С енчести мрежи пазят доматите от прегаряне в големите жеги. Това е най-доброто, което може да се направи за любимия на българина зеленчук в горещините. За това разказа Спас Асалийски, зеленчукопроизводител от село Първомай, Петричко, пред „Телеграф“. Той отглежда 3 дка полски домати, част от които са розови хибриди, и около 1 дка от стария сорт „Селски домат“, с нежна кожичка и сочна сърцевина.
Добив
Сади и в 800 кв.м оранжерия ранни домати. Селският домат, който е основно за салата с едри зърна и не така траен, е много търсен и го продава на 6 лв. Така е, защото добивът от него на дка е много по-слаб от хибридния. За съпоставка, докато от селския домат изкарва 5-6 т, то от другия 12-15 т. Хубавото е, че селският е директен сорт и можеш да си запазиш семената за другата година, докато розовият е хибрид и повторна сеитба се разпада, обясни градинарят.
Проветрение
Едно от правилата, които Спас Асалийски спазва, е да предпази растенията от зловредни климатични явления. През пролетта предпазва срещу слани разсада от домати с агрил, който прилича на бяла паяжина. За района на Петричко, където са градините му, това става в края на март.
Много важно правило за зеленчуците в оранжериите, особено домати и краставици, е да имат проветрение. Тревата вътре ги задушава и носи болести, допълни градинарят. Затова той реже долните листа, за да могат да дишат. При пипера също маха долните листа, дори и навън.
Киселинни дъждове
Друго важно правило, което спазва, е да отглежда краставици само в оранжерия. Това е единственият начин да ги предпази от киселинните дъждове, които ги съсипват. Така например тези дъждове не са така зловредни за пипера и доматите, но съсипват зеления зеленчук. Сортовете, които отглежда, са „Дефенс“ и българският „Гергана“.
Другото правило, което спазва, е сеитбооборотът. Никога не засажда на едно и също място едно и също растение. Така се изтощава почвата откъм минерали, а когато има смяна, различните растения я обогатяват с различни вещества.
Оборски тор
Спас Асалийски не използва изкуствени торове и химия. Първоначално влага в почвата оборски тор, който може да държи две три години. Когато започнат доматите да зреят, обаче прави подхранване с ферментирал кокоши тор. Пуска го в капковото напояване, като се прецизира подхранването на капки.
Ила Божила: Една телена мрежа разлика
Доматите в нашето село са религия. На улицата никой не ти казва "добър ден", а те пита "как са доматите". Преди няколко дни ви се оплаках, че всичките стотина корена, без два, се разболяха и изсъхнаха, не знам причината - подозирах от черната муха, до самолетите, споделя в градинарския чат Градината ни - градинарството - нашият малък рай Ила Божила. Някой от вас ме попита как е при съседите? Тогава не можах да отговоря, защото нямах визуален контакт, но днес вече мога.
Това е история с двегодишна давност, разказва невероятна история стопанката. Със съседите ни дели само една телена мрежа. Миналата година те си насадиха доматите, но по някакви техни причини заминаха в чужбина и се върнаха късно есента. Цяло лято никой не влезе в градината им - без пръскане, без поливане, без връзване и култучене. Резултатът беше, че при тях стеблата бяха отрупани със зрели домати, а при нас цяло лято борба с всевъзможни болести и накрая домати, колкото за една салата.
Разказвам го, защото тази година историята се повтори едно към едно, изтъква Ила. На съседите пак им се наложи да заминат в чужбина в началото на май и до вчера никой не беше влизал в градината им. За няколко часа дойде синът им от друга чужбина, успя да оскубе бурена около доматите, които бяха легнали на земята, привърза ги и си замина. Каква гледка се разкри - здрави растения, отрупани с плод, готови да започнат да зреят - слава Богу!
Аз тук слагам точка на моята болна тема с доматите. След като от сутрин до вечер съм сред тях, борих се с какво ли не да ги опазя, но не успях, значи причината е в мен - не съм си научила урока. Една телена мрежа разлика.
Изобилие
Пипер сред бурени, чери в тиквите
Любопитни истории за добра реколта от зеленчуци разказват участници в градинарските групи. На пръв поглед резултатите напълно противоречат на обичайните грижи за лехите, но пък фактите са си факти. Една от тях споделя, че има втора година саморасляк от чери, което се е намърдало между тикви, царевица, треволяци, но се чувства отлично и постоянно е отрупано с плод. Жената споделя, че в селото е единствената, която е решила да се учи и занимава с пермакултурно градинарство. Вече 2-3 пъти нейните съселянки и споменават: "Все критикувахме еди-коя си, че си зарязва пипера в тревата, но после вадеше големи чушки, та ум да ти зайде. А ние, дето се бъхтаме да копаме и да плевим, накрая брахме едни дребни чушлета."
Светлана Трифоновска
