У чител от Стара Загора пое перото от Георги Господинов. 43-годишният Евгени Черепов грабна престижната награда с романа си „Извън обхват“.
„Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити.“ С тези думи критикът Светлозар Желев описа книгата.
СМИСЪЛ
Романът ни пренася в хижа в Стара планина, която приютява българи от различни поколения – някои, преследвани от тъмното си минало, други - от суровото настояще. Силна буря ще ги накара да оцеляват заедно и да се вгледат в себе си. Така изглежда с две думи „Извън обхват“. Какво всъщност се случва с героите, защо Евгени ги праща толкова далеч от цивилизацията? „Защото имат нужда, защото всички имаме нужда понякога от такива бягства“, отвръща той. Убеден е, че във времето на шеметните технологии е важно човек от време на време да излиза „извън обхват“ - „стига да успее да го прави контролирано“. „Изпадането в носталгии и блянове по предишни за нас времена понякога е спасително за психиката ни. Но пък спасително за бъдещето ни е да сме адекватни на сегашния свят“, казва пред „Телеграф“ Черепов. Той има още множество разкази, видели бял свят в различни издания, но само една книга преди „Извън контрол“ – „Добавено лято“. Паузата помежду им е цели 12 години.
ЗРЯЛ
„В това време ми се случи истинският живот. Завръщане в Стара Загора след десет години в София, нова работа, ново висше образование, роди се дъщеря ми, прохождах в учителската професия – все неща, които ме задъхваха страшно в конкретните моменти, но пък резултатът сега е, че съм доста по-зрял мъж, доста по-зрял писател. Някога някъде бях чел, че истинските прозаици в литературата стават такива след 45-годишна възраст. Сега разбирам защо това може би е вярно“, мъдрува Черепов.
Някак свенливо споделя, че най-знаменателните събития през последните 20 години за него са щерка му и „всички онези малки сладки мигове“ на изграждането на връзката помежду им. „Обичам татковската си версия“, казва бащата Евгени.
ЗАДЪХАНО
Детето идва на бял свят точно година след излизането на „Добавено лято“. След като е следвал строително инженерство, бил е в охранителния бизнес „просто като препитаване с каквото има в години на оцеляване“ – изкарал 10 години в София, таткото на мъничето решава да учи задочно българска филология в Пловдивския университет. „Сега 20-годишните избират между десетки международни компании, в които могат да работят, че даже и от дома си. Преди 20 години работехме, каквото се намери – не само младите, ами всички. Слава богу, дойдоха времена, в които мога да се занимавам и с каквото ми харесва“, прави равносметка днешният носител на „Перото“.
Евгени Черепов раздава автографи.
Евгени Черепов с Перото в ръка.
„Задъхани и без никакво време за почивка 4-5 години ми се наредиха тогава, но пък бяха хубави, реално тогава възмъжах. Дали е закономерност или стечение на обстоятелства, още се чудя“, споделя той.
ЗАВРЪЩАНЕ
По времето, когато Евгени решава да се върне в родната Стара Загора, училите и поработилите едно-друго в София смятат това да останат там за шанс за по-добро препитание. „Освен това има всякакви хора с всякакви мечти. Разбира се, че столицата ще дава най-широко поле за реализация на тези мечти, а към днешна дата това е и целият глобален свят. Аз не съжалявам. Явно съм си провинциалист по душа – от хората, които се чувстват добре там, където са израснали, и могат да дадат своя принос за развитието на това място. А в днешно време мога много лесно да се чувствам космополитен човек, живеейки си най-спокойно в Стара Загора“, убеден е писателят.
Блиц: Учениците са ми приятели, другото е лесно
- Изненада ли ви, че именно вие получихте „Перото“? Носители на наградата през годините са Борис Христов, Иван Теофилов, Владимир Попов, Иван Цанев, Светлозар Игов, Божана Апостолова, Георги Борисов, Владимир Зарев и Георги Господинов?
- Като изключим една неизкоренима базова надежда, която присъства у всички ни, не съм очаквал да получа този приз. Бях доволен още когато романът ми влезе в краткия списък от шест книги. Когато обаче останаха три, започнах да се надявам, признавам си.
- От това, което четох, ми прави впечатление, че гледате на високите технологии по специален начин. Какво са те – опасност, бреме, улеснение?
- Отговорът е лесен, като се даде примерът с вещество, което може да бъде лекарство или отрова според дозата, в която бъде прието. Технологиите са невероятно улеснение, правят живота ни много-много по-лек. Ако не си спазим мярката обаче в личната им употреба, ако прекалим с дозата – говоря за онлайн живота ни, пристрастяването към тях води до стабилни нива на тревожност, нещастие, депресия. Не го казвам аз, научните изследвания го казват от доста години.
- „Животът хич не е лош понякога и извън библиотеките.“ Вие го казвате. Толкова ли добре се чувствате в библиотеките?
- Библиотеките са прекрасно място. Само това ще кажа.
- Разкажете за учителя Евгени Черепов!
- Не се притеснявам да нарека учениците си приятели. Такива ставаме, такива оставаме.
- Няколко банални въпроса: за свободното време, любимите автори и книги, любимата музика – въобще за любимите неща…
- Спорт, разходки, срещи с приятели, кино, театър, хубави разговори с хубави хора. За любимите книги и автори ще ни трябват доста страници.
- Съгласни ли сте, че днес все повече се отдалечаваме едни от други. Няма ги едновремешният комшулук, общуването?
- И да, и не. Сега по-трудно се доверяваме и сприятеляваме, но пък имаме възможността да го правим в по-широк кръг от хора и с по-малко предразсъдъци. Поне ми се ще да вярвам, че е така.
Елена Дюлгерова
