбата винаги събира Любо Нейков заедно с професионалната му дружинка - Ненчо Илчев, Руслан Мъйнов, Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов. Самият Любо твърди, че не вярва в знаци на съдбата, а в истинското приятелство, което ги събира вече толкова години.
„Не, не вярвам в знаци, вярвам в приятелството, в чистата и искрена любов между приятели. Аз няма как да не звънна на Ненчо, на Руслан, на Къщи, на Ицо. Това са хора, с които съм работил цял живот, които обичам безумно много. Това са първите хора, за които се сещам винаги. Във всеки момент, като се погледнем, и знам кой какво ще каже. Нашите взаимоотношения са вече на едно друго ниво“, категоричен е Нейков.
С интерес го питаме как успяват да запазят едно такова приятелство, при условие че са в една среда и по-скоро се очаква от тях да са конкуренция помежду си. „Не се изгражда трудно такова приятелство, ако сте искрени един с друг. Ние успяваме с доверие. Знаеш, че доверие се гради трудно с години, но се руши за миг. Когато си честен и откровен, нещата се получават“, завършва актьорът.
Отива в Сингапур със „Стани, юнак балкански“
Любо Нейков и Влади Априлов се събирха и в комедийния спектакъл “Стани, юнак балкански”, който е насочен основно към българите, които живеят в чужбина. „Обиколихме над 60 града в Европа. Сега предстоят турнета в Австралия и Нова Зеландия. Ще играем и за българите в Сингапур“, разказва Любо. Той издава и малко от сюжета а постановката. „Разказва се за двама приятели, които се срещат на едно летище - единият заминава, а другият се връща. Много е смешно. След представление обаче ние оставаме и си говорим с българите зад граница и е много хубаво, че ни казват: „Да, много се смяхме, но и ни хванахме за гърлата, поплакахме си“, допълва Нейков.
