С ериалът „Войната на буквите“ стана поредният повод родният интернет да се раздели на крайни мнения и направо да се сдърпа като в уличен бой, като тези „против“ определено са по-шумни и цветисти.
Писателката Людмила Филипова, по чийто роман е сериалът, вчера бе силно предпазлива в коментарите си. Тя каза пред „Телеграф“: „Завиждам на хората без работа. Завиждам им с какви глупости хората се занимават. Това изисква важно заявление и трябва да бъде добре обмислено и писмено“. Тя обясни, че в момента работи активно по новия си роман и е силно заета с него. „Доколкото знам от екипа, след трети епизод става нечовешки яко“, допълни писателката. Тя сподели, че всеки ден гледа световни сериали и не може да си позволи да коментира който и да е от тях, без да е видяла края му.
Не
В нета имаше два коментара, които особено силно се отличиха. Първият е на писателя и панелист в „На кафе“ Георги Блажев: „До последно си мислех, че злодеят във „Войната на буквите“ е някой, който пише „навпредвид“. Още по-оригинален бе Калин Сърменов, който принципно коментира всичко, особено продукциите на БНТ. Той написа: „Граждани, днес няма; пък!“.
Продуцентът Нидал Алгафари бе по-пространен. „С нетърпение очаквах много добре рекламирания нов сериал „Войната на буквите“. Опаковката - тийзърът - му беше много, много добра. Впечатляващо добра. Макар да очаквах сериал, изграден чрез филмови способи, приех и телевизионната театрална форма. Бях изненадан от няколко много фрапиращи неточности въпреки консултациите на видни историци. „Всичко ще фръкне във въздуха“ е израз - метафора, която не е била позната в този исторически период. „Програмата ми“ - изказано от един от героите, е също странна за периода от тогаз. Сцената с конфискацията на кравата, реакцията на двете жени беше толкова нелепа и странна, че останах с усещането, че им е все тая на двете жени. Физическите сблъсъци между героите бяха на пародийно ниво. Сцената със съветниците на Симеон в началото се повтори и след пристигането на царя. Актьорите, подредени абсурдно, не помръдваха, всеки вглъбен по Станиславски в своя си свят. Диалозите бяха на съвременници на 19-20 век, сякаш българският не се е променил с нещо оттогава. Дворецът на Симеон Велики бе обзаведен с няколко кожи тук-там без никаква пищност. Константинопол, улици, пазари, дворец и Магнаурската школа бяха показани като село с малко тържище. Приемам този телевизионен театър като добро постижение за упражнение на студент трети курс в НАТФИЗ. За пореден път е видно, че да пресъздадеш епоха е трудна задача. Нужни са много средства - финансови, интелектуални, занаятчийски и най-вече сценарни. Язък!“.
Мнозина отбелязват, че Донков по-скоро е играл Калигула, а не Симеон Велики и е бил прекалено истеричен на екран. Затова пък младите актьори, особено Даниел Върбанов като Баян, заслужават поздравления.
Да
Не толкова обвързани с киното, а предимно зрители обаче бяха на противоположното мнение. Анка Узунова отсича: „Първи епизод ми хареса, добре е направен, все пак не може да бъде както по книгата, тук е важен сценарият. Чета книгата в момента и съм на 296 страница. Повече исторически филми трябва да се правят, да се говори за историята на България и българския дух. Много млади хора нямат представа от историята на Велика България. Браво на екипа и актьорите за чудесната работа“! Митко Попов: „Ябълката на раздора отново е българската история, която по традиция вдига неимоверно очакванията върху всяка една адаптация и каквато и да е различна интерпретация разделя обществото ни като с хирургически скалпел. Има обаче една важна разлика - екранизацията на сериала е по книгата на Людмила Филипова, а не по учебниците за подрастващи (правя уточнението, че и аз не съм чел романа). Ако следваме тази логика, то последният биографичен филм за Мерилин Монро следва буквално да бъде съсипан, тъй като по никакъв начин не отговаря на реалната фактология, а следва фикция, или, казано другояче, измислена перспектива на автора. И да, наясно съм, че теми като втората българска столица Преслав, величествения цар Симеон, българската азбука, буквите няма как да не се разглеждат под лупа и да не провокират зрителите просто защото са били част от реални събития в значимата ни история.
Георги П. Димитров
