- Семейство Финци, на 22 май отбелязвате 10-годишнина от сватбата си. Какво ще бъде тържеството?
Ицко: - Няма да има тържество. Семейството ни е в траур – на първи април почина майката на Лиза, изминаха 40 дена, но не е време за чествания, не е. Ние бяхме много близки с Любов (така се казва майката на Лиза) и моята покруса наистина е много дълбока.
- Лиза, бяхте ли близка с майка си?
Лиза: - Да, много. Много съм близка с майка ми, с баща ми и с брат ми. С останалите си роднини не. От 20-годишна живея отделно от родителите си – или в чужбина, или у нас, но отделно, та имахме навика често да се чуваме. С баща ми обсъждаме делови неща – какво да се направи, как – баща ми е много делови човек, винаги ангажиран, винаги в движение. Той е строителен инженер, работи до ден днешен много активно, преизпълнен с планове, обекти и аз гледам някак да се вклиня в неговото забързано всекидневие. Сега точно ни помага с ремонта на село, обсъждаме майстори, материали… С баща ми разговорите са винаги много конкретни, той много ни помага. Докато с майка ми бе инак – с нея си говорехме надълго и широко последните седмици преди кончината й – дори по няколко пъти на ден. Майка ми много обичаше да чете и да обсъждаме сетне книгите. Сега бе подхванала Кафка и последните ни разговори бяха за Грегор Замза (героят на Кафка от „Метаморфозата“). Близки сме много – с нашите, а също така с Ида, сестрата на Ицко, нейния син и снаха и нейния внук Петър. Нашата дъщеря Матилда обожава Петър, няма по-хубаво за нея от това да е с Петър, винаги го търси и той много й угажда, много се обичат, да.
Ицко: - Макар да живеем през повечето време далеч от роднините си, ние сме много близки, така е. Последните две години пандемията ни попречи по-често да се виждаме – така бе с всички, разбира се. Но при първа възможност сме заедно.
- Със Санчо виждате ли се често?
Лиза: - Да, разбира се. Последно се чухме на рождения ден на Матилда, но скоро ще се видим.
Ицко: - Когато Санчо е в България, винаги гледа да дойде до нас – където и да сме, поне за ден минава, за да се видим. Ние сега по-рядко отиваме до Берлин (където живее със семейството си Санчо), но се виждаме при първа възможност.
- Защо решихте да живеете така отдалечено? От роднините, от софийските приятели? Обичайната среда не ви ли липсва?
Лиза: - Ние много често и за дълго се връщаме в София. Но тук винаги задачите са много, срещите са много… За да работя своята академична работа, имам нужда от друг ритъм, от тишина, от друг вид всекидневие. В малкото ни селце нищо не ме разсейва, мога да се потопя в своята си материя и да си живея с часове в книгите, в мислите… Спокойна съм, че Матилда играе на чист въздух, че не трябва да я мъкна напред-назад. В селския ни дом тя има една огромна зала за игра – девет на седем метра. Там, ако времето навън не позволява, играе на воля. Ако ли не – в двора.
Ицко: - В София е друго, да. В апартамента между четири стени не е баш волност. Матилда обича да плува, та всеки ден я водим на басейн – в София главно това й е физическото натоварване. Но на село тя е свикнала в гората да изминава по 5-6 километра на ден. Ние много обикаляме по пътеките и Матилда е свикнала много да се движи. В София между колите, в прахоляка не е добре.
- Наскоро Матилда имаше рожден ден, нали?
Ицко: - Да, навърши пет години в началото на април.
Лиза: - Това бе най-страшният рожден ден. На следващия ден погребахме майка ми. Отложихме погребението с един ден, за да не съвпадне с рождения ден на Матилда.
- По какъв проект работите сега? Несъмнено във вашата онлайн платформа за обучение по изкуства „Филизи 33“ има нови курсове?
Ицко: - Само един нов, но е много мащабен, много. Онлайн курс, посветен на творчеството на Йеронимус Бош. Лиза е автор на лекциите, нейният глас звучи зад кадър. Лекциите представляват документални филми с различна дължина. Аз (зад кадър) прочитам откъси от художествени произведения, нужни на Лиза като илюстративен материал към развитите от нея теми. Чета фрагменти от Шекспир, Сервантес, Еразъм Ротердамски, дори Карло Колоди (фрагмент от „Пинокио“) – много е богат материалът, много интересен курс се получи.
- Защо именно курс, посветен на творчеството на Бош?
Лиза: - От една страна, това бе логично продължение. Предишният ни голям курс (едногодишен) бе „Италиански и Северен Ренесанс“. Бош – като представител на Северния Ренесанс – много се отличава от всичко, което правят неговите съвременници. За него се налагаше да говоря отделно – и ето, оформи се цял курс. Но, от друга страна – Бош се занимава с неща, които сега, особено сега, за мен са много важни. Разбира се, замислих този курс преди години, започнах да работя по него преди 10-ина месеца, но последните събития, това, което се случва около нас – всичко мога с лекота да пречупя през призмата на Бош. Той говори за мрака на човешкия ум, за бездната на човешките фантазии. Той подхваща тема, която сетне – с най-мрачни краски – ще развие Гоя в своя ужасяващ цикъл „Лудости“: няма нищо по-кошмарно, по-страшно от човешкия ум. Фантазмите, които поражда самият човек, са ужасяващи. Следват ужасяващите действия, следва кошмарът, който сега ни обкръжава.
Ицко: - И най-лошото – ние постепенно свикваме с този кошмар. Ужасът се превръща в норма. Трети месец вече тече война и това е всекидневие. Привикваме. И в блатото се живее. А това не е живот, не би трябвало да бъде, не би трябвало да го допускаме.
- Ицко, получихте наградата „Златен Кукерикон“ на Сатиричния театър. Какво означава за вас тази награда? Има ли изобщо театрална и филмова награда или държавно отличие, на които да не сте носител? И орден „Стара планина първа степен“, нали?
Ицко: - Зарадвах се много, когато разбрах за наградата на Сатирата. Аз съм играл няколко сезона в този театър и имам много топли спомени. Искрено се зарадвах, да. Записахме с Лиза мое обръщение – благодарност за признанието, но се явих в крайна сметка лично на церемонията. Майката на Лиза почина внезапно на първи април и ние дойдохме в София, та бях тук и казах две думи от сцената.
- Какво лято ви предстои? Какво планирате?
Лиза: - Засега сме в София, искаме да сме повече с баща ми, да разделим някак болката.
Ицко: - За Пламен (бащата на Лиза) е много хубаво, като е покрай Матилда. Той – колкото и да е уморен – гледа винаги да дойде, да поиграе с нея. Пътувал е цял ден, да речем, но въпреки това поне за час идва да поиграят. Грижи се и за нас – готви ни я боб, я чушки, я други манджи и ни носи големи тави през ден. А инак – между многото си задачи – все гледа да направи нещо за Матилда, да я зарадва, нас да зарадва. Такъв човек е той – всеотдаен, предан.
- Нека отново ви върна към работата - курсът за Бош вече може ли да бъде купен?
Лиза: - Да, от няколко дена курсът вече е достъпен за закупуване на нашата платформа – „Филизи 33“. До края на месеца може да бъде купен. А сетне, веднъж купен, той остава ваша собственост без времеви ограничения, разбира се.
Ицко: - Този курс е много богат, много съдържателен. Самият Бош е крайно интересен художник, всичко при него е необичайно, нужни са много знания, за да разгадаеш, подобно най-сложен интелектуален пъзел, замисъла на отделните картини. За мен бе много увлекателно да се потопя в света на Бош. Вярвам, че на нашите курсисти им предстои необикновено пътуване.
Това са те
Той участва в някои от най-популярните български филми като „Преброяването на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Щурец в ухото“, „Господин за един ден“
Тя е режисьор на документални филми в Европа и Америка и лектор по история на изобразителното изкуство, от 2016 г. е доцент
Преди 10 г. стават семейство и създават творческото обединение „Филизи 33“, чрез което създават редица театрални и филмови проекти като „Вера“, „Космос“, „Лятото на Мона Лиза“, „Магарешка опашка“, „Аз бях Джек Керуак“, „Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал“
Той е баща на актьора Самуел Финци, а с нея имат дъщеричка Матилда
Лео Богдановски
