- Зоран, вие сте един от режисьорите на сериала на БНТ 1 „Войната на буквите“. Как се включихте в проекта?
- След поканата на продуцентите за среща и точно след първите пет минути от разговорa вече се бях навил. Осъзнавах, че ще направим нещо по-различно от всичко досега, а за мен това е основна мотивация. Дори не попитах какво ще е заплащането. Скочих с главата напред, без много да мисля. Доверих се на интуицията си и тя ме водеше до самия финал.
- Kакво да очакват зрителите в предстоящите епизоди?
- Докато четях сценариите, аз непрекъснато се изненадвах от нещата, които предстоят. Режисьорски направих всичко по силите си това да достигне до зрителите по възможно най-интересния начин. Няма да има разочаровани в нито един момент. Проследяваме историите на синовете на цар Симеон. Докъде ще стигнат? Какъв ще е техният избор - любовта или народът? Всеки епизод съдържа толкова много изненади и аз съм изключително щастлив, че имах възможност да работя по този проект. Обикновено, когато работя по някой проект, съм свикнал да има ключови и не толкова важни сцени или, както им казваме, "пълнеж". Е, тук нямаше. Всяка сцена е вързана с две сцени напред и още три назад, два епизода напред и три епизода назад. И да исках нямаше как да претупам нищо. Разтягахме денонощието, но в нито една секунда не си позволих да направя компромис и изобщо не мислех дали продуцентите няма да решат, че въвличам проекта в допълнителни разходи и да ме сменят, защото бях истински сигурен в себе си. Просто държах нещата да станат по най-добрия възможен начин.
Със Захари Бахаров на премиерата.
- Не е лесно да се продуцира смел и провокативен сериал, важи ли това и за режисирането му?
- Не мисля, че има лесен проект. Не бих нарекъл "Войната на буквите" провокативен. В чужбина отдавна се снимат исторически филми с модерно звучене. Ние не сме свикнали на това и в началото е малко странно. В този сериал имахме много предизвикателства. Например няма много фактологически данни за живота преди 1000 години. Не можеш просто да излезеш и да снимаш по улиците. Всичко трябва да е предварително измислено и одобрено от нашите историци консултанти. Почти всяка дума от сценария е съгласувана с тях. В седми епизод например се чува думата “канцелария”. Това е дума, която историците ползват официално за администрацията в онази епоха, но в днешни дни е по-вероятно да си представим офис с мокет, ксерокс и телефон с кабел и слушалка. Затова много се радвам на зрителите, които се потапят в историята, а не спекулират къде ще се издъним.
- Какви послания внушава сериалът?
- За изборите в живота, за ценностите, които са важни и отдавна забравени. Дали личното ни добруване е по-важно от това на общността ни. Това с пълна сила важи и за родния ни киноелит – всички да се сравнят помежду си, вместо да положим общи усилия и да се развиваме заедно. Нека нашите сериали стават все по-качествени. Да започнем да изнасяме наши продукции в чужбина, какъвто беше случаят с "Под прикритие". Сами се държим на много ниско ниво и общественото мнение се изгражда от тролове. Ако нашите сериали започнат да излизат от границите на България, бюджетите ще стават все по-високи. Качеството ще се вдига със всеки следващ продукт. Всичко това зависи само и единствено от нас.
С Борислав Чучков и оператора Борис Славков.
- Чрез какви режисьорски похвати достигат те до зрителите?
- Основното в този сериал беше работата с актьорите. Не започвахме да снимаме, докато всички не усетим сцената. Накрая аз вече дишах заедно с тях. Когато актьорите вярваха на думите, които изричат, нещата винаги се случваха.
- Аудиторията на сериала се насища все повече и с млади хора. Радва ли ви това?
- Много ме радва, в младите е бъдещето. С всеки следващ епизод рейтингът ни е по-висок в сравнение с предишните, и то основно при младата публика. Не искам да се сравняваме с другите сериали. Мисля, че всеки дава всичко и трябва да се подкрепят всички български продукции.
- Как премина снимачният процес? Каква беше атмосферата на снимачната площадка?
- Снимките бяха много трудни заради епохата, но успяхме да се сплотим и работихме като едно. Екипът беше като добре смазана машина. Времето беше единствената ни пречка - никога не стигаше, но ние продължавахме да снимаме. И в най-трудните моменти успявахме да се забавляваме и творим.
- Как се чувства един режисьор, когато е пред и зад камера?
- Пред камера е ужасно! Всеки път се предизвиквам да направя подобна глупост и всеки път съжалявам. В малката ми роля в сериала имах една реплика - “Съжалявам, Елени, имам три деца. Не мога да ги оставя”. Толкова много се притесних, че режисьорът (това бях аз) ми позволи да ги съкратя само до “Съжалявам, Елени”. Не е лесно. Но зад камера нямам проблем да контролирам целия процес. Екип, актьори и статисти, общо стотина човека, и то с усмивка и лекота или поне така се надявам да е било за всички.
С Теодора Духовникова на снимачната площадка.
- В сериала основно място заемат човешките взаимоотношения между историческите герои. Предизвикателство ли беше да ги интерпретирате?
- Не беше лесно. Човешките взаимоотношения, без значение дали са исторически или не, са си човешки взаимоотношения и никога не могат да бъдат интерпретирани еднопластово. Помогна ни това, че сериалът, както е известно, е базиран по романа на Людмила Филипова.
- А беше ли предизвикателство и за самите актьори да се превъплътят в тези интригуващи взаимоотношения?
- Лично аз мисля, че те имаха най-трудната задача. Хем трябваше да са максимално автентични спрямо епохата, хем искахме да представим тези събития по модерен начин, за да се приемат и от младата публика. Мисля, че всички се справиха отлично с предизвикателството.
- Какви бяха най-големите трудности по време на снимачния процес?
- Всичко беше трудно, нямахме лек снимачен ден, а сценарият съдържаше много драматични, екшън и не малко любовни сцени. Тези сцени имат нужда от сериозна предварителна подготовка и повече време за снимки. Както вече казах, времето си беше мираж.
- Какви бяха най-големите рискове?
- Лично аз много се притеснявах да не изглежда бутафорно. Доста се постарах това да не се случи и се чувствам много горд с резултата. Обръщах специално внимание на всяка сцена за това как ще я осветим, какъв реквизит да има. Много често и импровизирахме. Доволен съм какво постигнахме. Дано следващият сериал да е още по-силен и добър, да градим нагоре цялата индустрия.
- В сериала участват едни от най-добрите български актьори като Захари Бахаров, Теодора Духовникова, Деян Донков. Помагаха ли те на по-младите си колеги, за някои от които тази вечер ще бъде дебют на малкия екран?
- Опитът винаги е важен. По-опитните актьори в началото много помагаха на по-младите, а към края така се сработиха, че вече нямаше нужда. Всички много се стараха.
- Костюмите са правени специално за актьорите и са изключително автентични. Доколко те допринасят за атмосферата на епохата, която пресъздавате?
- Tова е един от най-важните елементи при пресъздаване на стилистиката на епохата. За мое щастие всички костюми бяха правени специално за конкретния актьор, който играе определен герой. Това не е стандартна практика у нас, но аз имах честта да участвам в проект, където имахме тази възможност. Всичко беше нарисувано на ръка, скроено и ушито с много внимание.
- Продукцията е мащабна и изисква специални ефекти, дори и много животни и бойни сцени. Какво ще видим на екран?
- Всички актьори предварително ходиха на конна езда. Имаха репетиции с каскадьори за боевете. Старахме се да сме максимално подготвени на снимачната площадка. Има доста постпродукция и ефекти, защото снимахме основно на декори. Опитахме се да изпипаме всеки детайл.
- След „Войната на буквите“ работите ли по нов проект?
- Проекти има много, но всичко е в процес на развитие. Силно се надявам да няма повторна криза и отново целият бранш да спре. Ние още не сме свършили напълно работата по сериала. В момента монтираме последните епизоди, композираме музиката и куп други неща. Работата по сериала ще свърши едва когато се излъчи последният епизод. Силно се надявам да не е в деня на изборите (смее се).
- Вие сте роден в Скопие, връщате ли се често там?
- Вече 21 години живея в България и доста рядко пътувам до Македония. По-голямата част от съзнателния ми живот съм я прекарал тук. Първият ми сериал "Стъклен дом" вече е на над 10 години.
- Кой е Зоран Петровски извън киното?
- Човек, който просто иска да се усмихне и да чуе “добро утро”.
Това е той:
- Роден е на 30 май 1982 г. в Скопие, Северна Македония
- Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
- Работи по сериалите „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Пътят на честта“
- Има син Сива от актрисата Силвия Петкова
Екатерина Томова
