Пламен Вълков
Понякога дистанцията до успеха е еквивалентна на 10,4 секунди или 21,9 секунди, на 100 или 200 м и минимум 80% труд, зад които стои много по-дълъг път и повече време, вложено в подготовка. Друг път триумфалната формула се доближава все повече до това да бъдеш готов да оставиш следа за тези, които ще дойдат след теб. Ивет Лалова, безспорно най-известната българска атлетка на XXI век, също вярва в това. И след многото победи и една сериозна травма тя започва да тича в нов коридор – този на мотиватора. И преминава отново през трудния път и преодолените бариери, за да стигне до бъдещето, в което младите вече са на старта. Какво ги очаква и какво би искала да им предаде най-бързата бяла жена, разказва самата Ивет Лалова в навечерието на мащабното събитие за кариерно и личностно развитие – Future Forum.
Ивет Лалова, която е най-известната българска атлетка на XXI век – така можем да я опишем с две думи. Известна като най-бързата бяла жена в България и не само, а също и европейска шампионка на открито на закрито. Ние се позанаваме от близо 20 години и цялата ѝ кариера е минала пред очите ми, отразявал съм много нейни състезания, световни. Има зад гърба си пет олимпиади като състезател и една като журналист. И последното интервю, което направихме беше преди два месеца в Париж – в последните дни на Олимпиадата, където Ивет се представи за първи път в друга светлина като журналист, но пък се справи страхотно. Сега тя ще бъде един от лекторите на Future Forum. Да започнем с това, каква е най-голямата победа на Ивет Лалова до момента и каква според теб ще бъде най-голямата ти победа в бъдеще? Ти си човек, който гледа нещата в дълбочина...
Гледам винаги напред. Първо, здравей, мен, е огромно удоволствие да ти бъде гост и да успеем да си поговорим днес, защото откакто не се състезавам с теб се виждаме по-рядко. И независимо, че бяхме колеги по време на Олимпийските игри в Париж – малко ми липсват нашите срещи. Хубаво е да си организираме по-често такива покрай хубави събития като Future Forum, който очаквам с нетърпение. И все пак да се върна към въпроса ти – смятам, че най-голямата ми победа беше да направя 20-годишна кариера в момент, в който ми казаха, че с нея е приключено. Може би това трябва да бъде записано в моята визитка заедно с петте Олимпиади и всичко останало като най-големия успех. Успех и връщане в една дисциплина, в един спорт, който не търпи такива тежки контузии, каквато беше моята счупена бедрена кост. Това определено е най-големият ми успех. Мога да ти кажа обаче, с ръка на сърцето, че от няколко месеца насам, откакто съм майка, родителството е също не по-малък такъв. Затова със сигурност всички мои бъдещи успехи ще бъдат свързани по някакъв начин и с Тиаго. Дали той ще бъде добре, дали ще расте така, както ми се иска, дали ще спортува, дали ще живее в един спокоен свят като този, в който ние живяхме и пораснахме. Вече такива житейски неща ми се въртят из главата.
Според мен ще бъде така, предвид това, че и двамата с мъжа ти Симоне сте много добри състезатели от близкото минало – ти за България, той за Италия. Сега водите и сина си. Той беше на Европейското в Рим с теб на стадиона, на Олимпиадата също. Ти между другото си един от спортистите, който е пътеводна светлина за много младежи. Може да се направи филм по твоята история с тази счупена бедрена кост. Големи предизвикателства имаше пред теб, но в крайна сметка имаше един страхотен финал на твоята звездна кариера. Ако трябва обаче да изчислим съотношението труд-талант, как биха изглеждали числата?
Много е трудно да си изчисли, но мога да ти кажа, че минимум 80% е труд. Талантът е много важен – няма да се лъжем – без него не се стига до Олимпиада. Не се стига и до Световно или Европейско първенство. Всичко останало обаче е труд. Аз имах щастието да се срещна с безброй таланти по време на своята дълга кариера, да се запозная с тях и да се докосна до десетки невероятни таланти– в пъти по-големи от мен и от много други спортисти. Те обаче не успяват да се реализират, защото нещо ги спира. И най-често тези спирачки не ти позволяват да си свършиш работата и затова не успяваш да се реализираш. Затова смятам, че моята история не само ще се приеме като подходяща за сценарий на филм, но се надявам да се окаже мотивираща за много млади спортисти и атлети. Не за друго, а да напомня, че пречките ще се появяват в живота, кариерата и навсякъде – няма как да избягаме от тях. Но начинът, по който преминаваме през тях, силата, устойчивостта, характерът и желанието ни да стигнем до победа ни правят по-силни. Затова са надявам, че моята история да бъде и мотивация за младите.
Сигурен съм, че това е така. Виждал съм блясъка в очите на децата, които са в твоя клуб Ivet Lalova Sprint Academy. Какво им казваш на тях? Предполагам, че всички идват най-малкото заради името ти, но щом те видят, какво е първото нещо, с което започвате?
Кое е първото нещо, което им казвам – че не е лесно. Не ги лъжа – казвам им, че не е лесно, но когато говорим за деца пак има много други фактори, които са много по-важни от победата, от медала, дори от Олимпиадата или Световното първенство. За децата е важно да се социализират. Важно е да създават приятелства. И да имат тази здравословна конкуренция, която възпитава спорта, това да бъдеш по дисциплиниран, да слушаш треньора си, да му имаш доверие, да се учиш да работиш в екип. Спортът възпитава в децата ни и във всички нас качества, които са ни важни и ще ни бъдат силно необходими по-късно в живота. Затова, когато срещна тези деца, аз наистина много внимавам какво ще им кажа и как ще ги накарам да останат в спорта. Иначе винаги съм се опитвала да ги нося в сърцето си. И това, което им казвам е, че всъщност те са били моята мотивация.
Наследничката на Ивет Лалова, виждаш ли я вече? Сред тези щастливи деца, които тренират при теб?
Със сигурност всички ще я забележат – очаквам даже да ме задмине. Смятам, че сме много талантлива нация. Имаме мускула, имаме качеството да бъдем спринтьори. Жените сме се доказвали – не един път в миналото и близкото и по-далечното минало. Винаги сме имали много силни представителки в спринта, много силни рекорди, много сериозни постижения и големи успехи. И съм сигурна, че и моето дело ще бъде продължено от някой. Надявам се това име – на Радина Величкова, която миналата година стана европейска шампионка, да се чува все повече. Надявам се в нея да бъде ключът и тя да съумее да мине през своите си препятствия, да тръгне по своя път и дай Боже да ме задмине много скоро.
За разлика от теб тя се състезава и в категорията скок дължина...
Точно така.
Много талантливо момиче, пожелаваме ѝ да се реализира. Кога за теб спортът се превърна от страст в кариера?
Може би, когато дойде моментът да проявя повече отговорност в него. Другият момент, разбира се, е когато спечелих първите си пари. Няма да забравя как със своите първи пари и с подкрепа от родителите ми, разбира се, си закупих първия автомобил преди много години. Чувството на гордост, което изпитах карайки своя употребяван автомобил от Пловдив до София беше невероятно. И се чувствах толкова успяла в този живот и бях постигнала вече всичко за крехките си 19 години. Затова, може би, когато изкараш първите си пари – тогава изведнъж от страст, спортът се превръща в работа.
Какви са най-важните качества, на които те учи спортът и могат да бъдат приложени в бизнеса?
Именно тези неща, които споменахме вече. Работата в екип, това да не се отказваш, да проявяваш постоянство, да имаш търпение, да се разбираш и с другите, да имаш доверие на хората около теб. Да можеш да разчиташ на екипа си, на човека, който те ръководи, на треньора си. Другото е да успяваш да комуникираш правилно, защото конкретно в спорта е грешно разпространено вярването, че в индивидуалния спорт спортистът е сам. Всъщност не е така – зад него стои един огромен екип, който включва треньор, писхолог, доктори, рехабилитатори, цялата федерация. Никога спортистът не е сам. И качествата, които са му необходими, за да успее не само еднократно, но да го прави регулярно, са много общи с тези, които са необходими реално и в бизнеса.
Да кажем сега колко голям е екипът ти?
Сега хем е малък, хем е по-голям, защото най-накрая имам възможността да работя с повече хора и да правя повече неща от тези, които обичам. Разбира се, когато си професионален спортист - 24 часа от твоето ежедневие са подчинени на спорта, защото това е твоята работа. И тя не е свързана само с тренировки, а с всичко останало. Възстановяване, почивка, това да бъдеш в оптимална форма на следващия ден, да бъдеш подготвен за състезанието. Всичко това си е свързано с непрестанна работа всеки ден. Затова казвам, че сега екипът е доста по-голям и същевременно е доста по-малък, защото го няма треньора. Няма го този, който да ми казва – направи това и ще получиш този резултат. В момента аз самата съм повече треньор на себе си и това е голямото предизвикателството.
Като погледнеш от днес към миналото – кой бизнес съвет би искала да чуе Ивет Лалова? Например през 2012, когато отвори Ivet Lalova Sprint Academy?
Много е странно, че аз никога не съм мислила за бизнес, когато си мисля за академията. За мен тя беше нещо, което e по-скоро между мен и баща ми. Идеята за създаването ѝ дойде от него, за да остане за дечицата един ден и да помогнем с нещо. Искаме да допринесем за развитието на нашия спорт, на нашата атлетика. Разбира се, когато тръгваш да правиш нещо с приятели, е доста трудно. Затова и в началото на този клуб, и аз самата преживях някои сътресения, които обаче ме научиха на доста важни уроци за бизнеса. Затова любимият ми съвет, може би, е как да направиш нещата и да си спокоен, че няма печалба. Ето това е бизнес съвет.
Кое знание се предава нататък по-лесно за спорта на практика или за мотивацията за успеха?
И двете се предават много трудно. Защото да предадеш нещо на практика в спорта се изисква много голямо търпение, много голяма инвестиция и дълго време – дори като чакане да се върне някакъв резултат. В същото време и мотивацията за успех не се предава лесно, защото това си е един вид тренировка. По същия начин трябва да инвестираш много време и много усилия и в двете трябва да преодоляваш себе си отново и отново, защото ти си този, който те спира. И това е тук интересният момент – и в двата случая проблемът си ти самият и трябва да преодоляваш себе си отново и отново.
Какво те привлече към Future Forum?
Беше възможността да се срещна с нови хора, да работя с тях и да бъда говорител. Това е моето поприще през последните години и изключително много ми харесва. Обожавам да говоря с хората за трудностите, през които съм преминала и за уроците, които съм научила. И дай Боже на всяка една от възможностите, които имам да говоря пред публика – всеки да запомни по нещо, да си вземе за себе си по нещо и да знам, че съм направила добро. И ако всеки вземе нещо за себе си – значи съм направила нещо добро за него.
Тъй като форумът е ориентиран към кариерното и личностното развитие - как според теб ще изглежда спортът от бъдещето?
Това е много интересен въпрос, но знаеш ли какво ми се върти в главата. Наскоро излезе един такъв бразилиски филм. Там се говореше за някакви алтернативни Олимпийски игри, в които участниците бяха роботизирани. Ето нещо такова си мисля, че не в близкото бъдеще, но след 100 години, със сигурност ще се случи. Роботи или хора, които имат някакви роботизирани приставки, за да могат да усъвършенстват това физическо движение. И да бъдат отвъд лимитите на човешкото тяло. Защото тялото има един лимит и в момента се прави всичко възможно той да бъде поставен възможно най-далеч. Но когато го постигнем тогава може би роботиката ще се намеси.
Няма как и за изкуствения интелект да не те питам – използваш ли го в ежедневието си?
Мисля, че всички го използваме и в някакъв момент дори не си даваме сметка, че го правим. Нашите смарт часовници, това, че за всяко нещо вече задаваме въпроси на AI. Знаем как някой може да ти напише какъвто и да е текст с негова помощ. Журналистиката – моето ново амплоа, също е заплашено от изкуствения интелект. Изобщо ми изглежда, че човекът е заменим в много отношения – това се вижда и в спорта. И ако доскоро се разчитало изключително много на треньорското око и на това, което един човек и неговият капацитет може да види, пипне и настрои, тук вече се отива и се залага доста повече на тези модели. Със всички устройства, машини, джаджи, които се закачат по тялото на човека и мерят от пулс, през ЕКГ, до скоростта, с която един спортист се движи. Вече всичко прилича на някаква научна фантастика, но много по-лесно им става на спортистите. И от една страна става по лесно, защото всичко това може да бъде оптимизирано, започвайки от качеството на сън, което е много важно за възстановяването на спортистите, поддържането на една оптимална диета, това да се следи всичко, което е необходимо от целия екип е много по-лесно дори в реално време. И това е нещо, което е изключително. Разбира се, всичко е за улеснение, но в крайна сметка резултатът е важен, така че трябва да видим дали спортистите ще станат по-добри благодарение на това.
Със сигурност е така. Глобалният пазар на изкуствен интелект в спорта се очаква да достигне близо 20 млрд. долара през 2030 година. За кои трансформации Ивет Лалова се вълнува най-много?
Може би за факта, че вече има холограми дори в спорта – виждаме 3D картини, случаи, при които се анализира огромно количество информация, която достига до нас. Запозната съм, че в спорта и конкретно в леката атлетика се правят много изследвания, които разглеждат какво искат феновете, какво гледат и как реагират на всяко нещо. Това е изключително интересно, защото огромно количество информация трябва да бъде прехвърлено за изключително кратко време и нещата да се модулират на момента. Въобще говорим за ново овладяване на скоростта по някакъв много интересен начин.
Проучвания показват, че с помощта на технологиите могат да се събират много данни в реално време. Кои от тях биха могли да бъдат най-полезни на един атлет?
Дори наблюдавайки едно състезание – ние сме били свидетели на това как няколко спортисти преминават през финалната линия по едно и също време. Тогава всички замръзваме и разчитаме на този фотофиниш. Наблюдаваме кой с каква скорост се движи, проследяваме траекторията на преминаване. И изобщо мисля, че това помага на спорта и нещата стават по-интересни дори и за зрителите. Не само за феновете, но и за хората, които могат да бъдат привлечени от спорта именно заради тези новости, които доскоро нямаше как да бъдат вкарани в употреба в реално време. Ти имаш пет Олимпиади като спортист, една като журналист – как ги виждаш?
Виждам ги по някакъв начин роботизирани – с някакви помощи като приставки. Виждаме, че в момента се работи изключително много върху пистата, шпайковете (обувките), с които бягат атлетите. Използва се карбон, отделно всякакви системи за минимално губене на сила и печелене на скорост. И това са някакви механични процеси, за които обаче стоят много компютъри и работа и пак опираме до случая с много информация събрана на едно място. Вярвам, че Олимпийските игри на бъдещето ще бъдат много оптимизирани и компютъризирани.
Няма ли обаче това да отбъсне хората? В Париж, където бяхме с теб, удоволствие беше да се вижда Стад дьо Франс пълен. И дори да няма финали – хората бяха там. Всички тези новости няма ли да отдръпнат хората от спорта?
Прав си – това е трудността на спорта и това е голямото предизвикателство, пред което е изправен спортът и той е длъжен да се модернизира, да върви напред, да се развива по някакъв начин, за да бъде атрактивен и за новите поколения. Спорт, какъвто е атлетиката, с голяма история, минало, традиции е много трудно да се модернизира. Сега пак говорим за Олимпийските игри – много е трудно да се модернизира, много е трудно да се привличат новите поколения в момента, но синът ми е на пет месеца и половина и когато ми звънне телефонът и той разпознае гласа на човека отсреща, той очаква да види видео. Децата се раждат вече с устройства в ръцете и по някакъв начим спортът хем трябва да спечели тези нови поколения, хем да не губи старите. Иначе съм съгласна с теб, че човешкият контакт е незаменим. Така е и с хартията когато четем. Тези неща не могат да бъдат заменени с нищо. Дори и аз, когато се обаждам за някаква услуга – не ми е приятно да говоря с робот – искам да говоря с истински жив оператор. И все пак мисля, че все повече ще се изправяме пред такива предизвикателства и новости в бъдеще.
А каква е формулата за успеха на Ивет Лалова? Дай да я издадем тази тайна.
Ами, за да не се повтарям ще кажа, че са тези прословути 80% труд и 20% талант. Мога да кажа, че е много търпение. Много търпение, воля, дисциплина и мотивация. Трябва да бъдеш инспириран и да искаш да постигнеш нещо, за да се случат нещата. Както са казали старите хора – насила хубост не става. Трябва да има огромно желание.
А каква е цената, която Ивет плаща?
Цената съответно също е доста голяма, когато говорим за успех, защото всичката тази воля и дисциплина имат своята тъмна страна, имат си своите трудности, моменти, от които човек се лишава. Тогава пропускаш много празници, сватби, рождени дни, кръщенета, много приятелства, много контакти, дори на моменти се чувстваш сам. Ако си спомняш филма за Юсеин Болт, който излезе точно преди неговото отказване преди Лондон 2017 г. Спомням си, че там той каза, че се отказва от атлетиката, защото освен, че е изморен, той се чувства и много самотен. И имаше едни кадри от огромни и празни хотели, в които той се въртеше сам като куче. И човекът много съжаляваше. Иначе да – успехът си има такава голяма цена и хората, които са много аплодирани и пълнят стадиони, сцени, концертни зали, доста често са самотни и това им тежи.
Да, хората не знаят всъщност какво стои зад този успех, защото те са свикнали винаги да очакват да видят Ивет, която излиза на пистата и печели. Иначе ти си от малкото спортисти в България, които не са завършили Националната спортна академия, а Югозападния университет. И то специалност „Международни отношения“. Какво те накара да отидеш в тази посока?
Аз обичам да се шегувам, че съм безкрайната студентка. Ако трябва да тегля чертата съм учила най-малко 10 години. Така и не си завърших магистратурата, но тези международни отношения бяха провокирани от желанието да се развия, да търся някакво бъдеще и в българския, и в международния спорт. Знаех, че този опит, който трупам през всичките тези години ще мога по някакъв начин да го върна обратно под някаква форма. Да бъде като научен урок, който да използвам за добро. И не мога да кажа дали коучингът ми носи такова усещане, или е нещо, което е свързано с комисиите за атлетика, в които участвам. Но съм сигурна, че това, което съм натрупала като опит няма да бъде изгубено, а ще бъде върнато под някаква форма – най-вече в българския спорт.
И в международния виждам, че се връща. Когато сме на състезания в чужбина с теб интересът винаги е много голям и дори да не спечелиш, чуждите журналисти спират първо теб за разговор. Трябва да кажем и за комисиите, тъй като от години си член на комисията на спортистите както в европейската, така и в световната атлетика и самият аз съм виждал колко радостно те посрещат колегите ти от цял свят. Малко или много това е помогнало.
Така е, помогнало е много. Сега съм и председател на Българската комисия на атлетите, което е прекрасно и съм благодарна за тази възможност да се докосна до тези големи институции и да видя как се работи и каква изобщо е ролята на атлета там. И тя не е свързана с това само да участва, а и да се стреми, разбира се, да развива тези институции и целия спорт.
А ако трябва да кажем на нашите зрители и слушатели, как минава един ден на Ивет Лалова.В момента те си мислят, че като си майка се занимаваш по цял ден само с Тиаго...
Няма какво да се лъжем, че целият ден минава с него така или иначе. Интересното е, че с огромно желание се върнах към работа и към Олимпийските игри. Особено с това да бъда репортер на Българска национална телевизия, което беше и огромно предизвикателство за мен, защото синът ми Тиаго беше едва на три месеца. Затова с един керван хора, на които съм благодарна – моето семейство, разбира се, майка ми, сестра ми, съпругата ми, които бяха до мен в кариерата като спортист, сега продължават да бъдат неотлъчно до мен и да ми помагат с детето. Но фактът, че толкова рано се върнах към работа ме амбицира и оттам се появиха и такива хубави участия, каквото ще бъде и Future Forum в края на този месец. И изобщо това връщане към работа ми повлиява много добре, защото съм изпълнена с нови идеи, много енергия и в същото време детето ми ме балансира по някакъв нов и непознат за мен начин.
Супер! В програмата на Future Forum има много интересни лектори и ти си един от тях. Имаш ли вече фаворит сред останалите и кой от тях ще отидеш да изгледаш?
Все още нямам. Тъй като за първи път ще бъда на такова събитие и с огромно нетърпение го очаквам и ще ми бъде много интересно да чуя всички тези хора и да се запознаем с тях и да видя хората, които ще дойдат да изслушат това, което аз имам да им кажа.
Мони, както ние в България наричаме това съпруг Симоне. Как на него му помагат тези нови технологии?
Той е физиотерапевт вероятно мислиш, че ми задаваш труден въпрос, но аз ще те изненадам като ти кажа, че новите технологии са изключително важни във физиотерапията и устройствата, машините и всички подобни неща пак са свързани с роботиката. Но тези устройства, които се използват в момента за възстановяване на спортистите, за лекуване и предотвратяване на травми, за ускоряване на процеси в организма най-вече, също са повлияни от технологиите и са пряко зависими от тях. Това също ще бъде огромен плюс за бъдещето на спорта.
Добре, да кажем още веднъж кога зрителите ще могат да изслушат твоето включване в програмата на форума, а именно на 24 октомври от 15:29 до 15:59 ч. Ще могат да присъстват на уъркшоп с Ивет Лалова озаглавен “Мотивация, екипна работа и инструменти за преодоляване на всяко препятствие“. Кажи ни обаче как минава за теб един месец между България и Италия?
Постоянно летим между двете, сега и малкият пътува с нас, но хубавото е, че ме балансира. И както преди малко направих връзка между връщането на работа и майчинството – по същия начин ме балансират България и Италия, защото на едното място мога да си почина по-добре и да се съсредоточа. В България съм съответно по-активна, имам доста ангажименти и програмата е много по-натоварена. Аз обаче обичам този баланс. Като спортист това също ми помагаше, защото успявах да остана концентрирана, да тренирам и да се подготвям по-добре. Сега като говорител също ми помага, защото успявам да подготвя своите речи и презентации доста по-добре.
“Всички възможни победи” – това е слоганът на другите лекции, които водиш. Кажи ни нещо и за тях – какъв е интересът?
Първото такова събитие беше изключително интересно, билетите бяха разпродадени и имам много добри спомени. Аз тогава бях бременна, но още никой не знаеше. След това веднага започнахме организацията на второ събитие, което с течение на времето и моята напреднала бременност решихме да оставим за малко. Но се надявам до края на тази година или началото на следващата да организирам още още една такава среща с мен, на която всички, които имат нужда от малко повече мотивация и побутване за каквато и да е идея. Да сме заедно час – два и да изпием по едно кафе в паузата. За мен ще бъде удоволствие да се срещна с тях.
Сигурен съм, че всяка една от твоите лекции ще бъде пълна. Така ще бъде и на 24 октомври – да напомня отново. Ивет ще си бъде тук в София като участник на Future Forum и съм сигурен, че ще можете да разберете много интересни неща от нейния живот. Тя ще успее и да мотивира много хора за тяхното бъдеще.
Така е, ще говорим за всички тези препятствия, пред които се изправяме всички в някакви определени моменти и как всеки път да ставаме по-силни и по-силни. Ще разкрия какво съм научила от моите си препятствия и с какви вътрешни демони се боря. Иначе е интересно как то е много общо с това, с което се борят и останалите хора, защото всички се борим със своите си лимити и всички искам да бъдем успешни в това, което правим.
Благодаря ти, Ивет, че се включи в подкаста на Biss.bg. Всички, които те очакват трябва да потърпят още малко, тъй като Ивет ще бъде лектор на Future Forum.
Благодаря за поканата. Беше удоволствие за мен и очаквам всички на Future Forum.
*Източник: Biss.bg
